Определение № 2542 от 10.10.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2542 гр. Бургас, 10.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501679 по описа за 2025 година Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания, ЕИК203670940 със седалище и адрес на управление – гр.София против Разпореждане №1301 от 04.09.2025 г. постановено по частно гр.д.№953/2025 г. по описа на РС – Карнобат , с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение против Е. Г. Г. .

Разпореждането се обжалва и оспорва като неправилно и незаконосъобразно. За да отхвърли заявлението съдът е посочил , че не са представени доказателства , установяващи материалната и процесуалната легитимация на заявителя .

Страната сочи , че според чл.411 от ГПК предпоставка за уважаване на заявлението е неговата редовност от външна страна. Съгласно чл.410 ал.2 от ГПК във връзка с чл.127 ал.1 т.4 от ГПК в заявлението следва да бъдат изложени всички обстоятелства , на които се основава искането. Позовава се на различни актове на съдилища в страната, според което точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение. Страната сочи ,че в производството по чл.410 от ГПК съдът е ограничен в преценката дали подаденото заявление следва да се уважи като се прецени налице ли са положителните предпоставки по чл.410 от ГПК. Съдът може да откаже когато 1 искането противоречи на закона или добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя или е налице обоснована вероятност за това.Според жалбоподателя чл.410 ал.3 от ГПК изчерпателно изброява писмените доказателства , които следва да бъдат представени и тази разпоредба не може да се тълкува разширително. Налице е договора сключен с потребителя и не е необходимо изискването на други доказателства: - законът не поставял изискване да се извърши проверка дали заявителят е действителният носител на претендираното право да получи изпълнение на валидно възникнало задължение и по потребителския договор.

Позовава се и на решения , според което съдът в това производство не може да събира доказателства , нито да прави изводи относно представени такива.

Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по същество.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано по заявлението на Агенцията за събиране на вземания ЕАД , ЕИК 203670940 , гр.София против Е. Г. Г. от гр.

*** ,от която се претендират сумите: главница 1 179.08 BGN от 25.12.2021 г. до 25.11.2022 г.; законна лихва от 19.08.2025 г. ; договорна лихва 208.00 BGN от 25.03.2022 г. до 25.11.2022 г.; мораторна лихва 383.66 BGN от 26.03.2022 г. до 19.08.2025 г. Заявителят сочи, че на 25.3.2025 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.05.2023 г., сключен между "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, произтичащо от договор за потребителски кредит№ 443490/25.11.2021 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Общите условия към договора за потребителски кредит съдържали клауза, която дава право на Кредитодателя по всяко време да прехвърля правата си по договора на избрано от него трето лице. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АТФ/443490 от дата 3.4.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. Заемателят не е заплатил 2 дължимите суми. Поради това „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД предявява заявлението си по реда на чл.410 от ГПК за събиране на описаните по-горе суми , ведно с направените разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 1196/20.08.2025 г. съдът е оставил без движение заявлението като не отговарящо на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК– заявителят не е представил всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното парично вземане и не са представени доказателства за установяване и изискуемостта му, а съдът съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК , следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави На заявителя са дадени указания да се легитимира като кредитор по вземането, да представи доказателства, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията, както и да представи доказателства, че вземането по заявлението е предмет на цесията и пр. Разпореждането е изпратено чрез ЕПЕП на 21.08.2025г. съгласно правилото на чл. 41а, ал.1 от ГПК същото е връчено на заявителя на 29.08.2025г. от който момент тече тридневния срок за отстраняване на нередовностите и изпълнение на дадените от съда указания.

