Решение № 3079 от 17.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3079 гр. Пловдив, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330110902 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П. Н. У., ЕГН ********** против КРЕДИРЕКТ ЕООД, ЕИК 207024290, с която са предявени обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124 ГПК за прогласяване на недействителността на Договор за паричен заем № ****** г. на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал. 1, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗПК и при условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 18, т.1 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка на основание чл. 144, т.9 ЗЗП, като неравноправна.

В срока за отговор на исковата молба ответникът КРЕДИРЕКТ ЕООД е депозирал насрещна искова молба против П. Н. У., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на П. У. да заплати на КРЕДИРЕКТ ЕООД сумата от 978 лв.- частичен иск от сумата от 3200 лв. - главница по Договор за паричен заем № ****** г., а при условията на евентуалност иск по чл. 23 ЗПК за осъждането й да заплати сумата от 978 лв.- частичен иск от сумата от 3200 лв. – главница по недействителен договор, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба – 22.08.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът П. Н. У. сочи, че е сключила с ответника на ****** г. договор за отпускане на паричен заем в размер на 3200 лв. за срок от 12 месеца. По договора се сочи, че са договорени да се заплатят от кредитополучателя 3 анюитетни вноски в размер на 133,33 лева и 9 анюитетни вноски в размер на 433,65 лв. при фиксиран годишен процент 50,00 % и ГПР 62,77 % . Общата сума за погасяване по договора се сочи, че е в размер на 4302,84 лв., като е предвидена неустойка в размер на 4049,16 лв., като общата сума за погасяване е в 1 размер на 8352 лв. или близо три пъти дадената в заем сума. Посочва, че по договора за кредит е заплатила сумата от 526 лв., 170 лв. и 726 лв. за погасяване на кредита.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен поради неспазване на ЗПК и по – конкретно на чл.11, ал.1, т.9 и т. 11 и чл. 19 ЗПК, като се излагат подробни съображения в тази насока.

Твърди се, че в договора за кредит не е посочен действителният ГПР, като не е включено задължението за неустойка, предвидено в чл. 18.1 от договора за кредит.

Освен това посочва, че не е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.11, т. 9 ЗПК, като не се упоменати условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран размерът на „печалбата на кредитора“ /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква – лихва. Не е ясно и по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания се включват в нея.

При условията на евентуалност оспорва клаузата на чл. 18, ал.1 от договора като недействителна на основание чл. 144, т. 9

ЗЗП, като сочи, че се нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без реално да е извършена конкретна услуга и същата представлява скрит разход по договора за кредит, който не е включен в ГПР и с прибавянето на сумата процентът на разходите значително надхвърля посочените в договора стойности и въвежда потребителя в заблуждение.

На основание изложените доводи, моли иска да се уважи.

Претендират се разноски.

Ответникът по главния иск Кредирект ЕООД оспорва предявените искове, като неоснователни по подробно изложените в отговора на исковата молба съображения. Счита, че не са налице сочените от ищцата основания за недействителност на договора за паричен заем.

Посочва, че договорът за кредит тип „Кредитна линия“ съдържа всички, предвидени в чл. 11 от Закона за потребителския кредит реквизити, като включително отговаря на всички изисквания на действащото в Република България законодателство, предвид което същият е действителен.

Не оспорва сключването на процесния договор за паричен заем, като твърди, че всички условия, включително и задължението за заплащане на неустойка са индивидуално договорени с потребителя, като му е дадена пълна и максимално ясна информация. Счита, че по отношение на ГПР са спазени законовите изисквания, като сочи, че неустойката не следва да се включва при формирането му предвид законовите изисквания за неговите компоненти.

Оспорва доводите за недействителност на клаузата за неустойка, като сочи, че съгласно чл.

11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителско кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията 2 на страните. Позовава се и на правото на потребителя да се откаже от договора.

Посочва се, че ищецът е сключила 5 договора за паричен заем с ответника и СИТИ КЕШ ООД, като и двете дружества са част от групата на ЕМ ВИ ФАЙНЕНС и в договорите си съдържат клауза за неустойка. В тази връзка се сочи, че ищцата е имала информация за икономическите последици от сключването на договора за паричен заем.

