Решение № 17 от 02.02.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Свиленград, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20255620201003 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 73/2025 от 27.11.2025 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Хасково, с което на „ ДЖИДЖИ 81 “ЕООД с ЕИК 206129267, със седалище и адрес на управление : гр. Свиленград,6500, бул.България №111, представлявано от управителя Тошка Димитрова Стойчева, за нарушение на чл.10 от Закона за храните във вр.с чл.5,пар.1 във вр. с пар.2 , буква Ж във вр. с буква Е от Регламент /ЕО/ №852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. е наложено на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.4 от Закона за храните/ЗХ/ административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 4000 лв.

Недоволен от така издаденото НП е останало дружеството- жалбоподател „ ДЖИДЖИ 81 “ЕООД, което в предвидения за това срок обжалва същото с доводи за допуснати процесуални нарушения,както на материалния закон,така и за допуснати процесуални нарушения при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на НП .

В жалбата се твърди ,че нарушението било неясно и непълно и в тази връзка създавало неяснота относно нарушението в което било обвинено дружествотожалбоподател. Оспорва се ,че наказаното дружество било извършило адм.нарушение описано в НП.

По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебната фаза, дружеството- жалбоподател редовно призовано , не 1 изпраща представител. За него се явява адвокат К., която пледира за отмяна на обжалвания акт, като излага подробни съображения в тази насока, именно ,че сочените за нарушение разпоредби не били приложими за наказаното дружество,както и че било неясно и непълно обвинението. Отделно от това не ставало ясно за какво точно нарушение било санкционирано дружеството,тъй като описаната фактическа обстановка сочела за няколко нарушения,а дружеството било наказано за едно.

Претендира присъждане на направените разноски.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призовани, изпращат представител- юрисконсулт П. М. ,която оспорва жалбата,счита обжалваното Н П за правилно и законосъобразно , поради което моли същото да бъде потвърдено изцяло с мотиви изложени в подробни писмени бележки,които представя в дадения й от съда срок. В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Във връзка с издадена Заповед №2190/23.06.2025г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Хасково, била извършена проверка на 30.06.2025г. от свидетелите Т. С. Д. и М. В. Б., и двамата служители при АНО/инспектори в отдел Контрол на храните/, на обектЗаведение за бързо хранене с рег.№262701503,находящ се в гр.Свиленград,бул.

България №111, стопанисван от дружеството-жалбоподател.

При извършване на проверката в обекта в присъствието на управителя Тошка Димитрова Стойчева ,инспекторите констатирали,че дружеството жалбоподател в качеството му на бизнес оператор не прилага и не поддържа постоянна процедура/процедури,основаващите се на принципите на НАССР /анализ на опасностите и контрол на критичните точки/ в съответствие и изискванията на чл.5 от Регламент №852/2004 относно хигиената на храните, тъй като при изискване на дневниците по системата за управление на храните/СУБХ/ в обекта и записите от анализа на опасностите и контрола на критичните точки по НАССР,на контролните органи са били представени дневник за хигиената в обекта,дневник за здравословното състояние на персонала,дневник за входящ контрол и дневник за температурата на хладилните съоръжения , които не се водели редовно,като последните въведени записи били от 30.01.2025г.

За така констатираното бил съставен Констативен протокол от 30.06.2025г. от двамата проверяващи,като едновременно с него е връчена покана за явяване на 17.07.2025г. от 09,30ч. до 11,30ч. в сградата на АНО, за съставяне и връчване на АУАН на присъствалото на проверката лице2 управителя Тошка Димитрова Стойчева.

В следствие на извършената проверка и констатираното с Констативен протокол от 30.06.2025г и връчената покана , на 17.07.2025г. ,свидетелят Т.

С. Д. , в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател , съставил АУАН № 206-2025 от същата дата/17.07.2025г. /.

В Ак т а са отразени констатациите от проверката,резултатите от нея и правната квалификация на допуснатото нарушение по чл.5,пар.1 във вр.с параграф 2,б.Ж вр с б.Е от Регламент /ЕО/ №852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 във вр.с чл.10 от Закона за храните/ЗХ/, като същият е подписан от актосъставителя, присъствалият на проверката свидетел – М. В. Б., както и от управителя на дружеството .

