Решение № 643 от 29.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. Варна, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20223100102047 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от К. К. срещу С. К. – Д., в качеството й на съдебен изпълнител, рег. *** с район на действие Окръжен съд – Варна, иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 137 000 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната полза от неполучена продажната цена на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *********, находящ се в гр. Варна, ул.“К.Б.“ *** в подпокривното пространство на жилищната сграда, състоящ се от кухненски бокс, две стаи, баня – тоалет и балкон, ведно с 0, 19/6 идеални части от общите части на сградата в това число и от пералня – сушилня и от дворното място, цялото с пространство от 343 кв.м. към 20.04.2019г., в резултат на незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20167180400232 по описа на ЧСИ С. К. – Д., първоначално образувано под № 14259/2012г. по описа на СИС при ВРС към което е присъединено изпълнително дело № 484/2015г. по описа на С. К. – Д., изразяващи се в проведена публична продан на 19.04.2019г. след като са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, на осн. чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, без наложена възбрана, възползвайки се от наложена такава по изп.дело № 484/2015г., което е било перемирано и след отмяна на изпълнителното основание акт № МД – АУ – 3079/09.11.2015г. при наличие на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК и назначаване на особен представител при отсъствие на предпоставките по чл. 47, ал. 5 ГПК, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът К. К. твърди, че по молба на Община Варна и въз основа на несъдебно изпълнително основание - акт за установяване на задължения МД – АУ – 046/02.04.2012г., издаден от орган по приходите към Община Варна, Дирекция „Местни данъци”, е образувано изпълнително производство по изпълнително дело № 14259 по описа на СИС при Районен съд - Варна за събиране на парични вземания.

Въпреки настъпилата перемция, изпълнителното производство е изпратено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ С. К. – Д., при което е образувано дело под № 484/2015г. към което е присъединено изп. дело № 232/2016г. по описа на същия съдебен изпълнител по молба на същия взискател Община Варна за изпълнение на парични 1 вземания, дължими от ищеца.

В хода на изпълнителното производство по изп. дело № 484/2015г., въпреки настъпилата перемция, съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *********, находящ се в гр. Варна, ул.“К.Б.“ ***.

Имотът е изнесен на публична продан и възложен на „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП“ АД по изпълнително дело № 232/2016г., без длъжникът да е предварително уведомен и след назначаване на особен представител при отсъствие на предпоставките по чл. 47 ГПК.

Имотът не е възбранен от съдебния изпълнител, който е нарушил разпоредбите на чл. 449, ал. 2 вр. чл. 482 ГПК, възползвайки се от наложената такава по изп. дело № 484/2015г. предхождаща извършването на проданта. Проданта е извършена, въпреки, че преди изтичане на срока за подаване на наддавателни предложения, актът от 09.11.2015г., послужил за образуване на изпълнително дело № 232/2016г., е бил отменен. Въпреки уведомяването на съдебния изпълнител за отмяната на несъдебното изпълнително производство, изпълнителното произовдство, не е прекратено, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК.

Въз основа на изложеното ищецът счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на съдебния изпълнител – вреда в размер на неполучената пазарна стойност на недвижимия имот към деня, следващ извършената продан, намираща се в причинно – следствена връзка с незаконосъобразно предприетите изпълнителни действия по посочените изпълнителни дела.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЧСИ С. К. – Д. оспорва предявения иск, излагайки следните фактически твърдения:

На 30.10.2012г. пред СИС при ВРС е образувано изпълнително производство по изп. дело № 14259/2012г., в което по молба на взискателя Община Варна са наложени запори върху МПС и възбрани върху собствени на длъжника К. К. недвижими имоти, които действия несъмнено са прекъснали течението на двугодишния срок, поради което не са били налице основания за прекратяването му по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 17.08.2015г. по молба на взискателя делото е изпратено ЧСИ С. К. – Д. за продължаване на изпълнителното производство и е образувано под № 20157180400484, в рамките на което отново по молба на Община Варна са извършвани изпълнителни действия – налагане на възбрани върху недвижими имоти, поради което основание за прекратяване в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не са били налице.

На основание чл. 456, ал. 2 ГПК, изпълнително дело № 20167180400232, е присъединено към изпълнително дело № 20157180400484, изпълнителните действия по които се ползват и по отношение на по-рано образуваното, вкл. и наложената на 04.12.2015г. възбрана върху изнесения на публична продан имот. Отсъствието на наложена възбрана не е пречка да се пристъпи към изнасянето на имота на публична продан.

След назначаване на особен представител на длъжника, е извършен опис и проведена публична продан на процесния недвижим имот, а постъпилите суми са разпределени за погасяване на задълженията. Изготвената е експертиза за установяване пазарната стойност на имота, която е предявена на страните в съответствие с изискванията на чл. 485 ГПК.

Поддържа се, че не са били налице основания за спиране или прекратяване на изпълнителните производства по изпълнителни дела № 484/2015г. и № 232/2016г., тъй като представените два дни преди приключване на публичната продан от длъжника копия от актове за установяване на публични задължения от 19.06.2018г., не са били влезли в сила.

