Решение № 762 от 07.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Христина Сп. К. като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100503517 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Топлофикация София“ЕАД срещу Решение от 13925/03.12.2022г., постановено по гр. д. № 2099/2020г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Е. и В. П. искове по чл. 415 ГПК вр. с 153 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради неправилни изводи за липса на облигационна връзка и за липса на забава.

Иска отмяна на решението и уважаване на исковете.

Няма доказателствени искания.

Постъпил е общ отговор на жалбата от въззиваемите, с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна по следните фактически и правни съображения:

1

Предмет на делото са претенции за цена на доставена на основание договор за покупка продажба топлинна енергия.

Съгласно ЗЕ (чл. 149 и чл. 150) страна (купувач/потребител) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Качеството на клиент на ТЕ се подразбира и презюмира в случай, когато бъде доказано, че субектът е собственик на топлоснабдения имот или е вещен ползвател.

Същевременно няма правна пречка лице, което не е собственик или вещен ползвател да бъде страна по продажбеното правоотношение относно ТЕ като купувач (вж. ТР 2/2017г на ОСГК на ВКС) и това е възможно и без между това лице и собственика на имота да има договор относно ползването на имота. Не е необходимо и договора да е изричен писмен (формата предвидена в ЗЕ е форма за доказване – ТР 2/20217г.).

Следователно за уважаване на претенция заявена на договорно основание за цена на топлинна енергия следва да се докаже наличието на договор (или че ответника е собственик - в който случай качеството клиент на ТЕ съответно наличие на договор за имота ще се презюмира, или да се докаже съгласие между страните за сключен договор), като писмената форма на договора за продажба на ТЕ не е форма за действителност и неговото сключване подлежи на доказване с допустимите по ГПК средства.

Основание на претенцията за цената на ползваната ТЕ е договорът, а не собствеността и в този смисъл диспозитивното начало се отнася до произнасяне на съда (уважаване /неуважаване) по твърденията за валиден договор.

Доказването на собствеността води до презюмиране качеството клиент съответно презюмиране на договор, но не означава, че в същият процес не може да се доказва сключен договор с лицето и без доказателства за собственост, нито до извод, че ако липсва твърдение за сключен договор с несобственик, то произнасяне на съда по наличие на договор с несобственик би представлявало нарушение на диспозитивното начало. Собствеността е релевантна само дотолкова, доколкото ако бъде установена, то би довела до прилагане на презумпцията за възникнал договор за ТЕ, но не съставлява основание на претенцията за вземанията за цена на ТЕ.

В случая ищецът твърди ответниците да са клиенти на ТЕ, като основава твърдението си за договор на писмени доказателства-молба декларация за откриване на партида, списък на собственици, списък на живущи, удостоверение за наследници.

Ответницата Е. П. е поискала откриване на партида на нейно име през 2002г. От доказателствата по делото (представени от третото лице помагач) е видно, че партида е била открита на нейно име и през процесния период, като ответницата е подписвала в 2 качеството на клиент/абонат отчетните документи. Подписите не са оспорвани.

Налага се извод, че между нея и ищеца е валидно възникнал договор за продажба на ТЕ, по който са възникнали процесните вземания. Тя следва да отговоря за цената на ползваната в имота топлинна енергия и стойността на услугата „дялово разпределение“, като относно последната възраженията на ответницата са неоснователни. Закона за енергетиката урежда цената на услугата „Дялово разпределение“ като част от съдържанието на договора по чл. 139в между топлопреносното предприятие и лицето на което е възложено (пак от топло-преносното предприятие) извършването на дяловото разпределение. Това следва при сравнителен анализ на уредбата по чл. 139, ал. 1 от ЗЕ вр. с чл. 139в ЗЕ и чл. 140, ал. 5 ЗЕ. След измененията на закона още от 2006г. тази цена вече не подлежи на договаряне с потребителите – липсва като съдържание на договора по чл. 140, ал. 5 от ЗЕ, а се посочва в договора между топло-преносното предприятие и лицето на което е възложено (пак от топло-преносното предприятие) извършването на дяловото разпределение и се предвижда, че топло-преносното предприятие е платеца на тази сума. Съгласно влезлите в сила ОУ на ищеца от 2016г-приложими за процесния период потребителите възстановяват на топлопреносното дружество стойността на тази услуга. Касае се за законово установен механизъм за опосредено плащане на цената на тази услуга, като се плаща от топло-преносното предприятие на лицето по чл. 139в, но доколкото услугата е в интерес на потребителя (чрез нея се определя реалното му задължение за ТЕ), той следва да я възстанови на продавача на ТЕ, каквото е предвиждането в ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди. По този механизъм се спестява на потребителя необходимостта от отделни действия за изпълнение на задължението за плащане към самия търговец по чл. 139б от ЗЕ.

Количеството и стойността на доставената в имота ТЕ и на услугата „дялово разпределение“ не са оспорени.

Направено е възражение за погасителна давност, което е частично основателно.

Процесния период за цената на ТЕ е от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. Вземанията са периодични и се прилага тригодишния давностен срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД с начало настъпване на изискуемостта на вземането. Месечните прогнозни вземания са самостоятелни и са срочни-вземането за всеки месец е дължимо в срок от 45 дни от изтичане на месеца, за който се отнася. Следователно вземането за м.05.2017г. е изискуемо от 15.07.2017г. и давност би изтекла на 15.07.2020г., като следва да се съобрази и спирането на давността по чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28/24.03.2020 г.), съгласно който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение 3 спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти. Поради това на основание разпоредба на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП в този период срокът е спрял до отмяна на извънредното положение. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗдр (обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на 13.03.2020 г., и за преодоляване последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван в ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. и влиза в сила на същата дата. Следователно тригодишният давностен срок за вземанията е спрял да тече през периода 13.03.2020 г.

