Решение № 942 от 25.03.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 942

Плевен, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - VI състав, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА административно дело № 20257170700862 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Административното дело е образувано по жалба на С. А. М., Затвора Плевен срещу заповед № Л-03-644-1 от 31.10.2025 година на главен директор на ГДИН с отказ да бъде преместен в Затвора София.

В жалбата посочва, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е съобразена с решение № 462/23.12.2022 година по адм. дело № 342/2022 г по описа на Административен съд-Враца, в мотивите на което е посочено , че не може да пребивава в Затвора Плевен и са нарушени правата му по чл. 58 от ЗИНЗС. Моли да се отмени заповедта.

В съдебно заседание оспорващият- С. А. М., Затвора Плевен се явява лично и посочва, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице изпълнение на решението на Административен съд-Враца, тъй като има по-близки затвори до София от този в Плевен - Бобов дол, Враца и следва да бъде преместен там, тъй като е невъзможно да бъде посещаван от близките му. Посочва, че адресната му регистрация е определяща и следва да бъде преместен в Затвора София. Моли за отмяна на акта.

Ответникът – главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, редовно призован, се представлява от ст. юрк П., която намира жалбата за неоснователна и посочва, че заповедта не е издадена в изпълнение на съдебно решение по адм. дело № 342 по описа за 2022 година на Административен съд –Враца, а в изпълнение на съдебно решение по адм. дело № 549/2025 по описа на Административен съд-Плевен, с решението по което е обявен за нищожен отказ за преместване, обективиран в писмо. Посочва, че не са налице основания за преместване на лицето в Затвора София и претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 3201/20.10.2025 година по адм. дело № 549 по описа за 2025 година на Административен съд-Плевен е обявен за нищожен отказ в писмо № 30-8-195/13.06.2025 година на началник СДВРП при ГДИН по молба на М. с вх. № МЗ-02-326/21.05.2025 година с искане за преместване в Затвора София и е изпратена преписката за произнасяне.

В изпълнение на това решение е постановена процесната заповед.

По делото е приложено адм. дело № 549 по описа за 2025 година на Административен съд-Плевен, в което е налична молба за преместване от 21.05.2025 година на М. , в която се прави искане за преместване на основание чл. 58 от ЗИНЗС и чл. 72 от ППЗИНЗС в Затвора София, тъй като роднините му живеят в Перник и София и поради отдалеченост на Затвора Плевен, те не могат да го посещават. Цитира се решение на Административен съд-Враца от 2023 година, което не е изпълнено.

На л. 44 по делото е приложена справка от 05.06.2025 година от началник на Затвора Плевен до началник СДВРП, в която се посочват данни по отношение на М., че същият е преведн от Затвора София на 04.06.2021 година въз основа на заповед, като се посочва, че причината е била получена оперативна информация за напрежение между лишените от свобода в Затвора София. Излагат се данни относно поведение на М. в Затвора Плевен – множество молби за преместване, обжалване пред съда и предвид заявен здравословен проблем на 13.02.2023 година при връщането му в Затвора Плевен в изпълнение на съдебен акт, с който е отменена заповед за преместване на лицето в Затвора Ловеч, лицето е настанено в болничен стационар за медицинско наблюдение и уточняване на диагноза. Посочва се, че има претенции, пише жалби и иска преместване в Затвора София, като е осъществил само две свиждания с близки на 02.03.2025 година и 19.04.2025 година. Посочва се, че оценка на риска е със средни стойности 67, като се очертават рискови зони.

По делото е приложено решение № 438/04.02.2025 година по адм. дело № 427/2024 г. по описа на Административен съд-Плевен, цитирано в процесната заповед. С решението е отхвърлена жалба на М. срещу заповед № Л-1820/25.04.2024 година на главен директор на ГДИН с която е отказано на лицето по заявление от 18.08.2022 година да бъде преместен в Затвора –София.

По делото е приложено и решение № 462/23.12.2022 година по адм. дело№ 342 по описа за 2022 година на Административен съд-Враца, с което е отменена заповед № Л-4232/02.12.2021 година на гл. директор на ГДИН, с която е наредено М. да бъде преместен от Затвора Плевен в Затвора Ловеч. В решението съдът е изложил мотиви по тълкуване на чл. 58 и чл. 62 от ЗИНЗС , като е посочил, че има по-близки затвори за изтърпяване на наказанието – Бобов дол и Враца предвид местоживеенето на близките му в гр. Перник.