Моли искът да се отхвърли, като претендира разноски.

Ищецът по насрещния иск „Кредирект" ЕООД посочва, че по силата на сключения договор за паричен заем на ищцата е предоставена в заем сумата от 3200 лв., която е следвало да бъде върната при фиксиран лихвен процент от 50 % на 12 месечни вноски с дата на първо плащане – 11.03.2024 г. и последна вноска на 10.02.2025 г., като в погасителния план са посочени конкретни дати на месечните падежи.

Посочва, че П.

У. не е заплащала в срок дължимите вноски, като са направени плащания в общ размер от 2222 лв., разпределени както следва: на 27.03.2024 г.- 726 лв.; на 22.04.2024 г.- 170 лв.; на 29.04.2024 г.- 526 лв.; на 25.06.2024 г. – 200 лв.; на 09.07.2024 г.- 200 лв.; на 25.07-2024 г.- 200 лв. и на 06.08.2024 г. – 200 лв. Така със забавените плащания се сочи, че са изплатени изцяло първите две вноски и част от третата, като към насрещната искова молба се прилага уведомление за предсрочна изискуемост и на основание клаузите на договора се моли да се приеме, че договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем с връчване на препис от насрещната искова молба.

Претендира се частично заплащане на главницата по договора за кредит.

При условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че договорът за кредит е недействителен, то моли да се осъди П. У. да заплати на ищеца по насрещния иск остатъчната главница в размер на 978 лв.

Претендира се и законна лихва и разноски.

Ответникът по насрещния иск П. У. признава, че се дължи съответната част от главницата, но доколкото договорните отношения между страните не са прекратени, то същата не е платена изцяло към датата на депозиране на насрещната искова молба.

Представя доказателства за заплащане на сумата, като моли да не се присъждат разноски в полза на ищеца по насрещния иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С договор за потребителски кредит № ******/ ****** г., сключен между страните, на ищеца П. У. е предоставен кредит в размер на 3200 лева, при следните условия: вноски- 12 месечни, с краен падеж- 10.02.2025 г., при фиксиран годишен лихвен процент- 50 % и годишен процент на разходите- 62,77 %, с общ размер на всички плащания- 4302,84 лева.

Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 4049,16 лева, платима разсрочено по погасителния план.

3

От приетите като писмени доказателства платежни нареждания, се установява, че към датата на депозиране на исковата молба общо платена от ищеца сума е в размер на 1422 лв. На 29.04.2024 г. е платена сумата от 526 лв., на 22.04.2024 г. е платена сумата от 170 лв. и на 27.03.2024 г. е платена сумата от 726 лева.

Приети са като писмени доказателства и за заплащане на суми по договора за кредит и след образуване на делото, както следва: на 09.07.2024 г.- 200 лв., на 25.07.2024 г.- 200 лв., на 25.06.2024 г.- 200 лв., на 29.08.2024 г. – 150 лв., на 06.08.2024 г. – 200 лв., на 26.09.2024 г.350 лв. или общо 1300 лева Приети са като писмени доказатества уводемление за предсрочна изискуемост, СЕФ, искане за сключване на договор за кредит и справка за движенията и актуалния дълг по Договор № ******/ ****** г.

От приетата като писмено доказателство справка се установява, че общо платената сума от ответника по процесния договор за кредит преди и след образуване на делото към датата на изготвяне на справката е в размер на 2222 лв.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, ведно с погасителен план към него, СЕФ, искане за сключване на договора, лог файл по договора.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че общо постъпилите плащания са в размер на 2722 лева, като с извършените плащания в Кредирект ЕООД са извършени следните погашения- 682,52 лв. – платени такси, 1772,82 лв.- платени неустойки, 266,66 лв.- платена лихва. В счетоводството на Кредирект ЕООД дължимият остатък към 01.05.2025 г. е в размер на 6898,28 лв., от които 3200 лв.главница, 836, 18 лв.- неплатена лихва, 2276,34 лв.- неплатена неустойка и 585, 76 лв.платена такса.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална 4 недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 62,77 %, а възнаградителната лихва (фиксиран ГЛП)- 50 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.