– 20.05.2020 г. или за 69 дни. Срокът е продължил да тече от 21.05.2020 г. и в случая за вземането за м. 05.2017г. е изтекъл 23.09.2020г.-преди заявлението по чл. 410, което прекъсва давността съгласно чл. 422 ГПК и което е от 30.08.2021г. Същото е положението за вземанията: за м.06.2017г.(давност изтекла на 23.10.2020); за м.07.2017г. (давност изтекла на 23.11.2020г.); м.08.2017г. (давност изтекла на 23.12.2020г.0; за м.09.2017г. (давност изтекла 23.01.2021г.); м.10.2017г. (давност изтекла 23.02.2021г.); за м.11.2017г. (давност изтекла на 23.03.2021г.); за м.12.2017г.

(давност изтекла 23.04.2021г.); за м.01.2018г. с давност изтекла 23.05.2021г.; за м.02.2018г. с давност изтекла 23.06.2021г.; за м.03.2018г. с давност изтекла на 23.07.2021г. и м.04.2018г. с давност изтекла на 23.08.2021г.

Остават непогасени по давност месечните задължения на ответницата за периода м.05.2018г. – м.04.2019г.

Съгласно съобщението към фактура на л. 18 стойността на месечните задължения за периода м.05.2017г. – м.04.2018г. (по прогнозни данни) възлиза на 1422,57 лева за целия имот. Половината от тази сума се претендира от ищеца от Е. П. или 711,28 лева. Тази сума е погасена по давност.

Видно от изравнителните сметки за периода м.05.2017-м.04.2018г. реалното потребление е по-голямо от месечните прогнозни стойности. Стойността на изравнителното вземане за целия имот е 720,48 лева, като от Е. П. се претендира половината или 360, 24 лева. Това изравнително вземане е изискуемо с изтичане на 45 дневен срок от издаване на изравнителната фактура (в случая на 31.07.2018г.) или от 15.09.2018г. и не е погасено по давност.

Останалите вземания за цена на ТЕ (от м.05.2018г. до м.04.2019г. общо за 1618,09 лева) също не са погасени по давност. Непогасената и претендирана срещу от Е. П. сума за този период е 809,05 лева.

Общо за цена на ТЕ за процесния период Е. П. дължи 1169,28 лева.

Вземането за цена на услугата „дялово разпределение“ е погасено по давност за м.07.2018г в размер на 2,16 лева. Непогасено е за остатъка от 9,72 лева – претендираната срещу Е. П. половина от общата непогасена сума.

4

Върху вземането за цена на услугата „дялово разпределение“ обезщетение за забава не се дължи тъй като вземането е безсрочно (в ОУ на ищеца няма срок за плащане на тази цена), а няма и покана за плащане, съответно няма забава.

Върху изравнителното вземане от 360, 24 лева лихва за забава се дължи от 15.09.2018г. и за процесния период изчислена от съда възлиза на 105,56 лева, Върху вземането от 809,05 лева лихва е дължима от 15.09.2019г. и за процесния период възлиза на 155,07 лева.

Общо за целия процесен период дължимата мораторна лихва върху цената на ТЕ е 260,63 лева.

Исковете срещу Е. П. са основателни за посочените суми, а решението на СРС, с което са отхвърлени следва да се отмени и исковете уважат до тези размери. В останалата отхвърлителна спрямо Е. П. част решението следва да се потвърди.

По отношение на В. П. решението е правилно. Никакви доказателства няма да е собственик на имота, нито да е сключила договор с ищеца за доставка на ТЕ в имота.

В тази му част решението следва да се потвърди.

При този изход на делото срещу Е. П. решението следва да се отмени частично като последица от пререшаване на спора спрямо този ответник и в частта му по разноските присъдени по чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адвокат К., което налага и частична отмяна на постановеното от СРС Определение по чл. 248 ГПК, отнасящо се до разноските в заповедното дело присъдени в полза на адвокат Н. К.. СРС е присъдил общо 417,10 лева за подаден отговор на исковата молба, тоест по 208,55 лева за защитата на всеки от двамата ответници.

Исковете срещу Е. П. се отхвърлят за сума от 890,01 лева, което съставлява 38 % от предявения интерес. Следователно за защита на Е. П. на адвокат К. за първата инстанция се полагат 79,25 лева (38 % от 208,55). Решението в частта, с която на адвокат К. е присъдено възнаграждение за исковото производство над размера от 287,80 лева (общо за защита на двамата ответници) следва да се отмени.

С решението СРС е присъдил 50,00 лева на адвокат К.-възнаграждение за заповедното дело за защита на двамата ответника, а с определението по чл. 248 ГПК е присъдил допълнително 50,00 лева за заповедното дело. Дължимото възнаграждение е принципно правилно определено като размер (по 50,00 лева за защита на всеки длъжник-ответник), но с оглед на изхода на делото срещу Е. П., то Определението по чл. 248 ГПК ще следва да се отмени над сумата от 19,00 лева (38 % от 50,00).