Решение № 44 от 12.05.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Раднево, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20265520100003 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Г. В. С., действащ чрез пълномощника адв. Д. М. от АК-Пловдив, срещу „Сити кеш“ ООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК. Ищецът твърди, че на *****г. е сключил с ответното дружество договор за кредит № ***** от *****г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 2000 лв., а той се задължил да върне сумата от 2559,84 лева съгласно условията на договора при ГПР по кредита в размер на 57,5 %, ГЛП в размер на 45%, при срок на кредита от 44 вноски.

Твърди, че в чл. 7.5 от договора било предвидено, че следва да заплати неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 2060,16 лева. Счита, че клаузата на чл.7.5 от договора за кредит № ***** от *****г., предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ал. 1 ЗЗП. Твърди, че поради накърняването на принципа на „добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.

1

3 ЗЗД се е достигнало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите му с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди, че неустойката в чл.

7.5 от договора за кредит № ***** от *****г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея, е в размер 2060,16 лева и по този начин се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Твърди, че въз основа на това, така уговорената такса била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и по посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 ЗПК. Твърди, че с процесната такса в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Твърди, че основната цел на така уговорените клаузи е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи нищожност на договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност да се обяви за нищожна клаузата за неустойка по договора за кредит № ***** от *****г. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 и , чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Сити кеш“ ООД, действащо чрез адвокат Х. М. – САК, с който оспорва исковете. Твърди, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожност на клауза не влече нищожност на целия договор, а всички законови разпоредби били спазени при сключването на договора. Твърди, че клаузата на неустойка не е нищожна съгласно правилото на чл. 11, т. 18 ЗПК и че му бил даден достатъчно дълъг срок за това от 6 дни. Твърди, че дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр. Твърди, че в случая ищецът не се е възползвал от нито едно от договорно и законоустановените си права, а 2 всъщност от фактическата обстановка на казуса и процесуалното поведение на ищеца ставало ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор. Твърди, че било очевидно, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Твърди, че няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изброените по-горе причини и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно върху цялостното й отпадане. Твърди, че били неверни твърденията, че неустойката представлявала „добавък към възнаградителната лихва“, за което излага съображения. Твърди, че е неоснователно ищецът да се позовава на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото цитираната разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на потребителя, а в настоящия случай неустойката била уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя. Твърди, да не е налице неравноправност по ЗЗП, за което също излага съображения. Твърди, че на самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът бил сключил общо десет договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Твърди, че отделно от недобросъвестността на кредитополучателя, гореизложените факти водили и до извод, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. Иска отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Сити кеш“ ООД, действащо чрез адвокат Х. М. – САК, е постъпил насрещен иск при условията на евентуалност, чието правно основание е чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на 508.69 евро, представляваща неизплатената част от чиста 3 стойност на кредита по договор за паричен заем ***** от ***** г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на иска до окончателното плащане.

Твърди, че между страните е налице договор за потребителски кредит ***** от ***** г., сключен по реда на ЗПФУР, по силата на който „СИТИ КЕШ ООД“ е предоставило на Г. В. С. кредит в размер на 2000 лева, което е в равностойност на 1022,58 евро. Твърди, че заемната сума е предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора, а съгласно чл. 3 от договора и имплементирания в него погасителен план (чл. 3, ал. 1), кредитополучателят се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 45 % на 44 седмични вноски с дата на първо плащане 05.09.2025 г. и последна вноска на 03.07.2026 г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на падежите. Твърди, че след подписване на договора и усвояване на кредита кредитополучателят е извършил следните плащания по договора: на 30.09.2025г. - 53.69 евро, на 24.10.2025г. - 255.65 евро, на 28.11.2025г. - 204.52 евро и на 01.01.2026г. - 0.03 евро, като общо платеното е в размер на 513.89 евро. Предявява евентуален насрещен иск, по който моли съдът да се произнесе само ако уважи първоначалния иск за установяване на недействителност на договора за кредит в цялост и искът се предявявал в условията на евентуалност на извъндоговорно основание - за осъждане на кредитополучателя да върне чистата стойност на кредита съгласно задължителното и специално предписание на чл. 23 ЗПК и общата забрана за неоснователно обогатяване – чл. 55 ЗЗД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на насрещния иск от Г. В. С., явяващ се ответник по насрещния иск, действащ чрез адв. М., в който взема становище за неоснователност на насрещния иск. Твърди, че договорът за кредит е недействителен. Иска, в случай на уважаване на исковите претенции, разноските по делото да останат в тежест на ответната страна. Иска сумата от 513,89 евро, заплатена по процесния договор за кредит да се прихване към дължимата се главница, с оглед на недействителността на процесния договор за кредит. Иска отхвърляне на насрещния иск. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

4

С протоколно определение от 23.04.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на *****г. между страните е сключен договор за кредит № ***** от *****г., с който ответникът се задължил да даде на ищеца кредит в размер на 2000 лв., а той се задължил да върне сумата от 2559,84 лева съгласно условията на договора при ГПР по кредита в размер на 57,5 %, ГЛП в размер на 45%, при срок на кредита от 44 седмични вноски с дата на първо плащане 05.09.2025 г. и последна вноска на 03.07.2026 г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на падежите; в чл. 7.5 от договора било предвидено, че следва да се заплати неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 2060,16 лева; усвоена от ищеца Г. В. С. сума по кредита.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 и , чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК твърденията си за нарушаване на добрите нрави и неравноправност на клаузата за неустойка за обезпечение по договора за кредит, при което установяване пък ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД следва да докаже основанието за получаване на сумата.

Ответникът следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

По насрещния иск ищецът „Сити кеш“ ООД следва да докаже останала непогасена чиста стойност по кредита.

Ответникът по насрещния иск Г. В. С. следва да докаже насрещните си възражения, изложени в отговора на насрещния иск.

С оглед установените безспорни факти е видно, че лицето Г. В. С. е получил в заем сумата от 2000 лв. по договор за потребителски кредит № ***** от ***** година, при уговорен е лихвен процент в размер на 45 % и годишен процент на разходите по кредита в размер 57,50 %, при разсрочване на 44 седмични вноски, като кредитът е усвоен от ищеца. От представения договор за кредит /л.6-9/ е видно, че в чл. 6 е уговорено предоставяне на 5 обезпечение по договора за кредит чрез поръчителство от едно или две лица.

Съответно в чл. 7, ал. 5 от договора е предвидена неустойка в размер на 1053,34 евро /равностойни на 2060,16 лева/ в случай на неизпълнение на задължението на ищеца в чл. 6 от договора, тоест при неосигуряване на поръчители. Уговорената в договора за кредит неустойка не е включена в ГПР по договора за кредит.

Сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.