Определение № 26949 от 26.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26949 гр. София, 26.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20261110113061 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по предявени от ЗАД „АБ“ АД против „ЗЗДЛИ“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2 833,51 евро, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба на 13.05.2026 г. до окончателното погасяване на вземането, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в общ размер на 2 825,84 евро и направени ликвидационни разноски в размер на 7,67 евро във връзка с пътнотранспортно произшествие настъпило на 03.06.2022 г., около 16:50 ч., в гр.

София, на кръстовището на ул. „КЛ“ и ул. „ДК“, между лек автомобил „ШС“, с рег. № ****, застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско“, и лек автомобил „ФФ“, с рег. № С***, чийто водач бил застрахован при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и сумата в размер на 1325,17 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.08.2023 г. до датата на подаване на исковата молба 13.05.2026 г. Направено е искане сторените от ищцовото дружество съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 03.06.2022 г., около 16:50 ч., в гр.

София, на кръстовището между ул. „КЛ“ и ул. „ДК“ настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил с марка и модел „ШС“, с рег. № ****, и лек автомобил с марка и модел „ФФ“, с рег. № С***, за което е съставен двустранен констативен протокол, подписан от двамата водачи, като вина за настъпване на инцидента носи водачът на лекия автомобил „ФФ“, който при навлизане по ул. „КЛ“ от ул. „ДК“ е отнел предимството на движещия се по пътя с предимство лек автомобил „ШС“. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че между дружеството и собственика на увредения автомобил към момента на инцидента съществувало правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с допълнително покритие „Помощ при пътуване – Автоасистанс“. По подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие при ищеца била образувана щета № 0300/22/465/501732, по която застрахователното дружество изплатило застрахователно обезщетение в общ размер на 2825,84 евро (5 526,87 лева), от които 77,72 евро (152 лева) за закупуване на увредена гума и 2748,13 евро (5 374,87 лева) на доверен сервиз „ЕА“ ООД за извършения ремонт на увредения автомобил. Изложени са твърдения, че ищецът е направил и обичайни ликвидационни разноски в размер на 7,67 евро (15 лева).

Процесуалният представител на страната поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответното 1 дружество, което е било в правоотношение с виновния за настъпването на пътния инцидент водач по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което има регресно вземане към него за изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил до ответника регресна покана за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски, като ответното дружество отказало плащане с уведомление от 30.08.2023 г.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане на основание чл.

192 ГПК трето за спора лице „ЕА“ ООД да бъде задължено да представи информация дали към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие увреденият лек автомобил „ШС“, с рег. № ****, е бил в гаранция. Направено е искане за изслушване на съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба задачи. Направено е искане, в случай че ответникът оспори механизма на процесното пътнотранспортно произшествие и причинените от него вреди, да бъде допуснат до разпит при режим на призоваване свидетелят РБМ.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт ХП, оспорва предявените искове по основание и размер. С отговора са оспорени поддържаните в исковата молба твърдения относно механизма на процесното пътнотранспортно произшествие и обстоятелството, че водачът на застрахования при ответника автомобил има вина за настъпване на събитието. Представителят на ответника поддържа, че причина за настъпването на произшествието са действията на водача на лекия автомобил „ШС“, който се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост, не е контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство, не е намалил скоростта си или не е спрял своевременно и не е пропуснал приближаващото се от дясната му страна моторно превозно средство. Изложени са доводи, че водачът на лекия автомобил „ШС“ е нарушил разпоредбите на чл. 48, чл. 21, чл. 20 и чл. 47 ЗДвП. Оспорен е и размера на претендираното застрахователно обезщетение, като представителят на ответника поддържа, че същото следва да бъде определено съобразно действителната стойност на причинените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие и не може да надвишава тази стойност. С отговора е оспорена и акцесорната претенция за обезщетение за забава. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като сторените от ответника разноски бъдат възложени в тежест на ищеца. При условията на евентуалност е заявено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в случай, че хонорарът надвишава минималните размери разписани в Наредба № 1/2004 г.