След влизане в сила на постановлението за възлагане се установява, че задължението по дело № 232/2016г. е било редуцирано с влязъл в сила акт, с който е изменено първоначалното изпълнително основание, представен от взискателя на 14.10.2019г.

Получената от публичната продан стойност на имота от 62 838 лв., определена в 2 съответствие с разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ГПК с помощта на вещо лице е послужила за погасяване на задълженията по изпълнителни дела № 484/2015г. и № 232/2016г., вкл. и по изпълнително дело № 20197180400629 и № 20197180400632, като е била надвнесена сума, подлежаща на връщане.

Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на заявената претенция поради отсъствие на предпоставките за ангажиране отговорността на съдебния изпълнител.

В условие на евентуалност, при доказване на основанието на предявения иск, е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради поведението на длъжника по изпълнението, който е бездействал при наличие на възможност да осуети проданта, възползвайки се от реда по чл. 454 ГПК. За тази възможност, същият е уведомен от помощник-частният съдебен изпълнител на 16.04.2022г., въпреки отсъствие на задължение за това.

Третото лице – помагач ЗК „Лев Инс“ АД изразява становище за неоснователност на предявения иск, тъй като съдебният изпълнител не е извършил сочените в исковата молба нецелесъобразни изпълнителни действия, поради което не са налице основания за ангажиране на отговорността му. Не е налице и причинно – следствена връзка между действията на съдебния изпълнител и твърдяните за настъпили вреди.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При иск, предявен на основание чл.74 ал.1 ЗЧСИ, отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата.

В конкретния случай, ответникът С. К. – Д. е лице, на което държавата е възложила принудителното изпълнение на частни и публични притезания.

Към момента, в който се твърди, че са настъпили вреди в патримониума на ищеца К.

К., частният съдебен изпълнител е застрахован в ЗК „Лев Инс“ АД по договор за застраховка „Професионална отговорност“ и специални условия „Отговорност на частните съдебни изпълнители“, обективирана в застрахователна полица № 13121910002681, с период на застрахователно покритие от 28.03.2019г. до 27.03.2020г.

По твърденията за незаконосъобразно извършените изпълнителни действия по изп. дело № 14259/2012г. по описа на СИС при Районен съд- Варна

По молба на взискателя Община Варна и представено несъдебно изпълнително основание акт № МД – АУ – 046/02.04.2012г. на орган по приходите, на осн. чл. 107, ал. 3 ДОПК, на 01.11.2012г. е образувано на изп. дело № 14259/2012г. по описа на СИС при ВРС срещу длъжника по изпълнението К. К. за събиране на сумата от 10 732, 37 лв., представляваща сбор от неплатени задължения за такса битови отпадъци за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2011г. и лихви върху тях.

Посоченото несъдебно изпълнително основание съставлява акт на органа по приходите, издаден на осн. чл. 107, ал. 3 ДОПК вр. чл. 4 б ЗМДТ, с което са установени задължения за данък върху недвижим имот, такса битови отпадъци и лихви, поради констатирано несъответствие.

В молбата си, взискателят е поискал цялостно проучване имущественото състояние на длъжника и насочване на изпълнението върху всяка вещ и вземане на длъжника, чрез налагане на различни обезпечителни мерки – запори и възбрани.

3

В хода на проведеното изпълнение, държавният съдебен изпълнител, е извършил следните изпълните действия: 1./ налагане на възбрана върху недвижим имот в гр. Трявна на 12.11.2012г.; 2./ запори върху МПС на 23.11.2012г. и на 30.11.2012г.; 3./ възбрана върху недвижим имот в гр. Варна, к.к.“Ч.“ на 31.10.2014г.; 4./ наложен запор върху вземане на длъжника по банкова сметка в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на 24.11.2014г.; 5./ наложен запор върху вземане на длъжника по банкова сметка в „РАЙФАЙЗЕН БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на 01.12.2014г.; 6./ наложен запор върху вземане на длъжника по банкова сметка в “Първа инвестиционна банка“ на 27.03.2015г.

С резолюция от 27.08.2015г., изпълнителното дело № 14259/2012г. е изпратено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ К. К. – Д., при което е образувано изп. дело № 20157180400484/2015г. по описа на същия.

С исковата молба, ищецът обосновава отговорност на частния съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно проведено изпълнително производство, изразяващи се в продължаване на изпълнителните действия след настъпила перемпция по изп. дело 14259/2012г. по описа на СИС при ВРС.

Съобразявайки така ангажираните писмени доказателства, съдът приема, че не са били налице основания за прекратяване на изп. дело № 14259/2012г. по описа на СИС при ВРС, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито от ДСИ при СИС при ВРС, нито от ответника, тъй като взискателят е поискал още с молбата, инициирала образуването му извършването на изпълнителни действия – запори върху вземания върху трудово правоотношение, банкови сметки, дружествени дялове, ценни книжа, МПС, движими вещи, извършването на описа и продажба и възбрани върху недвижими вещи, извършване на опис и продажба, които фактически са и наложени.

Дори и да се приеме, че такива не са изрично поискани от взискателя в продължение на две години от образуване на изпълнителното дело, извършването на изпълнителни действия по принудителното изпълнение на вземането на взискателя, не са незаконосъобразни. Единствената правна последица от вече настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право, като необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дело.