Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 27595 от 05.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46458/2022
Вид
Определение № 27595
Подписан
05.07.2024
В сила
05.07.2024
Състав
ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27595 гр. София, 05.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20221110146458 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК

Образувано е по молба с вх.№368591 от 21.12.2023, по чл.248 от ГПК, подадена от адв.С. Д., процесуален представител на Х. Д. от 21.12.2023 и по молба с вх.№368639 от 21.12.2023, от Х. К. Д. за изменение и допълване на Решение №19625 от 28.22.2023 по гр.дело №46458/2022, СРС, 49 състав.

С първата молба се претендират разноски в заповедното производство.

Твърди, че е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК към възражението по чл.414 от ГПК.С втората молба се иска изменение на решението като бъде присъдена в полза на процесуалния представител на ответницата сумата от 800 лева – адвокатско възнаграждение вместо присъдените 400 лева.Твърди, че доколкото претенците са 2, предявени с една искова молба, за всяка една от тях се дължи адвокатско възнаграждение от по 400 лева.

Ответникът по молбите „Т,,,,“ЕАД ги оспорва.

Съдът като се запозна с доводите на страните намира следното:

С Решение №19625 от 28.22.2023 по гр.дело №46458/2022, СРС, 49 състав са отхвърлени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Т,,,,“ЕАД срещу Х. Д. за сумата от 93 лева – стойност на топлинната енергия за периода от 01.05.2017 до 31.08.2017 и за сумата от 5.56 лева – мораторна лихва върху дяловото 1 разпределение за периода от 31.12.2017-8.12.2020.С решението е осъдена „Т,,,,“ЕАД да заплати на адв. С. Д. на основание чл.38 от ЗА сумата от 400 лева – разноски по делото.

Съдът констатира, че е пропуснал да се произнесе по разноските в заповедното производство.Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.

Процесуалното представителство на длъжника в заповедното производство е осъществено по реда на чл.38 от ЗА. Предмет на заповедта по чл.410 ГПК са вземания в размер на 1103.15 лева, от тях са оспорени от длъжника вземания в размер от 98.56 лева.С оглед на което съобразно оспорената част от вземанията в полза на процесуалния представител на длъжника на основание чл.38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 32.16 лева.

По отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер от 800 лева, съдът намира, същото за неоснователно.С решението е присъдено в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева.Вярно е, че предявените искове са два, но присъждането на адвокатско възнаграждение от по 400 лева за всеки, при цена на исковете- 93 лева и 5.56 лева, съдът намира, че представлява злоупотреба с право и нарушава принципа за добросъвестност по чл.3 от ГПК. Освен това съгласно практиката на ЕС не следва да се зачитат нормативно установените минимални размери на адвокатските възнаграждения /Решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС/.

С оглед на изложеното молбата с вх.№368591 от 21.12.2023 по чл.248 от ГПК е основателна в частта относно разноските в заповедното производство и в тази част решението следва да бъде допълнено. Молбата с вх.№368639 от 21.12.2023,по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

2

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№368639 от 21.12.2023,по чл.248 от ГПК, подадена от Х. К. Д., ЕГН**********, със съдебен адрес: гр.,,,№31, ет.1, чрез адв. Д., за изменение на Решение №19625 от 28.22.2023 по гр.дело №46458/2022, СРС, 49 състав.

ДОПЪЛВА Решение №19625 от 28.22.2023 по гр.дело №46458/2022, СРС, 49 състав, както следва:

ОСЪЖДА „Т,,,,“ЕАД, ЕИК81,,,6, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул. „Ястребец“№23Б, да заплати на адв. С. Й. Д., процесуален представител на Х. К. Д., с адрес:гр.,,,№31, ет.1, на основание чл.38 от ЗА сумата от 32.16 лева- адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен с срок от връчването..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3