С процесната заповед административният орган се е произнесъл в изпълнение на решение № 3201/20.10.2025 година по адм. дело № 549 по описа за 2025 година на Административен съд-Плевен, с което е обявен за нищожен отказ в писмо № 30-8-195/13.06.2025 година на началник СДВРП при ГДИН по молба на М. с вх. № МЗ-02-326/21.05.2025 година с искане за преместване в Затвора София. В заповедта се описват факти по преместване на М. от затвора София през 2021 година, основанията за издаване тогава на заповедта, посочва се и заповедта от 2021 година за преместване от Затвора Плевен в Затвора Ловеч и която е отменена с решение на Административен съд-Враца. Посочва се, че след връщане от Затвора Ловеч на 13.02.2023 година М. поради здравословни причини е настанен в болничен стационар. Излагат се доводи за поведението му - привидно добро, с постоянни претенции към всичко , самоуверен, със завишена самооценка и неотстъпчивост при отстоява на целите. Описват се действия на лицето по подаване на молби за преместване, цитират се съдебни решение и са посочва, че именно с цел избягване на конфликти в Затвора София е преместен в Затвора Плевен и това надделява над стремеж за поддържане и съхраняване на семейни връзки на лишените от свобода и не са налице основани по чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС за преместване на лицето.

Представени са данни от ответника относно постоянен адрес на лицето – гр.София, район Красно село с оглед писмо от администрацията от 2021 г, като се посочват че тази информация е актуализирана в досието на М..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подадената жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл. 62, ал. 1 от от ЗИНЗС - главен директор на ГДИН .

Оспореният отказ е издаден в писмена форма, но в нарушението на изискването за форма - неточно посочване на правни и фактически основания, материално –правните разпоредби.

В случая произнасянето на органа е в изпълнение на съдебно решение по адм. дело № 549/20205 година на Административен съд Плевен и се дължи такова по молба вх. МЗ-02-32-1/21.05.2025 година на М..

В случая молбата на М. от 21.05.2025 година е с искане за преместване в Затвора София, защото не може да осъществява контакт с близките си.

Невъзможността за осъществяване на свиждане не се оспорва от ответника, тъй като в справка на л. 19 по делото се посочва, че за 2025 година, до датата на справката, има осъществени на 02.03.2025 година и на 19.04.20025 година.

В процесния акт липсват изложени мотиви относно искането на лицето за преместване предвид поддържане на контакт с близки, а се излагат факти , довели до преместване на лицето от Затвора София в затвора Плевен през 2021, поведение на лицето в Затвора София преди 2021 година, подадени жалби и дела, водени от М. по отношение на искането му за промяна на мястото на изтърпяване на наказанието, които обстоятелства са неотносими , тъй като молбата на М. за преместване в София е предвид възможност да бъде посещаван от близките си. Мотиви в акта по това искане не са изложени, което възпрепятства съда да направи проверка за правилно прилагане на материалния закон.

Молбата на М. обективара основание за преместване по чл. 58 от ЗИНЗС и чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС – постоянен адрес на територията на София и поддържане на контакт с близки, които живеят там.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН по т. 3 по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти.

Видно от оспорения отказ, административният орган не се е произнесъл, налице ли са или не предпоставките за удовлетворяване на искането за преместване по т. 3 на чл. 62 от ЗИНЗС, а е приел, че е токаво по т. 4 от чл. 62 на ЗИНЗС, съгласно който преместване може да бъде осъществено по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.

Предвид горепосоченото съдът намира, че оспореният отказ е незаконосъобразен , издаден в нарушение на изискването за форма и материално-правните разпоредби и следва да бъде отменен, а делото като преписка да бъде изпратено на главен директор на ГДИН, гр.София за произнасяне по молба вх. № МЗ-02-326-1/ 21.05.2025 година на М. с искане за преместване от затвора Плевен в затвора София, като при новото произнасяне административният орган следва да направи проверка и да прецени, налице ли са предпоставките за преместване по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 58 от ЗИНЗС и да се произнесе с нарочен акт в 30 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.

Неоснователен обаче е довод на оспорващ, че следва да бъде изпълнено решение № 462/23.12.2022 година по адм. дело№ 342 по описа за 2022 година на Административен съд-Враца, и да бъде преместен в затвор Бобов дол или Затвора Враца, които са в близост до гр. София. По това дело предмет на обжалване е заповед, с която е преместено лицето от Затвора Плевен в Затвора Ловеч и след отмяната й се възстановява положението преди постановяване на акта и лицето е върнато в Затвора Плевен. Изложеното в съдебното решение по отношение наличие на други места за лишаване от свобода и възможност да бъде преместено в тях, тъй като са в близост до гр. София не обвързва , нито административния орган, нито настоящия съд, тъй като при постановяване на акта съдът само е отменил заповедта за преместване в Ловеч и не е върнал преписката за произнасяне със задължителни указания за преместване на лицето в друго място за лишаване от свобода.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ вр. чл. 173, ал. 2 вр. ал. 4 от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Отменя заповед № Л-03-644-1 от 31.10.2025 година на главен директор на ГДИН с отказ за преместване на С. А. М., Затвора Плевен в Затвора София.

Връща административната преписка на главен директор на ГДИН, гр. София за произнасяне по молба вх. № МЗ-02-326-1/ 21.05.2025 година на С. М. с искане за преместване от затвора Плевен в затвора София в 30 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.

Съдия: