Определение № 3200 от 17.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 5782/2025
- Вид
- Определение № 3200
- Подписан
- 17.07.2026
- В сила
- 08.08.2026
- Състав
- ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 7, ал. 1, т. 3 б."б" · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3200 гр. София, 17.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Г.Г. Г. С. като разгледа докладваното от Г.Г. Г.СТ. Административно наказателно дело № 20251110205782 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д ЗАНН.
Образувано е по молба на жалбоподателя К.В. И. допълване на решението по делото в частта за разноските като присъди на жалбоподателя направените разноски съразмерно с уважената част от жалбата.
Насрещната страна по искането депозира отговор по чл.248, ал.2 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д ЗАНН като счита искането за неоснователно.
Искането е допустимо-подадено е в законоустановения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
В процесното решение, настоящия състав е изменил Наказателно постановление НП 9155/07.03.2025., издадено от и.д. началник на отдел “Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“", с което на Кристиан В. И., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 б.“a" и чл. 7, ал. 1, т. 3 б.“б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на 1 извънгабаритни и/или тежки ППС като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на 500 лева.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в очертаната насока. С оглед изхода на делото, отчитайки незначителната степен на неговата фактическа и правна сложност, обема на доказателствения материал, намаляването на санкцията и осъщественото процесуално представителство на въззиваемата страна пред СРС, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН Кристиан В. И. следва да бъде осъден да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“, юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 евро лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/, поради направено изрично искане в тази насока до приключване на съдебното следствие.
В случая не се касае за пълна отмяна, а за изменение на атакувания санкционен акт /per argumentum a contratio от чл. 143, ал. 1 АПК/, поради което разноски се дължат единствено на наказващия орган, доколкото разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към правилата на ГПК, касае само неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата хипотеза, отчитайки изричната законова регламентация /в този смисъл вж. решение № 1891/22.03.2022 г. по КНАХД № 8511/2021 г. по описа на АССГ, I касационен състав, докладчик-съдия Л. К., определение от
13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по описа на Административен съд Русе, II-ри състав, определение № 12679 от 27.09.2019 г. по адм. дело № 8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд. и др. /.
Следва да се има предвид, че е налице Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г., по н.д.№ 98/1984 г., ОСНК. което е категорично, че когато наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Процесното тълкувателно решение не е изгубило своето действие .
Мотивиран така и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д ЗАНН, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Пл.В., с искане за допълнение в частта за разноските на Решение № 98 /10.01.2026г, постановено по НАХД 5782/2025г. по описа на СРС, НО, 147-и състав, в частта за разноските като присъди на жалбоподателя направените разноски съразмерно с уважената част от жалбата
ДОПЪЛВА Решение № Решение № 98 /10.01.2026г постановено по НАХД 5782/2025г. по описа на СРС, НО, 147-и състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН, Кристиан В.
И. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“,разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40, 00 евро.
Оределението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3