Срокът в който нередовностите е следвало да бъдат отстранени е изтекъл на 01.09.2025г., като до настоящия момент заявителят не е изпълнил указанията на съда

Заявителят не е представил договора за цесия и приложенията към него, т.е. липсват данни за твърдяната цесия и за встъпването на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в правата на първоначалният кредитор, от които да могат да се определят обема на правата, които са му били прехвърлени, въпреки дадените указания от съда. Затова първостепенният съд е счел ,че напълно неясно е дали длъжникът е плащал по договора за цесия и на кого от двамата кредитори –на първоначалния кредитор или на цесионера. Доколкото за последиците от неизпълнението на дадените указания заявителят е бил предупреден,съдът е счел ,че заявлението е останало нередовно и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 3 от ГПК го е отхвърлил .

Разпореждането е правилно .

В частната си жалба заявителят-частен жалбаподател сочи ,че заповедното производство е едностранно , не е състезателно, достатъчно е 3 заявителят да твърди , че има вземане , което съществува. Факти относно настъпили плащания са от рода на правопогасяващите и са в тежест на доказване от длъжника в исково производство. Според страната исканията на съда не намират място в това съкратено производство и според нея излизат извън рамките на служебното начало. Подобни уточнения са присъщи на състезателното производство , каквото заповедното не е.

Възраженията са неоснователни

Следва да се посочи , че с разпоредбите регламентиращи заповедното производство законодателят е целял защита на по-слабата икономически страна , каквато се явява потребителя. Поради това на съда е дадена възможност за преценка относно конкретния договор и свързаните с него други договори относно наличието на неравноправни клаузи , допустимост и изискуемост на претендираното задължение. Съдът е изискал информация от заявителя , за да може да прецени легитимацията на заявителя и няма основание съдът да бъде ограничен да изисква такава информация само в исково производство. При отказ да се предостави информация практиката приема , че трябва да се отхвърли цялото заявление – цитирани са също съдебни актове : Определение №1478 от 05.06.2024 г. по възз. Ч.гр.д.№1387;

Определение №1815 о03.07.2024 г. по възз. Ч.гр.д.№1769/2024 г. на Окр. Съд – Пловдив. Поради това след като не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите в заявлението и с оглед дадените указания за последствията от тяхното неизпълнение съдът е счел , че не следва да издава заповед за изпълнение и е отхвърлил изцяло заявлението.

..В насока на изложеното – Вж. Определение № 1478 от 5.06.2024 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1387/2024 г., също и Определение № 1815 от 3.07.2024 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1769/2024 г. Освен това едно от обстоятелствата , за които съдът служебно е задължен да следи е дали заявителят се явява активно легитимиран да предяви като свои твърдените вземания срещу длъжника в заповедното производство. В процесния случай заявителят е предявил права , които по договор принадлежат на трето лице – "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД. Твърди се , че същите са прехвърлени с договор за цесия. Следвало е първоинстанционният съд да изиска доказателства в тази насока – да се представи договора за цесия , с който са му прехвърлени правата по договора , както и доказателствата , че длъжникът е бил уведомен 4 за извършената цесия , както и на коя дата е станало това. По този начин не се установява дали заявителят се явява активно легитимиран да предяви като свои твърдените вземания срещу длъжника в заповедното производство. По гореизложените съображения настоящата инстанция намира , че заявлението е било правилно и законосъобразно отхвърлено , поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение. В правото си районният съд е изискал допълнителни доказателства от заявителя и при непредставянето им в съответствие с установената практика съдът е отхвърлил изцяло заявлението.

Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „Агенция за събиране на вземания, ЕИК203670940,с вх. № 5252/11.09.2025 г. по описа на РС-Карнобат , със седалище и адрес на управление – гр.София против разпореждане №1301 от 04.09.2025 г. постановено по частно гр.д.№953/2025 г. по описа на РС – Карнобат , с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение против Е. Г. Г. от гр. *** ,от която се претендират сумите: главница 1 179.08 BGN от 25.12.2021 г. до 25.11.2022 г.; законна лихва от 19.08.2025 г. ; договорна лихва 208.00 BGN от 25.03.2022 г. до 25.11.2022 г.; мораторна лихва 383.66 BGN от 26.03.2022 г. до 19.08.2025 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5