Решение № 3031 от 13.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3031 гр. Пловдив, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330121111 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на Съдът е сезиран с искова молба от С.

М. С., ЕГН **********, гр. П., ул. „******“ № ******, ет. *, ****** против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 433,25лева – недължимо платена по нищожна клауза за възнаграждение за гарант по договор за предоставяне на гаранция № ****** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2024 г. до окончателното й изплащане

С протоколно определение от 29.05.2025 г. е допуснато изменение на размера на предявения иск от 10 лв. на 433,25 лв.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ****** г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 1200 лева, без да е посочен годишния процента на разходите и при обща дължима сума от 1932 лв. Възнаградителната лихва се сочи, че е уговорена в размер от 104,10 лв.

Кредотиполучателят следвало в тридневен срок да предостави обезпечение, едно от които било да сключи договор з двужество-гарант. Между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на гаранция №****** г., по силата на който гарантът поел задължение да обезпечи кредита срещу задължение за потребителя да му заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 627,90 лв., платимо разсрочено на вноски, съгласно погасителния план по договора за кредит. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен, тъй като възнаграждението за поръчителя представлявал скрит разход, който неправилно не бил отчетен при изчисляването на ГПР. Последното се явявало 1 нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което имало за последица недействителност на цялото кредитно правоотношение по силата на чл. 22 ЗПК. Предвид недействителността на договорът за заем, недействителен се явяват и договорът за предоставяне на гаранция, доколкото поръчителство можело да съществува само за действителни задължения. Оспорва като нищожна клаузата за възнаграждение на гаранта, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща императивните разпоредби на ЗПК, тъй като водела до генериране на допълнителна печалба за кредитора. В тази насока се изтъква обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С оглед на изложените съображения се моли предявения иск да се уважи, както и да се присъдят разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва наведените доводи за недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция. Поддържа, че разпоредбите на Законът за потребителския кредит са неотносими към договорите за предоставяне на гаранция. Същият бил действителен и не страдал от пороците, посочени в исковата молба или твърдените пороци не водели до нищожност на договорното правоотношение. Изразява несъгласие с твърдението в исковата молба, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен в противоречие на добрите нрави, както и че обезпечава нищожна сделка, като счита, че гаранционната сделка би запазила действието си и при недействителност на договора за кредит. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски, като същевременно се възразява по размера на претендираните от ищцовата страна разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищецът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № **** от **** г., по силата на който заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищеца сумата от 2600 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставеният му за възмездно ползване финансов ресурс на 21 седмични погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 134,55 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 2825,55 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 46,83 %.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг 2 договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години,да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 “Редовен”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен договор за предоставяне на гаранция № **** от **** г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на посредник, и С. М. С. – потребител. По силата на така сключения договор по възлагане на потребителя поръчителят поема задължение да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения, възникнали по силата на договор за паричен заем, а именно задължение за връщане на заемната сума от 2600 лв. Установено е, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т.

1 и т. 2 от Договора за паричен заем в указания срок.

С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на гаранция е установено, че за поемане на задължението от поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 1353,45 лв., платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Договора е установено, че потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем.

С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора.

Представената по делото справка за платени суми по договора за заем е неотносима към настоящото производство, по което заемодателят не е страна.

Приета е като писмено доказателство справка за извършени плащания по договора за предоставяне на гаранция, от която е видно, че платената по Договора за предоставяне на гаранция сума е в размер от 433,25 лв.

В договора за гаранция е установено, че задължението на поръчителя – в качеството му на трето лице по обезпечаваното задължение, е възмездно, доколкото последното се поема срещу насрещното задължение на заемателя за заплащане на възнаграждение, платимо на вноски. Съгласно чл. 1 от Договора гарантът „Файненшъл България“ ЕООД се съгласява да даде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, с цел обезпечаване изпълнението на паричните задължения по договора за потребителски кредит. В договора за гаранция е установено, че задължението на поръчителя – в качеството му на трето лице по обезпечаваното задължение, е възмездно, доколкото последното се поема срещу насрещното 3 задължение на заемателя за заплащане на възнаграждение, платимо на вноски.

При тълкуване клаузите на договора и действителната обща воля на страните на основание чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че обезпечението от страна на ответника е поето срещу възнаграждение – т.е. възмездно, но заплащането му е установено разсрочено, ведно с месечните погасителни вноски по заема. Установено е, че заемодателят е овластен от поръчителя да приема заплащане на задълженията по договора за предоставяне на поръчителство.

Съдът намира, че договорът за поръчителство е недействителен, поради установяването му в противоречие с добрите нрави, доколкото единствената цел, поради която е сключен е установяване на допълнително задължение за длъжника, респ. допълнително възнаграждение за кредитодателя. Противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот от гледна точка на които е морално недопустимо сключеният договор да породи съответните правни последици. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.

26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

На първо място следва да се посочи, че съгласно уговорките, установени в договора за кредит, условие за отпускане на финансовият ресурс, представлява обезпечаване на вземането на кредитодателя с поръчителство от трето лице, одобрено от страна на кредитора – заемодател – арг. чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора за паричен заем. На следващо място, съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено в полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния договор, последното постъпва в неговия патримониум. Това е така, тъй като кредитодателят “Изи Асет Мениджмънт” АД и поръчителят “Файненшъл България” ЕООД имат качеството на свързани лица. При осъществена служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредиторът по договора за кредит “Изи Асет Мениджмънт” АД. По този начин, в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя. С Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. В случая в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, 4 чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение. Този извод на съда се подкрепя и от клаузите на договора за предоставяне на поръчителство, в които е установено, че възнаграждението по договора се заплаща ведно с месечните погасителни вноски чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който да се счита овластен да приема изпълнение на задължението.

Следва да се посочи, че с договора за поръчителство или договорът за предоставяне на гаранция /независимо от наименованието/ поръчителят или гарантът се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането.