Решение № 5812 от 15.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5812 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20241100111589 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от И. Г. П. срещу Е. А. П..

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в гр. София, община „Подуяне“, в ж.к.

„********, състоящ се от две стаи, преходна дневна, столова, кухня и обслужващи помещения, при съседи: изток – стълбище, запад – двор, и сграда на хидрофора, север – ап.

№ 5, юг – двор, отгоре ап. № 9, отдолу – мазета със застроена площ от 97,48 кв.м., двор и ведно с избено помещение №15 с площ от 7,36 кв.м., при съседи: общ коридор, двор, мазе на ап. 2, двор, заедно с 1238/100 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който апартамент съставлява съгласно КККР самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., придобит на основание договори за дарение, обективирани в нотариален акт за дарение акт №4, том I, рег. № 295, дело №4 от 14.02.2024 г., по описа на нотариус А.И. и нотариален акт за дарение акт №196, том XXXXIV, дело №8721/26.04.1993 г., по описа на нотариус Е.Д., както и ответникът да бъде осъден да предаде на ищцата владението върху процесния апартамент;

2. иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 12 000 евро (след допуснато увеличение на първоначално заявения размер от 12 000 лв.), представляваща обезщетение за неоснователно ползване на горепосочения апартамент за периода 01.02.2021 г. до 01.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 12.06.2024 г. до окончателното плащане (искането за присъждане на законна лихва е заявено с молба от 12.06.2026 г.).

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е собственик на горепосочения апартамент с идентификатор ***., по силата на нотариален акт за дарение №19, дело №8721/1993 г. и нотариален акт за дарение №4, рег. № 295, дело №4/2014 г. В него тя е живеела на семейни начала с ответника и двете им деца до м. януари 2021 г., когато е била принудена да го напусне и да живее под наем с децата си на друго място.

Въпреки множеството покани, включително и такава, връчена му на 11.02.2024 г., чрез 1

ЧСИ М. Б., ответникът отказва да напусне имота, поради което ищцата моли съдът да го осъди да й предаде владението в качеството й на собственик, както и да й заплати обезщетение за неоснователно ползване на жилището за периода от 01.02.2021 г. до 01.06.2024 г., в размер на общо 12 000 евро.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът Е. А. П. оспорва исковата молба като неоснователна. Признава, че с ищцата са живеели във фактическо съжителство от 2004 г. до м. януари 2021 г., през който период са им се родили две момчета (родени през 2005 г. и 2013 г.) От 2014 г. са се преместили да живеят в процесния апартамент, заедно с майката на ищцата – Е.Б., която има запазено право на пожизнено безвъзмездно ползване на една стая от апартамента.

През годините ищцата периодично за по няколко дни, до седмица, напускала жилището и оставяла грижата за двете им деца на ответника и нейната майка.

Твърди, че през м. януари 2021 г. се е стигнало до доброволното й напускане на жилището и заживяване съвместно с новия й приятел, а по-късно им се е родило дете.

Поддържа, че никой не я е принуждавал да напуска семейното жилище и тя винаги е имала ключ от входната врата на апартамента, дори и към настоящия момент.

След раздялата през м. януари 2021 г. майката на ищцата му предложила той да остане в апартамента и да ползва стаята, която тя ползвала по силата на запазеното право на ползване, като двамата да полагат грижа за отглеждането и възпитанието на децата.

Ответникът се съгласил, за което сключил с майката на ищцата договор за наем от 10.01.2021 г. по нейно настояване, като и до настоящия момент той ползва нейната стая и заедно отглеждат и полагат грижи за второто дете Е.иян, тъй като първото е навършило пълнолетие и се е изнесло от жилището. В тази връзка счита претенцията за заплащане на наем за изцяло неоснователна, като ищцата дори не му е заплащала издръжка за децата.

Поддържа и, че през 2014 г. е предоставил на ищцата сумата от 20 000 евро за закупуването на ½ ид.ч. от процесния апартамент, като с нея е заплатена притежаваната от брата на ищцата идеална част, която последният в действителност е продал на сестра си, но сделката била привидно оформена като дарение. Уговорката между страните по делото обаче била след изповядването на сделката ищцата да прехвърли на ответника тази идеална част, което не било сторено въпреки неговото настояване.

