Решение № 195 от 21.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Пловдив, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330206567 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4618579, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Р. Й. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По делото липсва разписка за връчване на електронния фиш, от която да се провери датата на връчване на електронния фиш, поради което не може да се направи преценка от кой момент е започнал да тече срокът за обжалването му. Съдът е изискал от въззиваемата страна да представи разписка за връчване с указания, че при непредставяне на такава, жалбата ще се счита за подадена в срок. По делото е представена единствено справка от системата АИС-АНД, видно от която обжалваният електронен фиш е връчен 1 на 20.09.2021г., като жалбата е подадена на дата 29.09.2021г. Доколкото от въззиваемата страна не е представена разписка за връчване и с оглед гарантиране правата на жалбоподателя, съдът приема, че жалбата е подадена именно на 20.09.2021г., т.е. в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 14.03.2021 г. в 21,10 часа на Републикански път II-64 км. 49+800, в посока с. Труд, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост- 93 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 33 км/ч.

Като собственик е посочен Р. Й. Г..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 96 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч., установената от АНО скорост се явява в размер на 93 км/ч. Собственик на автомобила, видно от представената справка за собственост, е жалбоподателят Г..

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, 2 при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В конкретния случай, според съда, не е налице неспазване на пътен знак B26 от страна на жалбоподателя на посоченото място на нарушение, поради което и същият не е извършил вмененото му административно нарушение.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването 3 на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.

На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият, видеонаблюдението е било осъществено на път II-64, км 49+800, при посока на контролираните МПС от юг към север. В протоколът било посочено, че разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е било 150 метра.

Видно от Протокола и от представеното статично изображение, заснетият автомобил се е движил в посока гр. Пловдив – с. Труд. Зад автомобила, на статичното изображение, се наблюдава пътен знак В34 – край на забраните, въведени с пътни знаци.

За преценка на законосъобразността на осъщественото видеонаблюдение, съдът е изискал и справка от ОПУ-Пловдив за наличните пътни знаци. Съгласно писмо изх. № 11-00-929/01.11.2021г., има монтиран пътен знак В26 приблизително на км 49+860, като от представените снимки е видно, че същият е монтиран преди пътеуказателна табела Ж1, като знакът е поставен, за да ограничава движението в района на забавителен шлюз преди крайпътен обект „Рефан България“ ЕООД. В района на крайпътния обект на Рефан, при км 49+800, в посока от с. Труд към гр. Пловдив, липсва знак В34, нито какъвто и да е друг знак, въвеждащ край на въведена забрана, какъвто е видно да съществува на статичното изображение. Такъв знак съществува на км 50+443 дясно платно (посока с. Труд - гр. Пловдив).

На следващо място, видно от представената снимка на АТСС, с което е 4 бил осъществен видеоконтролът, е налична на отсрещната страна на пътя голяма правоъгълна сграда. От снимките, представени от ОПУ-Пловдив, такава сграда или каквато и да е друга сграда не са налични на отсрещната страна на пътя в близост до пътния знак на км 49+860.

За гарантиране правата на гражданите, в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е предвидено да се посочват географските координати, където е било разположено АТСС. Целта на тази разпоредба е да се провери при наличие на съмнение кое е точното място, където е бил осъществен видеоконтролът, особено в случаите когато се твърди нарушаване на пътен знак за ограничение на скорост и от представените снимки – статично изображение и снимка на разполагане на АТСС, не може да се направи несъмнен извод за нарушаването на забраната. При служебна справка в интернет приложението google maps се установява, че посочените в статичното изображение координати, N L 42.205042 и E L 24.733695, отговарят като място приблизително на находящата се на път II-64, посока с. Труд – гр. Пловдив бензиностанция Шел, която се намира на около половин километър от пътния з н а к B 2 6 при км 49+860, съгласно находящата се в близост до нея пътеуказателна табела Ж1 (1000м.) и находящата се в близост до знакът B26 пътеуказателна табела Ж1 (500м.). Нещо повече – срещу бензиностанцията, на отсрещната страна на пътя, е наличен пътен знак В34 – край на забраните, въведени с пътни знаци, както и малко по-встрани от знака (в посока към с.

Труд) е налична голяма правоъгълна сграда, която наподобява сградата от снимката на разположението на АТСС. В случай на осъществяване на видеоконтрола от тази точка, предхождаща значително км 49+860 (при посока от гр. Пловдив към с. Труд), би било възможно заснемането на автомобила, заедно със знака В34, каквото не би било възможно в случай, че видеоконтролът действително е бил осъществен на км 49+800, тъй като такъв знак от другата страна на пътя покрай посочения километър не съществува.

С оглед на всички изброени доказателства, единственият възможен извод е, че видеоконтролът е бил осъществен на път II-64, но не на км 49+800, както е посочено в електронния фиш, а значително преди това – около км 50+443, където на отсрещната страна има поставен знак В34. Разликата не се явява незначителна, особено с оглед изискването за доказване на нарушение на пътен знак В26. Така с оглед несъответствието между мястото на осъществяване на видеоконтрол и твърдяното място на извършване на 5 нарушението, не се доказа по несъмнен начин, че мястото за разполагане на АТСС е било определено така, че контролът на въведено с пътен знак ограничение на скоростта да се извърши по начин, който да гарантира измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.

С оглед на горното, процесният електронен фиш се явява незаконосъобразен поради несъответствие на мястото на извършване на видеоконтрола и мястото, посочено в електронния фиш като място на извършване на нарушението, поради което и и като такъв следва да бъде отменен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено представителството да бъде безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лв. Същото следва да бъде заплатено от насрещната страна на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4618579, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Р. Й. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат С.Ж. П., вписан в АК Пловдив с персонален номер *** и със служебен адрес ***, сума в размер на 300 лв., представляваща разноски за оказана безплатна правна помощ в производството пред РС-Пловдив.