С подадения отговор не са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения лек автомобил, относно наличие на правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното дружество и водача на лекия автомобил „ФФ“, както и изплащането от страна на ищеца на посоченото в исковата молба застрахователно обезщетение и направата на обичайни ликвидационни разноски.

С отговора е направено искане в полза на ищеца да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред Столична община за снабдяване с информация относно организацията на движението, пътната маркировка, вертикалната сигнализация и знаковото стопанство в района на процесното пътнотранспортно произшествие. Поставени са допълнителни задачи към поисканата от ищеца съдебна автотехническа експертиза, като е направено искане същата да бъде изготвена след изслушване на допуснати по делото свидетели. Направено е искане да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на водача на лекия автомобил „ФФ“, с рег. № С***, при режим на 2 призоваване, като са посочени три имена, адрес и телефонен номер на лицето.

По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания на страните:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на действително застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско“, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „ФФ“, с рег. № С***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие, за което ответникът носи риска, както и че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение и е направил ликвидационни разноски в претендирания размер, който не надвишава действителните вреди.

В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на обстоятелствата, разпределени в доказателствена тежест на ищеца, както и да докаже възраженията си, че водачът на увредения лек автомобил „ШС“, с рег. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата и с поведението си е причинил процесното пътнотранспортно произшествие, респективно че единствено той носи вина за настъпването му, както и възражението си, че претендираното застрахователно обезщетение надвишава действителния размер на причинените вреди.

Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

При съобразяване на поддържаните от страните доводи и оспорвания, на основание чл.

146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 03.06.2022 г., около 16:50 ч., в гр. София, на кръстовището между ул. „КЛ“ и ул. „ДК“ настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил с марка и модел „ШС“, с рег. № ****, и лек автомобил с марка и модел „ФФ“, с рег. № С***, че към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие между ищеца и собственика на лек автомобил „ШС“, с рег. № ****, е съществувало валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“, както и че към същата дата гражданската отговорност на водача на лек автомобил „ФФ“, с рег. № С***, е била застрахована при ответното дружество по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер общо на 2825,84 евро и е направил обичайни ликвидационни разноски в размер на 7,67 евро, че ищецът е отправил извънсъдебно регресна претенция до ответника, като последният е отказал плащане.

Представените ведно с исковата молба документи, които са допустими, относими и необходими за правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

3

Ищецът не е представил ведно с исковата молба молба до трето лице по чл. 192 ГПК, поради което на страната следва да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред „ЕА“ ООД за снабдяване с информация дали към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие лек автомобил „ШС“, с рег. № ****, е бил в гаранционен срок. На ответника следва да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи на страната пред Столична община за снабдяване със сочената в отговора информация.

Следва да бъде уважено искането за изслушване на съдебно-автотехническа експертиза, като вещото лице даде отговор на поставените от страните задачи след събиране на писмени доказателства по силата на издадени в полза на страните съдебни удостоверения и събиране на гласните доказателствени средства чрез разпит на водачите на участвалите в процесното пътнотранспортно произшествие моторни превозни средства.

Следва да бъдат уважени исканията на страните за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на посочените в исковата молба и отговора свидетели при режим на призоваване на разноски на страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата молба документи.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което да послужи на страната пред „ЕА“ ООД за снабдяване с информация дали към 03.06.2022г. лек автомобил „ШС“, с рег. № ****, е бил в гаранционен срок, след представяне на доказателство за внесена държавна такса в размер на 2,64 евро по сметка на Софийски районен съд. УКАЗВА на ищеца, че удостоверението се намира в кориците на делото и ще бъде предадено на представител на дружеството след представяне на доказателство за внесена държавна такса.

УКАЗВА на ищеца, че в срок най-късно до първото по делото открито съдебно заседание следва да бъде представен документа, за снабдяване с който е издадено съдебно удостоверение.