Съдът, като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че процесният апартамент е собственост на ищцата; че в периода от 01.02.2021 г. до 01.06.2024 г., както и понастоящем, Е. А. П. обитава една от стаите на жилището; че от м. януари 2021 г. ищцата е напуснала апартамента.

Като писмено доказателство към депозираната искова молба е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот, акт № 4, том I, рег. № 295, дело № 4 от 14.02.2014 г., по описа на нотариус А.И., нотариус с район на действие Районен съд-София, вписан под рег.

№ 424 на НК. Видно от съдържанието на нотариалния акт А.Г.П. е дарил на своята сестра И.

Г. П. своята ½ ид. част от съсобствения им апартамент № 4, находящ се в гр. София, Столична община, район Подуяне, ж.к. ********, състоящ се от две стаи, преходна дневна, столова, кухня и обслужващи помещения, при съседи: изток – стълбище, запад – двор и сграда на хидрофора, север - апартамент № 5, юг – двор, отгоре – апартамент № 9, отдолу – мазета, със застроена площ от 97,48 кв.м., ведно с избено помещение №15, с идентификатор на самостоятелен обект в сграда по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК ***.

Посочено е, че върху имота има запазено право на пожизнено и безвъзмездно ползване на една стая за Е.И.Б., майка на договарящите се, съгласно нотариален акт №196, том XXXXIV, дело №8721/1993 г. Последният документ, представляващ договор за дарение, също е 2 приложен към исковата молба и съдържанието му потвърждава безспорното между страните обстоятелство, че Е.Б., майка на ищцата, е запазила безвъзмездно и пожизнено правото си ползване върху една от стаите, дарявайки, заедно със съпруга си на 26.04.1993 г. процесния имот, на А.Г.П. и И. Г. П..

Към доказателствения материал е приложена и нотариална покана с вх. № 04476/31.01.2024 г. по описа на ЧСИ М. Б., вписан под номер 838 в КЧСИ, видно от която И.

Г. П. е поканила Е. А. П. най-късно до 01.04.2024 г. да освободи собственото й жилище, представляващо апартамент № 4, находящ се в бл. №********“, гр. София, нейна собственост. В поканата е посочено, че през 2021 г. ищцата е била принудена да напусне собственото си жилище и да живее под наем с децата и новото си семейство. С поканата ответникът е уведомен, че за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2024 г. дължи обезщетение за ползване на апартамента, от което ищцата е лишена, в размер на 600 лв. месечно, като претендираният размер е съобразен със запазеното право на ползване на нейната майка на една стая в апартамента.

По делото е представен Договор за наем на недвижим имот, сключен на 10.01.2021 г. между Е.И.Б., в качеството й на наемодател, и ответника Е. А. П., в качеството му на наемател. По силата на чл. 1, ал. 1 от договора наемодателят се е задължил да предостави на наемателя за временно и безвъзмездно ползване част от процесния недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, а именно – една стая. Посочено е, че наемателят ще живее заедно с изоставените си деца А. П. на 15 г. и Е.иян П. на 7 г., като ще полага грижи за тях. Съгласно чл. 2 от сключения договор, за ползването на имота наемателят няма да заплаща на наемодателя месечен наем, а ще полага грижи за възпитанието и за отглеждането на децата.

Към отговора на исковата молба са приложени две платежни нареждания и декларация от Е.И.Б. и декларация-изявление от Л. А. В. във връзка с твърденията на ответника, че сключения между ищцата и брат й договор за дарение на 1/2 ид.ч. от апартамента е симулативен и прикрива продажба. Съдът намира, че тези доказателства не следва да бъдат обсъждани, тъй като не установяват факти, включени в предмета на доказване.

