Решение № 29 от 23.06.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Габрово , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ 1 ОТ 01.09.2021 ДО 31.12.2021 в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел Неделчев

Валентина Генжова

Полина Пенкова при участието на секретаря Веселина Й. Венкова като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20214200600137 по описа за 2021 година

Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по частна жалба от частния тъжител Л. В. П., чрез повереника адв. Р.И. от АК – Габрово, против протоколно определение от 21.04.2021 г. по НЧХД № 9/2021 г. по описа на Районен съд – Дряново, с което на основание чл. 250, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е прекратено производството по делото.

В частната жалба се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението за прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че не е налице идентичност на деянията по развилите се против подсъдимия Б. И. Б. административно-наказателно производство, в рамките на което е издадено наказателно постановление за нарушение, квалифицирано по Наредба № 1 за спазване на обществения ред в Община Дряново, и образуваното по тъжба на пострадалата наказателно производство. Претендира се за отмяна на определението за прекратяване на наказателното производство.

По делото е депозирано писмено възражение от адв. И. М. – Г. от ВТАК, в което се прави искане за потвърждаване на определението за прекратяване на производство. Заявява се позицията, че съдът правилно е съобразил критериите, дадени 1 с ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. Прави се искане за присъждане на сторените в настоящото производство съдебни разноски, за които се прилага списък.

Частният тъжител, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият се представлява от адв. И., който по съществото делото се придържа към съображенията от жалбата.

Подсъдимият Б., редовно призована, се явява лично. Представлява се от договорен повереник – адв. М. - Г.. Защитникът оспорва жалбата, като счита, че определението на районния съд следва да се потвърди.

Настоящият въззивен състав разгледа депозираната въззивна частна жалба и възражението против нея, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, при което установи следното:

Частната жалба е депозирана в законоустановения срок и е допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна, макар и по други съображения.

Производството по НЧХД № 9/2021 г. по описа на Районен съд – Дряново е образувано по частна тъжба от Л. В. П. от гр. Дряново против подсъдимия Б. И. Б. от гр. Дряново, с която на подсъдимия се повдига обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, за това, че на 19.07.2020 г., вечерта, в гр. Дряново, ул. „А.“, в нейно присъствие, казал унизителни за честта и достойнството на тъжителката думи „мръсница, проститутка, курва“.

По делото е открито съдебно следствие и са проведени няколко съдебни заседания, в които са събирани доказателства. В проведеното на 24.03.2021 г. съдебно заседание са приети изискани от Община Дряново документи, сред които АУАН от 19.07.2020 г., съставен против подсъдимия Б. и наказателно постановление **/09.09.2020 г., издадено от кмета на Община Дряново, с което на подсъдимия Б. се налага административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 2, т.

1 от Наредба № 1 за спазване на обществени ред в общината, за това, че на 19.07.2020 г., около 21:20 часа, в гр. Дряново, ул. „Ал" , в частен имот, нарушава общественото спокойствие, чрез отправяне на обидни думи към Л. В. П., наричайки я „мърша, проститутка и мръсница“.

С протоколно определение от 21.04.2021 г. съставът на районния съд е прекратил наказателното производство, на основание чл. 250, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал.

1, т. 6 от НПК. Приел е, че съгласно критериите, дадени с ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, в случая е налице съвпадение относно времето, мястото, извършителя и фактическото действие, за което е ангажирана отговорността на подсъдимия по влязлото в сила наказателно постановление на община Дряново и деянието, за което е 2 повдигнато обвинение с тъжба. Констатирал е, че с образуване на наказателното производство е допуснато нарушение на правилото non bis in idem, поради което е счел, че следва да прекрати съдебното, а с това и наказателното производство.

Въззивният съд, за правна прецизност, следва да обърне внимание, че доколкото основанията за прекратяване на наказателното производство решаващият съд е приел за установени в рамките на провежданото съдебно следствие, е следвало да основе съдебния си акт на чл. 289 от НПК, а не на чл. 250 от НПК.

На следващо място, настоящият състав констатира, че от документите, изпратени от Община Дряново (л.63-67 от първоинстанционното производство), не е възможно да се установи датата на влизане в сила на издаденото наказателно постановление – не е положена съответна заверка върху самото наказателно постановление и датата на влизане в сила не е посочена в придружителното писмо. В самото писмо от общината се твърди, че след получаване на НП, от наказаното лице е постъпила жалба, която не е уважена. Видно е обаче, че документ с наименование „Жалба“ е депозиран пред издаване на НП и същият по-скоро има характер на възражение против съставения АУАН. В случая обстоятелствата, свързани с влизане в сила на обсъжданото НП са от съществено значение, поради което следва да се установят по несъмнен начин от състава на районния съд.