Екземпляр от акта е връчен на управителя на дружеството на същата дата,видно от приложената към акта разписка,като същият не е вписал,че има възражения по акта.

В законоустановения седмодневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН н е е постъпило Възражение по Акта.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след даване на становище от служителите от отдел Финансово-стопанска дейност по адм.преписка, след получаване на образуваната с него преписка и преценявайки събраните доказателства, Директорът на ОДБХ – Хасково е издал процесното НП.

В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган ,а именно по чл.5,пар.1 във вр. с пар.2 ,буква Ж във вр. б.Е от Регламент /ЕО/ №852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 във вр.с чл.10 от Закона за храните/ЗХ/, видно от диспозитива на обжалвания акт.

Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 28.11.2025 година. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП с отбелязване и имената на получателя й, а именно че е получено от управителя на наказаното дружество.

Както вече бе посочено в НП е прието за установено, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл.5,пар.1 във вр. с пар.2 ,буква Ж във вр.с б.Е от Регламент /ЕО/ №852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 във вр.с чл.10 от Закона за храните/ЗХ/.

За това нарушение на основание чл.131,ал.2 във вр.ал.1,т.4 от Закона за храните/ЗХ/ на дружеството е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 4000 лв.

Налично по делото е извлечение от регистъра на обектите за търговия на дребно с храни,за регистриране на обект с №262701503-заведение за бързо хранене.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда, кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП.

3

Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство.

Както писмените, така и гласните доказателства в лицето на свидетелите Т. С. Д. и М. В. Б. са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха за достоверни. Съдът изгради вътрешното си убеждения въз основа на показания на свидетелите Т. С. Д. и М. В. Б., разпитани по делото.

Дава им вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви, логични, последователни и кореспондиращи на другите, събрани по делото доказателства. Не се установява свидетелите Т. С. Д. и М. В. Б. да имат личностно отношение към представителя на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за тяхната критика не се намериха, а единствено поради служебното им качество – инспектори по официалния контрол , т.е. служители на ОДБХ, в този смисъл и тяхната служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените и гласните такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на двамата посочени свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП и представени в съдебно заседание , приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН,като липсва плащане на процент от наложената ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ,съгласно посоченото в придружителното писмо до съда.

Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна като Съдът привежда следните аргументи:

Съдът при извършената служебна проверка констатира, че при издаването на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, което само по себе си е достатъчно отменително основание.

4

Следва да се посочи,че липсва спор между страните,че в случая жалбоподателят се явява "бизнес оператор" по смисъла н а чл. 9 от Закон за храните.

Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл.10 от ЗХ- Бизнес операторите, с изключение на извършващите първично производство и на аптеки и дрогерии по чл. 30, ал. 1 , въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004 и технологична документация за храните, които произвеждат, и/или национални, утвърдени или браншови стандарти.

Тази разпоредба препраща към чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 , съгласно която:

"1. Операторите на предприятия за храни въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на НАССР.

2. Принципите на НАССР, посочени в параграф 1, се състоят в следното: а) идентифициране на опасностите, които трябва да се предотвратят, отстранят или редуцират до приемливи нива; б) идентифициране на критичните контролни точки на етапа или етапите, на който или които контролът е крайно необходим, за да се предотврати, отстрани или да се редуцира до приемливи нива определена опасност; в) установяване на критични граници в критичните контролни точки, разграничаващи приемливостта от неприемливостта за предотвратяването, отстраняването или редуцирането на идентифицираните опасности; г) установяване и изпълнение на ефективни процедури на наблюдение и контрол на критичните точки; д) установяване на коригиращи действия, когато наблюдението показва, че дадена критична контролна точка не е под контрол; е) установяване на процедури, които следва да се провеждат редовно, за проверка на това дали мерките, описани в букви a) д) действат ефективно; ж ) създаване на документи и записи, съизмерими с характера и размера на предприятието за храни, за да се покаже ефективното прилагане на описаните в букви a) е) мерки.