Решение № 120 от 02.07.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Бургас, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

К. Ил. Лазарова при участието на секретаря М. Д. Димова в присъствието на прокурора К. Ил. С. като разгледа докладваното от К. Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20252000500134 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 1049/20.02.25г. на ЯОС от Прокуратурата на РБ, с адрес: гр.София, бул.

“Витоша“ № 2, чрез Т. Стаматов, прокурор в ОП – Ямбол, против решение № 19/07.02.2025г. по гр.д.№ 246/23г. на ЯОС в частта, с която е уважен предявеният от Г. Г. Г., с ЕГН: ********** от гр. Я., представляван от пълномощника адв. М. А. от АК - Я., съдебен адрес: гр. Я., ул. „Ж. П.“ № **, иск за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди до размера от 16 000лв., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от 22.01.2022г., до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, съобразно уважената част от иска. Твърди на първо място, че изложените от първоинстанционния съд мотиви са неправилни. Позовава се на липса на осъществен фактически състав по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ. Твърди, че искът не е доказан по своето основание, понеже от събраните гласни доказателства и от назначената 1 и приета СПсЕ не се установило, че в резултат от образуваното против Г. ДП 32/2013г. по описа на ОД на МВР гр. Ямбол, той е търпял душевни болки и страдания. Посочва, че срещу него било образувано и друго наказателно производство, по което бил признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда. Позовава се на факта, че докато по второто дело му била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, по ДП 32/2013г. по описа на ОД на МВР гр. Ямбол била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лв. Ето защо счита, че не са налице претърпени неимуществени вреди, които да обосноват уважаване на иска. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново в горния смисъл.

В случай, че изложените аргументи не бъдат възприети от съда за основание за отмяна на постановеното решение в съответната част и отхвърляне на иска - заявява, че определеното обезщетение е прекомерно и не е съобразено с общовъзприетите принципи за справедливост и икономическата ситуация в страната. Моли решението да бъде изменено, като бъде определено обезщетение в намален размер, ведно със законната лихва върху него. Няма доказателствени искания.

Въззиваемият по тази жалба - Г. Г. Г. я оспорва, чрез процесуалния си представител адв. М.А., в надлежно депозирания отговор. Счита постановеното решение на Ямболски окръжен съд за правилно и законосъобразно в тази част и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

По делото е депозирана и втора въззивна жалба вх.№ 1206/28.02.25г. на ЯОС от Г. Г. Г., чрез процесуалния представител адв. М.А. Обжалва решение № 19/07.02.2025г. по гр.д.№ 246/23г. на ЯОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против Прокуратурата на РБ иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за размера над 16 000лв. до предявения размер от 70 000лв. , както и предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди за размера над 18 100лв. до пълния претендиран размер от 21 145.27лв., ведно със законната лихва върху двете главници, така, както е посочено в самото решение. Твърди, че при определяне на размера на обезщетенията съдът не се е съобразил с принципа на справедливост, а също така не взел предвид всички доказателства за извършени разходи за пътувания до гр.София, където се 2 провеждало делото. Твърди претърпени вреди в по-големи размери от възприетите от съда. Ето защо моли в съответните части решението да бъде отменено и бъдат уважени исковете изцяло така, както са предявени, като бъдат присъдени и съдебно-деловодните разноски. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Въззиваемата по тази жалба страна – Прокуратурата на РБ, не я оспорва, не изразява становище.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица, в законоустановения срок, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и са допустими.

Предявените пред окръжния съд искове са с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, ЗОДОВ.

Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от Г. Г. Г., чрез процесуалния представител адв.М.А., против Прокуратурата на РБ.

Въззивникът-ищец твърди, че с Постановление от 19.12.2013г. по ДП № 32/2013г. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.214, ал.2, т.1 НК, вр. с чл.213а, ал.2, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.5 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.1 от НК, за това, че в периода от неустановена дата през м.декември, 2012г. до 16.01.2013г. в с. Л., обл. Я., гр. С., обл. Я. и гр. Я., при условията на продължавано престъпление, в качеството на лице, по чл.142, ал.2, т.8 от НК – лице, действащо по поръчение на ОПГ, ръководена от К. Г. Ж. и с участници … (изброени лица) с цел да набави за К. Г. Ж., като представител и пълномощник на „Кредилайн“ ООД – гр.Ямбол, имотна облага, принудил различни лица със сила и заплашване да извършат нещо противно на волята им, а именно: принудил Д. П. Щ., чрез заплашване, изразило се в отправяне на закана за физическа саморазправа, да извърши нещо против волята си, а именно – да плати парични средства и с това причинил на Д. Щ. имотна вреда, като деянието било извършено от повече от две лица – Г. Г.Г., Г. В. Е. и Н. Д. И., в качеството на извършители в съучастие с К. Ж. като подбудител;

3 на 16.01.2013г. в с. Л., обл. Я. и гр. С., обл. Я. принудил Т. С. Щ., чрез заплашване, изразило се в отправяне на закани за отнемане на имущество и за физическа саморазправа, да извърши нещо против волята си, а именно – да плати парични средства и с това причинил на Т. С. Щ. имотна вреда, като деянието било извършено от повече от две лица – Г. Г.Г., Г. В. Е. и Н. Д. И., в качеството на извършители в съучастие с К. Ж. като подбудител. Деянието било придружено с отнемане на имущество – конска каруца на стойност 205лв. и купа люцерна с дължина 7м. и височина 2м…, като деянието било извършено от повече от две лица - Г. Г.Г., Г. В. Е. и Н. Д. И., в качеството на извършители в съучастие с К. Ж. като подбудител – престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.5 вр.чл.26, ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК.

