Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 293 от 21.10.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 341/2025
Вид
Решение № 293
Подписан
21.10.2025
В сила
21.10.2025
Състав
Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Смолян, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500341 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С обжалваното решение Смолянският районен съд е осъдил Агенция “Пътна инфраструктура", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „М.” №3, да заплати на ЗЕАД „Б. В.И.Г." ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. П. № 5, представлявано от И.Г. и П.Ш., сумата 122,35 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за вреди, причинени в резултат на ПТП на 17.03.2020 г. на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с peг. № А****НК собственост на „М.и Р.“ЕООД, ведно със законната лихва от завеждане на иска – 07.01.2025 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 1050 лв.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 5162/12.06.2025г от

АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с ЕИК по БУЛСТАТ ***

,гр.С.,чрез гл.юриск. Св. Б. който намира ,че постановеното решение е неправилно и в противоречие с материалния и процесуален закона и фактите по делото.Твърди ,че районния съд е приел че спорни между страните са въпросите за механизма на настъпване на произшествието, вината за същото и причинно-следствената връзка между него и нанесените на увредения автомобил щети. Приема, че в случая механизмът на ПТП се установява от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели и изготвената съдебна автотехническа експертиза.Намира ,че районния съд не е обсъдил събраните пред 1 него доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като в нарушение на процесуалния закон, неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните и е игнорирал обстоятелството, че водача е допринесъл за ПТП.Счита ,че съда неправилно е приел за напълно установено, че потенциалните щети - повредена гума - произлизат единствено от преминаване през дупка, без да е изключил други алтернативни причини (напр. износена , стареене, удар).Намира ,че от събраните доказателства не се установява наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащи съдебно предявеното материално право на вземане на ищеца.В решението счита ,че районния съд не е обсъдил направеното възражение за евентуално съпричиняване от страна на водача на процесното МПС, поради несъобразяване с пътните условия.

Счита ,че в решението си, първоинстанционния съд не е направил преценка на задължението на водача на процесното МПС, вменени му с разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.Счита ,че приетото от съда заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа и оценителна експертиза не дава отговор на поставените въпроси, а дава единствено предположения, като повтаря твърденията в исковата молба и приложените към нея писмени доказателства. Твърди ,че вещото лице не е направило оглед на увреденото МПС, нито оглед на местопроизшествието, при това положение, няма как да установи механизма на настъпилото ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между движението на автомобила, наличието на пясък на пътното платно и нанесените щети

При определяне на размера на обезщетението в контекста на разпоредбата на чл. 53 ЗЗД и отчитайки показанията на свидетеля К.К., счита поведението на водача на процесния автомобил, като допринасящо за настъпване на произшествието, така в случая,счита ,че съда е уважил главния иск, то следва същия да се намали на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.Намира ,че по делото не се доказва по категоричен начин, че Агенция „Пътна инфраструктура“ - С., чрез специализирано звено Областно пътно управление - Смолян, по някакъв начин е допринесла за възникването на сочената вреда, нито нейни длъжностни лица имат вина за настъпването на пътното произшествие.

Намира ,че ако такова действително има, то е само и единствено по вина на водача, тъй като счита ,че не е спазил задълженията си по чл. 20 от ЗДвП, да се движи с безопасна скорост и да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.Моли в този смисъл съдът да се произнесе.Претендира разноски за двете инстанции.

Постъпил е в законния срок писмен отговор от ЗЕАД „Б. В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез адв. Е.Т.

,която намира ,че въззивната жалба е неоснователна, направените възражения в нея намира че не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал и установените по делото факти и обстоятелства.Намира ,че с 2

Определение per, № 169/17.02.2025 год., в съответствие с процесуалните правила, районен съд –Смолян е разпределил доказателствената тежест, съобразно твърденията и възраженията на всяка от страните и изрично е указал на жалбоподателя доказателствената тежест за направеното с отговора възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача.Видно от доказателствата по делото е, че въззивникът не е ангажирал никакви доказателства във връзка с възражението си за съпричиняване.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че щетите по автомобила са установени и от служителите на застрахователното дружество, за които трудно може да се приеме, че имат интерес от изплащане на обезщетението Намира за несъстоятелно твърдението на въззивника, че съда неправилно е приел за установено, че гумата на застрахования автомобил се е увредила в резултат на преминаването му през дупка на пътното платно на републикански път 111197 (Гоце Делчев - Сатовча - Доспат - Б. - Тешел - Настан - Девин),“ без да е изключил други алтернативни причини ( напр. износена гума , стареене, удар).

