Решение № 16 от 04.01.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 16 гр.

Пловдив, 04.01.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА при участието на секретаря Антоанета Моллова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6648/2017 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на Й.В. *** , с ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 15 – 1030-000786 от 22.04.2015 год. издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР - Пловдив.

В жалбата се твърди, че фактите обстоятелствата по случая били различни от тези, описани в наказателното постановление. Претендира се отмяна на наказателното постановление.

За проведеното съдебно заседание при условията на чл.61, ал.2, изр.1 1 от ЗАНН жалбоподателят, призован на посочения по делото адрес, не се явява. Призовките от посочения от жалбоподателя адрес са върнати, с отбелязване, че лицето не живее на адреса и не е намерено. Изискана е справка от НБД „Население”, от която се установява, че жалбоподателят е с регистриран постоянен и настоящ адрес единствено на посочения от него в жалбата адрес. По тези съображения съдът е разгледал делото в хипотезата на чл.61, ал.2, изр.1 1 от ЗАНН в отсъствие на жалбоподателя, доколкото същият не е намерен на адреса, посочен от него за кореспонденция и призоваване.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени доводите, наведени в жалбата и атакуваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН , при наличие на правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На 15.04.2015 г. около 04.40 часа в гр.Пловдив, на кръстовището на бул. „Санкт Петербург” и бул. „Освобождение” жалбоподателят, като водач на л.а. марка „ Ауди” КУ 7, с рег. № ..., управлявал собствения си л.а марка „Ауди” КУ 7, с рег. № .... Водачът бил във видимо нетрезво състояние и миришел на алкохол. Същият бил поканен от проверяващите да бъде изпробван с техническо средство алкотест Дрегер 7510ARBA 0075 за наличие на алкохол в издишания въздух, на която покана водачът категорично отказал. Вследставие на отказа на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване.

При проверката било констатирано, че водачът не носел и контролен талон към СУМПС.

За установеното нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДП и чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП бил съставен АУАН с бланков № 938067 от 15.04.2015год. Жалбоподателят отказал да подпише съставения АУАН, като отказът бил удостоверен с подписа на един от свидетелите, присъствал при констатиране на нарушението.

В срока по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възражения пред административнонаказващия орган.

Въз основа съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № Наказателно постановление № 15 – 1030-000786 от 22.04.2015 год. от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Пловдив.

При извършената служебна проверка относно законосъобразността на издадения АУАН и НП настоящият състав не констатира нарушения на процесулните правила на тяхното издаване.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

И АУАН, и НП са съставени от компетентни лица, което се установява от приложената по делото заповед № 812з-47 от 16.01.2015 г. на Министерство на вътрешните работи, в предписанта от закона форма, съдържат всички предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. При съставяне на АУАН жалбоподателят е отказал подписването му, като отказът е удостоверен с подпис на един от свидетелите, присъствали при констатиране на нарушението. В тази връзка съдът счита за нужно да отбележи,че независимо че единият от свидетелите е присъствал и на извършването на нарушението, не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила , по-конкретно на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, както и на нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В ЗАНН не е заложено изискване свидетелят на извършване или установяване на нарушението и свидетелят на отказа да се подпише акта от нарушителя да са различни лица, особено при обстоятелства като процесните, при които няма как да се очаква да се търсят в 04.40 часа различни свидетели./ В този смисъл е и решение №

1625 от 11.08.2016 г. по н. д. № 1458 / 2016 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив/.

Така описаната фактическа обстановка в АУАН и НП съдът установи въз основа на събраните устни и писмени доказателства по делото- показания на разпитания свидетел Р.Ж., както и писмените доказатества, приобщени по реда на чл.283 от НПК - заповед № 812з-47 от 16.01.2015 г. на Министерство на вътрешните работи, справка на името на нарушителя за нарушения по ЗДвП . Показанията на свидетеля са логични, последователни и възпроизвеждат описаната в АУАН и НП фактическа обстановка по идентичен начин.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП установява два състава на административни нарушения. Първата хипотеза санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол или упойващи вещества, а втората свързва административнонаказателната отговорност с неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение визира първата хипотеза на цитираната разпоредба от ЗДвП, а именно случая, в който нарушителят отказва да бъде проверен с техническо средство. След покана от проверяващите да бъде изпробван с техническо средство алкотест Дрегер 7510 АRBA 0075, жалбоподателят не е съдействал на контролните органи и не е предприел никакви действия с цел извършването на проверката, поради което е налице отказ от страна на водача да бъде проверен с техническо средство.

С това свое поведение жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по цитираната разпоредба, поради което и правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на осн. чл. 174 ал.3, предл. първо от ЗДвП.

Нарушението е формално и е довършено в момента, в който В. е отказал да бъде изпробван с Дрегер.

От субективна страна нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС, съзнателно е отказал извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, което задължение му е изрично вменено с цитираната законова разпоредба.

За така извършеното нарушение е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и „глоба” в размер на 2000 лв. Размерът на „глобата” и срокът на „лишаването от право да управлява МПС” са във фиксиран от закона размер.

Правилно е квалифицирано от администативнонаказващия орган и второто нарушение. В деня на проверката водачът не е представил пред проверяващите и контролен талон от СУМПС.

За така извършеното нарушение е предвидено наказание „глоба” в размер от 10.00 лв.

Точно фиксираният размер на наказанията не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и да ревизира размера на наказанията.

С Наказателното постановление на жалбоподателя са отнети 12 контролни точки, съобразно изискванията, посочени в НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от министъра на вътрешните работи, поради което и в тази част обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Не може да бъде приложена и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Независимо от формалния характер на нарушението, управлението на МПС в пияно състояние е една от най-често срещаните причини за произшествия по пътищата, поради което и степента на обществена опасност на нарушението, изразяващо се в отказ да бъде осъществена проверка за употреба на алкохол при управелние на МПС е висока. Видно от представената по делото справка за нарушител, жалбоподателят е санкциониран многократно за нарушения на Закона за движение по пътищата, поради което и констатираната проява по отношение на нарушителя няма инцидентен и случаен характер.

По изложените съображения съдът счита наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление № 15 – 1030-000786 от 22.04.2015 год., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР – Пловдив, с което на Й.В. ***, с ЕГН: ********** е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС ” за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и „глоба” в размер на 10,00 лв. за нарушение по чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на

Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд -Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

Районен съдия : ..............................

Вярно с оригинала! МК