Твърди, че от образуване на делото до м.март 2015г. били проведени над 6 открити съдебни заседания – стр.82. Част от обвиняемите сключили споразумения с Прокуратурата, но той самият не сключил, затова спрямо него и още две лица делото не било прекратено, а било докладвано за определяне на нов докладчик, който да се произнесе по повдигнатите им обвинения.

По горните обвинения бил признат за невиновен и оправдан с Присъда по НОХД от 29.11.2019г. на Специализиран наказателен съд по НОХД № 1090/2014г. – стр.66 по гр.д.№ 246/2023г. на ЯОС. С решение № 5/23.11.2021г. по ВНОХД № 107/21г по описа на Апелативен специализиран наказателен съд присъдата на Специализиран наказателен съд била потвърдена. Не се спори, че решението влязло в сила на 22.01.2022г.

Твърди, че в резултат от обвинението преживял силен стрес, унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство за безпомощност и обреченост, злепоставяне пред близки, приятели, влошаване на здравословното състояние, всичко това – в резултат от незаконно повдигнатото обвинение. Поради висящото наказателно производство бил препятстван да си намери работа в чужбина, понеже почти всеки месец присъствал на съдебни заседания – общо 40 на брой (стр.83). Освен това приятелите се отдръпнали от него и преустановили контактите си, след като разбрали за воденото срещу него наказателно производство. На основание изложеното претендира 70 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава, считано от 22.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

4

На същото основание – чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за незаконно повдигнато обвинение по цитираните текстове от НК, претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на 18 100лв. – извършени разноски за адвокатски възнаграждения и 3 405.27лв. – разноски за транспортни разходи или общо 21 505.27лв.

Моли за решение, с което исковете му бъдат уважени. Ангажира доказателства.

Исковете са надлежно оспорени с депозирания от Прокуратурата на Република България в срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. На първо място се оспорва настъпването на неимуществени вреди. Твърди се, че такива няма, защото в същия период срещу Г.Г. е водено и друго наказателно производство – за извършено в неустановен ден в края на м.март, 2013г. в с. Л., обл. Я. в съучастие като извършител с друго лице, престъпление по чл.143, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК. За това престъпление бил осъден с присъда по НОХД № 3063/2016г. на Специализиран наказателен съд от 22.03.2018г., изменена с Присъда по ВНОХД № 108/2019 г. на Апелативен наказателен съд, потвърдена с Решение № 109/07.06.21г. на ВКС. Също бил признат за виновен и за извършено на 02.04.2013г. същото престъпление, като за двете престъпления му било определено общо наказание 1 година ЛОС, което на осн.чл.66, ал.1 НК било отложено за изпълнение за срок от три години. По горните обвинения на Г. била наложена МНО „Задържане под стража“ за времето от 22.09.2014г. до 02.10.2014г.

На основание изложеното Прокуратурата твърди, че не е възможно да бъдат направено разграничение дали твърдените вреди били в резултат от незаконно поддържаното обвинение или от доказаното от Прокуратурата обвинение. Евентуално, искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се оспорва по размер, като силно завишен.

Оспорен е и искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като недоказан. Ангажирани са писмени доказателства.

Видно от двете въззивни жалби, висящи пред настоящия съд, присъденото от Окръжен съд – Ямбол обезщетение за претърпени от Г. Г. имуществени вреди до размера от 18 100 лв. не се атакува, ето защо настоящият състав приема, че със сила на присъдено нещо е установено ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ по исковете по чл.2, 5 ал.1, т.3 ЗОДОВ - за обезщетяване на причинените на въззивника-ищец имуществени и неимуществени вреди, в резултат от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

По съществото на спора относно размера на справедливото обезщетение за претърпени неимуществени вреди настоящият състав на Апелативен съд Бургас приема следното:

Между страните не се спори, освен това се установява и от приложените писмени доказателства, че на 15.08.2014 г. Специализирана прокуратура внесла в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу 15 лица, сред които и Г. Г. Така било образувано НОХД №1090/2014г. по описа на СпНС. Също не се спори, че в досъдебното производство спрямо ищеца била взета МНО – „Гаранция“ в размер на 3 000лв. Не е спорен и периодът, през който продължило наказателното преследване спрямо Г. и той е посочен в исковата молба – 7 години и 11 месеца.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, включително е извършена съдебно-психологическа експертиза със задача да установи „как се е отразило на психиката на ищеца повдигнатото срещу него обвинение по ДП № 32/2013г. на ОД на МВР и поддържано в хода на НОХД № 1090/2014г. на СпНС“.

От събраните гласни доказателства се установява, че когато започнали процесуално-следствените действия против него, въззивникът-ищец бил много стресиран. След като се консултирал с адвокат, веднага се явил за разпити, които продължавали от сутрин до вечер. Едва впоследствие разбрал за какво става въпрос и бил много притеснен за обвинението. От спокоен и уравновесен човек, станал затворен, тревожен, не общувал с никого, притеснявал се да излиза навън, защото имал усещането, че го сочат с пръст.