Според показания на свидетеля Г.А.П., баща на ищцата И. Г. П., изслушани в провелото се на 09.02.2026 г. открито съдебно заседание, ответникът Е. А. П. живее сам в процесния апартамент от повече от 10 г., заедно с единия от внуците на свидетеля, като майката на ищцата Е.И.Б. живее в съседния апартамент при нейния приятел, с която свидетелят бил разведен. Свидетелят е посетил жилището преди две години, за да сложи един шкаф и една каса, а достъпът бил осигурен от внуците му. Целият апартамент бил свободен и всички врати са били отворени. Твърди, че Е.Б. държи стаята си заключена, откакто свидетелят се е развел с нея през 1997 г., тъй като си е запазила правото на ползване, но живее другаде. Свидетелят посочва, че навсякъде в апартамента е имало мъжки дрехи – в хола и в стаите, както и инструменти по пода и по масата. Искал е да се види с ответника, но него го нямало. От мъжките дрехи свидетелят съди, че присъствието на ответника е в целия апартамент. На въпроси на адв. Й. свидетелят отговаря, че ответникът е ползвал главната стая за спане. Освен това не знае кога точно дъщеря му е напуснала апартамента, но тя е имала пререкания с майка си и с ответника и затова е напуснала апартамента и е започнала да живее под наем със сегашния си мъж. Посочва, че след като е напуснала апартамента, ищцата сигурно е идвала да посещава децата си, но той не е бил свидетел на тези ситуации.

По делото са изслушани и свидетелските показания на Т.В.А., която твърди, че се е запознала с ищцата от училището на своя племенник, като от 2018 г. са колежки с нея и двете са близки. Посочва, че не познава ответника, но ищцата й е разказвала за проблемите и скандалите помежду им. През м. май 2025 г. свидетелката е посетила процесния апартамент, тъй като се е изнасяла от жилището си и в процеса на пренасяне е трябвало да си остави багажа някъде. При посещението на апартамента, входната врата била отворена от 3 малкия син на ищцата, а когато влезли вътре, свидетелката и ищцата видели, че няма място за оставяне на багажа, тъй като вътре е било пълно с вещи, а и на свидетелката не й се струвало сигурно да оставя нещата си там, където живее ответникът Е. П.. Ищцата и свидетелката са разговаряли с малкия син на ищцата и са се разходили из апартамента, като по гардеробите е имало и мъжки, и женски дрехи, на дивана е имало оставен спортен екип, на секцията в хола е имало дезодорант и парфюм, както и лаптоп на бюрото в хола, който очевидно не е бил на детето, което е имало собствен компютър в своята стая. Преди да пренесе багажа си, свидетелката е знаела, че ответникът ползва стаята на г-жа Б., като е мислела, че другите стаи ще бъдат свободни и ще има място за багажа й. До този момент не е влизала в апартамента, но е ходила да взима вечер ищцата от него, за да я кара до квартирата й, докато не се е разделила с ответника през 2021 г., а след като времето се е затоплило, ищцата е спряла да посещава апартамента, за да чисти и да готви.

Според показанията на ответниковия свидетел С. И.а П., която е съпруга на брата на бащата на ищцата Г.А.П., отношенията между страните по делото са влошени от дълъг период от време. Посочва, че от 2014 г. - 2015 г. ищцата и ответникът почти не живеят заедно, като ищцата е напуснала жилището по нейни причини, а ответникът е останал в него с двете им деца, за които се е грижел. В момента бащата и г-жа Б. се грижат само за едно от децата. Свидетелката твърди, че много често е посещавала апартамента и последните дни особено често, защото миналият месец малкото дете е било болно. Посочва, че Е.Б. се е преместила да живее в съседното жилище, за да освободи стаята за детето и неговия баща, при съседи, на които помага. Апартаментът има две спални, хол, кухня и малка трапезария, която е обособена като малка стаичка. Според свидетелката ответникът живее в едната стая, където си е приспособил всичко за обслужване. До стаята има и баня и тоалетна, като това е вдясно от коридора. Има и поставена врата, която отделя малкото коридорче, което е към другите стаи. Детето Е.иян не стои само в стаята при баща си, а обитава и другите стаи.