Намира за неоснователно възражението относно доказателствената стойност на приетата по делото авто-техническа експертиза, най-малкото защото въззивникът не е оспорил същата по надлежен ред пред първоинстанционния съд. Счита възражението за неясно и вътрешно противоречиво, тъй като жалбоподателя от една страна оспорва доказателствената стойност на експертизата,а от друга признава, че същата потвърждава твърдения в исковата молба механизъм съответства на настъпилите вреди.Моли в този смисъл да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано обжалваното решение, ведно с всички законни последици.

В съдебно заседание пред окръжен съд -Смолян жалбоподателят Агенция „Пътна инфраструктура „,редовно призована ,не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от юриск. Св. М. ,който моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на районен съд -Смолян и да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани Претендира разноски ,представляващи юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции и изрично прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на въззиваемия.

Въззиваемият Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.

В. И. „ЕАД ,редовно призован ,не изпраща представител .От пълномощника му адв.Е.Т. е постъпило писмено становище ,с което поддържа депозирания писмен отговор на въззивната жалба и намира ,че следва въззивния съд да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено.Претендира разноски за настоящата инстанция по представен списък.

Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законния срок , с внесена държавна такса , срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна 3 по следните съображения:

Производството пред районен съд –Смолян е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 и т3 от Кодекса за застраховане във връзка с чл. 49 от ЗЗД от ЗД "Е. " АД срещу Агенция "Пътна инфраструктура" за заплащане на парична сума в размер на 122, 35 лева -главница, ведно с дължимите законни лихви и разноски по делото.

Претенцията е предявена като регресно вземане, възникнало по повод изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско Стандарт ,сключена на 01.08.2019г със ЗП №470419172202084,ь със срок на действие от 02.08.2019г " до 01.08.2020г,за вредите, причинени на товарен автомобил марка „Фолксваген Транспортер“ с руг.№№Ь**** НК ,при пътно –транспортно произшествие , настъпило на 17.03.2020г г. на републикански път ІІІ -197 -в участъка между с.Б. и гр.Девин

Смолянският окръжен съд констатира ,че във връзка с исковата молба е бил подаден в срок писмен отговор от ответника, като са изложени доводи, че водачът на МПС е проявил груба небрежност, нарушавайки разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като вредоносният резултат е причинен по негова вина и не следва да се ангажира отговорността на ответника.Освен това прави възражение ,че не става ясно точното място на пътнотранспортното произшествие ,часово време метереологичните условия ,скорост , с която се е движил автомобила Оспорва се и размера на настъпилите вреди както и че не е налице причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените на автомобила вреди.

С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е уважил исковата претенция, като е прието, че на посоченото време и място в исковата молба е настъпило ПТП с материални щети.

В първата инстанция е била назначена , изслушана ,приета и неоспорена съдебна автотехническа експертиза като в.л. Т. установява , че на 17.03.2020 година К.Ж.К. управлява товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег.№А **** НК, собственост на „М. и Р. 4“ ЕООД, от с Б. към гр.Девин.Стигайки в близост до с.Г., той попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Така той реализира ПТП с материални щети – увредена предна дясна гума на автомобила.Вещото лице дава заключение ,че установения механизъм и вредите причинени по товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег.№А **** НК към 17.03.2020 година са в причинно – следствена връзка. Средно пазарната цена от изследваните три обекта за причинените щети по товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег.№А**** НК – материали по пазарни цени като нови, както и труда на извършения ремонт, съобразно представената оферта, към 17.03.2020година, възлизат на 136,17 лева.Вещото лице установява ,че спрямо щета №470419202013753 определеното застрахователно обезщетение е в размер на 122,35 лева .

Правилен и обоснован е извода на районен съд –Смолян ,, че ответника не е изпълнил вменените му от закона задължения да поддържа 4 републиканския път в състояние, което да обезпечи удобен и безопасен транспорт, като искът е уважен изцяло.

По делото не е спорно и от представените писмени доказателства е видно, че за товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с peг. № А****НК е била сключена застраховка "Каско Стандарт", полица №470419722002084, валидна за периода 02.08.2019 г. – 01.08.2020 г. При справка в търговския регистър се установява, че собственик на товарния автомобил е „М.и Р. 4“ ЕООД ЕИК ****.От представената по делото преписка на ЗЕАД“Б. В. И.г.“ ЕАД се установява, че настъпването на застрахователното събитие е заявено пред застрахователя на 19.03.2020 г., извършен е оглед, изготвен е описзаключение по претенция №50-03000-00765/20 от 19.03.2020 г., съгласно който е повредена предна дясна гума марка Michelin 215/60R17,Dot 0818, грайфер 8 мм. Съгласно доклад по щета № 470419202013753/04.05.2020 г. е определено обезщетение в размер на 122,35 лв., заплатено на „М.и Р. 4“ ЕООД с преводно нареждане от 07.05.2020 г.