Решение № 948 от 17.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 948 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300501095 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 от ГПК, чл.

79 от ЗЗД, чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Д. А. С., ЕГН **********, с адрес в ***, чрез назначения особен представител адв.Л. Л., против Решение № 756/23.02.2025г., постановено по гр.д.№ 4462/2024г. от Районен съд -Пловдив, XII гр.с., с което е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 198о, ал.1 от Закона за водите във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, главница в размер на 1 126,20 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода 16.03.2022 г. до 13.10.2023 г., за обект, находящ се в ***; и мораторна лихва в размер на 35,60 лв., дължима за периода от 31.05.2022 г. до 30.09.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2023 г., до 1 окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15834/2023 г. по описа на РС – Пловдив, XXI гр.с.; както и е осъден на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК Д. А. С., ЕГН **********, да заплати на ***, ЕИК ***, сумата в размер н а 930 лв. за разноски в производствата. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция.

Въззиваемата страна ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк.Х. Х., е депозирал писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от *** против Д. А. С. е заведена искова молба по чл.415 от ГПК, с която посочва, че за периода от 16.03.2022 г. до 13.10.2023 г. Д. А. С. има задължения към *** - гр. П. за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 1 126,20 лв. и мораторна лихва към главницата за периода от 31.05.2022 г. до 30.09.2023 г. в размер на 35,60 лв. за обект, с адрес: ***. Посоченият период съставлява период формиран от датите на издадените за тази доставка фактури, описани подробно в инкорпорирана таблица.

Позовава се на чл. 33, ал.2 и чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ***услуги на потребителите от *** оператор в гр.П., одобрени от КЕВР на дата 11.08.2014 г. и аналогичните разпоредби на предходно действащите Общи условия, съответно чл. 31, ал. 2 и чл. 42, посочени в исковата молба, при неспазване на срока за плащане, който е 30 дневен след датата на фактуриране, потребителите дължат законна лихва но реда на чл.86, ал.2 от ЗЗД, поради което на потребителя Д. А. С. са издадени фактури за лихви, тъй като същият не е спазил установения в действащите между страните срок за заплащане на предоставените му *** услуги.

Ищецът е записал също, че Д. А. С. е потребител на *** услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора 2 като потребител с № ***. Към момента отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. като същите са общодостъпни на сайта на дружеството. Ответникът имал качеството потребител съгласно разпоредбата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия за предоставяне на *** услуги от *** оператор гр. П. собственик на имота, представляващ самостоятелен обект в сграда. Ответникът е придобил водоснабдения имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт. Ответникът е собственик на водоснабдения имот, считано от 06.02.2007 г.

В исковата молба, раздел III, е посочено изрично, че отчет е осъществяван при условията на отказан достъп съгласно разпоредбата на чл.

24, ал. 4, изр.1 от Общите условия, като са съставени протоколи за отказан достъп от дата 10.02.2021 г. и 14.10.2021 г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите ***- гр. П. е подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д. А. С. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са били заплатени. Издадената в полза на *** гр. П. заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Дружеството е депозирало искова молба по чл.422 от ГПК в определения срок, като поддържа, че сумата от 1126,20 лв. представлява неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 16.03.2022 г. до 13.10.2023 г. и е дължима от абоната, ведно с мораторна лихва към главницата за период от 31.05.2022 г. до 30.09.2023 г. в размер на 35,60 лв., ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

Към исковата молба ищецът е приложил Справка за водомера на абоната, Справка за неплатени задължения – обобщена, заверени копия от карнети за процесния период, справка по лице от ИР и копия от Протоколи за отказан достъп от 10.02.2021г. и 14.10.2021г.

Ответникът Д. А. С., чрез назначения особен представител адв.Л. Л., е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който взима становище, че 3 искът е изцяло неоснователен по основание и размер. Възразява, че дължи на ищцовото дружество претендираните с исковата молба суми, тъй като същият не се явявал потребител на *** услуги за обекта, описан в исковата молба.

Оспорва приложените справки. Счита, че удостоверените в тях обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение. Същите представляват частни свидетелстващи документи, които не са подписани от ответника, обективират изгодни за ищеца обстоятелства и не установяват отразените в тях обстоятелства. Оспорва твърдението, че услугите, предоставяни от ищцовото дружество са реално доставени и потребен и от ответника. Оспорва да е доставено твърдяното количество вода, както и размера на начислените суми. Оспорва да е спазена процедурата за служебно начисляване на количеството вода, осъществено при условията на отказан достъп по реда на чл.24, ал.4, изр.1 от ОУ на дружеството. Оспорва количеството начислена вода през процесния период. Ищецът е въвел твърдения, че количеството потребена вода в имота на ответника за процесния период е начислявано при условията на неосигурен достъп, като са начислявани количества от по 15 куб.м, 16 куб.м. и 20 куб.м. месечно. В тази насока се позовава се чл. 24, ал.4 от ОУ, затова че - При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл.