Въззиввият съд намира, че съставът на районния съд е извел принципно правилни изводи по въпроса за идентичност на предмета на развилите се против подсъдимия Б.Б. административно-наказателно и наказателно производство. Тук следва да се направи уговорката, че следва да се изчисти въпроса за влизането в сила на наказателното постановление, тъй като е от съществено значение за начина на развитие на наказателното производство.

Във връзка с оплакванията в частната жалба, настоящият съд следва да посочи, че развилото се против Б.Б. административно-наказателно производство е с характер на наказателно производство по смисъла на КЗПЧ, независимо от различната му квалификация по вътрешното ни право. Признаците за преценка дали едно производство е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7, които са изведени в цитираното тълкувателно решение и съответни на практиката на Съда по правата на човека, са известни като тест „Енгел” или критерии „Енгел”: 1. квалификация на деянието по националното право; 2. характер и естество на нарушението; 3. вид и тежест на предвиденото наказание („суровост на възможното наказание”). Производството може да се класифицира като наказателно и тогава, когато не е квалифицирано като такова по вътрешното право, ако изследването на втория и/или третия критерий доведе до извод за наказателен характер на обвинението и/или на предвидената санкция. В конкретния случай, нормата от наредбата за 3 спазване на обществения ред на територията на община Дряново защитава обществените отношения, свързани с реда, сигурността и общественото спокойствие на територията на общината. Същата е насочена към неограничен кръг от адресати.

Нарушаването на въведените правила е скрепено със съответни неблагоприятни последици, изразяващи се в налагане на наказание. Следователно, започналото против Б. производство по издаване на наказателното постановление (влизането в сила на което следва да се изясни) е с наказателен характер, независимо че по смисъла на ЗАНН се определя като административно-наказателно. На следващо място, свързващият елемент (idem) между двете производства следва да се определи на база фактическото обвинение. Данните по делото сочат, че е налице пълна идентичност на фактическите обстоятелства по двете производства - същите се отнасят до един и същи извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в пространството. При преценка на идентичността не следва да се отдава значение на правната квалификация на деянието в едното и в другото производство. Що се отнася до тезата в частната жалба, че в случая са извършени две отделни деяния с различни обекти, същата намира своя категоричен отговор в посоченото тълкувателно решение, където в т. 3.1. се приема следното: „Деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита“, а в съобразителната част на решението са развити пространни мотиви за незаконосъобразност на идеята за своеобразна „идеална съвкупност” от различни по вид правонарушения (престъпление и административно нарушение), защото такъв институт не е установен нито от нормите на НК, нито от разпоредбите на ЗАНН.

При така изведени правилни правни изводи за идентичност на административно-наказателното и наказателното производство, обаче, съставът на районния съд незаконосъобразно и преждевременно е постановил определение за прекратяване на наказателното производство. След постановяване на цитираното тълкувателно решение, е налице промяна в процесуалния закон, като е предвидено в такава хипотеза наказателното производство да се спре на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК. Прекратяването на наказателното производство е допустимо, но само ако в едномесечен срок от спирането му, не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или пък същото предложение не е уважено чл. 24, ал. 4 от НПК). Следователно, съставът на Районен съд – Дряново, след като е приел идентичност на деянията, предмет на наказателното и административнонаказателното производство, е следвало да спре, а не да прекратява наказателното производство.

Допуснатото нарушение е неотстранимо от въззивния съд, поради следва 4 обжалваното протоколно определение да бъде отменено и делото да се върне на Районен съд – Дряново за продължаване на съдопроизводството по делото, съгласно дадените указания в настоящото решение.

Съдът намира искането на подсъдимия Б. за присъждане на разноски пред въззивния съд за недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане. С настоящият съдебен акт не се слага край на производството, поради което не подлежи на разглеждане въпроса за разноските.

По изложените съображения, Окръжен съд – Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.04.2021 г. по НЧХД № 9/2021 г. по описа на Районен съд – Дряново, с което е прекратено наказателното производство.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Дряново за продължаване на съдопроизводството при съобразяване на указанията, дадените в настоящото решение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на подсъдимия Б. И. Б., чрез защитника адв. И. М. – Г., за присъждане на разноски, като процесуално недопустимо.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5