24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на *** оператора.

След съставяне на протокола, *** операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия.

Позовава се и на ал.2 на чл.25 от ОУ, затова че - Разликата (общото потребление) между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени, се разпределя между всички потребители пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери, съответно начислените им по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от ОУ количества.

4

Процесуалният представител адв.Л. е поддържала, че предвид посочените разпоредби, за да бъде приложена съответната санкция за начисляване на количествата вода при условия на неосигурен достъп, на първо място следва за всеки един от процесните периоди да е съставян писмен протокол за отказан достъп или да не е осигуряван достъп за повече от една година. Представените по делото Протоколи за отказан достъп за отчета са изготвени през месец октомври 2021 г. и месец февруари 2021 г., които месеци са извън процесния период, а именно: 16.03.2022 г. до 13.10.2023г. Същите по никакъв начин не установяват, че ответникът е отказвал достъп до процесното жилище за отчет на измервателните устройства в него през процесния период.

Изтъква също, че от представените доказателства не се установява да е спазена разпоредбата на чл.25, ал.2 от ОУ. Не става ясно как са определени начислените количества вода в размер на по от 15 куб.м, 16 куб.м. и 20 куб.м. месечно. Не се установява защо е прието, че жилището се обитава от повече от един човек, съгласно чл.25, ал.8, т. 1. Тези стойности са отразени единствено в карнетите, които не носят подпис на ответника. Съгласно представените карнети не се касае за реален отчет, като не се установява защо са отразявани именно посочените в карнетите стойности.

В хода на производството е приета ССЕ, изготвена от в.л.Р. Г.

В приложеното ч.гр.д.№ 15834/23г. по описа на РС-Пловдив, XXI гр.с., по което е издадена Заповед №7476/02.11.2023г. за изпълнение на парично задължение, са представени Общи условия за предоставяне на ***услуги на потребителите от ***оператор.

Районният съд, с обжалваното решение, за да уважи исковата претенция, излага основни съображения, че от приложеното по делото доказателство писмена справка чрез отдалечен достъп до данни за физическо лице, издадена от СВ – П. към АВ на осн. чл. 44, ал. 2, изр. 1 от Правилника по вписванията се е установило, че ответникът е собственик на процесния имот.

Изложената справка съгласно чл. 44, ал. 1 от ПВ се състои в издаване на удостоверение за вписване, отбелязване или заличаване по книгите или от партидата на лицата в съответната служба по вписванията. Според справката същият е придобил имота през 2007 г., като през 2008 г. е имало правен спор във връзка с вписана искова молба, по която Д. С. е ответник, както и през 2023 г. е вписана възбрана до размера на ½ ид. част от процесния имот за 5 задължения на ответника. Доказало се в производството начина на начисляване на водата и размера на задълженията с оглед приложените протоколи за отказан достъп, както и във връзка със заключението на съдебносчетоводната експертиза. Протоколите били изготвени на основание чл. 24, ал.

4, изр. 1, пр. 1 от ОУ на ***- П. В чл. 24, ал. 1, 2 и 3 от ОУ на ***- П. са разписани правилата за отчет на потребените услуги при доброволно предоставяне на достъп. Когато потребителят отказва да осигури достъп на длъжностното лице на ***-П. до водомера, тогава се прилага правилото на чл.

24, ал. 4, изр. 1, пр. 1 от ОУ на ***-П., съгласно което следва да бъде съставен протокол от длъжностно лице на доставчика на ***услуги и протоколът да е подписан от поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ***оператора. Това е било сторено съгласно приложените протоколи за отказан достъп от 10.02.2021 г. и от 14.10.2021 г.

Районният съд е оставил без уважение възраженията на особения представител на ответника, че протоколите не са свързани с процесния период на задълженията, за който се претендират вземанията на ищеца.

Посочил е, че в тази връзка следва да бъде направено разграничение между трите хипотези на нормата на чл. 24, ал. 4 от ОУ на ***-П. – първата касае случаите на отказан достъп, удостоверен от длъжностно лице на *** оператора и поне един свидетел; втората е свързана с неосигуряването на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3 от ОУ на ***-П., а третата е свързана с наличието и на двете хипотези за отказан достъп и неосигуряване на достъп повече от година. По делото ищецът е изложил твърдение за наличие само на първата хипотеза за отказан достъп, като липсват доводи за неосигуряване на достъп повече от една година. Наложен е извод, че протоколите, приложени по делото, са свързани с първата хипотеза на нормата, поради което възраженията на ответника са неоснователни.