Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 19 от 06.06.2024, Районен съд - Нови пазар

Съд
Районен съд - Нови пазар
Дело
Наказателно от частен характер дело 260/2023
Вид
Присъда № 19
Подписан
06.06.2024
В сила
15.11.2024
Състав
Светла Радева

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.130,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.132 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.161,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.189 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.247,ал.1 ,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.84 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към Присъда №19/06.06.2024г.по НЧХД №260/2023г.по описа на Районен съд –Н.:

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Делото е образувано на основание чл.247,ал.1 ,т.2 от НПК –по депозирана частна тъжба от Б. Б. И. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:гр.Н.,ул.“***** " № * против Р. С. Х. с обвинение в това,че на 03.05.2023г.в гр.Н. причинил на временно разстройство на здравето,неопасно за живота –престъпление по чл.130,ал.1 от НК .

Предявил е и граждански иск в размер на 10 000.00лв./десет хиляди лева/-представляващ обезщетение за причинените му с гореописаното престъпление неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху тази сума начиная от деня на деликта -03.05.2023г.до окончателното им изплащане.

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с повереника си адв.И. Й. – ШАК.Поддържат изцяло както предявеното обвинение,така и предявения граждански иск.

Подсъдимият се явява лично и с назначения му служебен защитник адв.Н. Д. – ШАК.Оспорват както обвинението,така и гражданския иск –по основание и по размер.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното :

От показанията на разпитаните по делото свидетели М.Е.М.,И.Ш.С.,Ю. А. И.,Д. С. А. и М. И. Г. ,които съдът кредитира с нужното доверие като добросъвестно дадени,под страх от наказателна отговорност,логични и кореспондиращи помежду си като цяло,преценени в съвкупността им с обясненията на подсъдимия,се установи,че частният тъжител Б. И. и подсъдимия Р. Х. имат стара вражда помежду си,свързана с **** на подсъдимия със *** на частния тъжител.Нещо повече,подсъдимият твърди,че през месец юли 2022 година ,И. разбил жилището му с взлом,изкърпил му две врати,счупил прозорец,откраднал документите му за къщата ,законен газов пистолет и 20 000лв.налични пари.За случилото се било водено досъдебно производство,като част от вещите му били върнати.Твърди,че му било известно как И. разправял из града,че му откраднал парите и той нямало да види и стотинка.

По негова информация,автор на взломяването на дома му бил тъжителя,което афектирало Х.,виждайки И. на пазара в гр.Н. на 23.05.2023г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели М.Е.М. и И.Ш.С. –сочени от подсъдимия,на които съдът дава нужната вяра,доколкото са дадени под страх от наказателна отговорност ,се установява,че на 03.05.2023г.св.М. и С. са били в дома на първия от тях,находящ се в с.К. и понеже правили оранжерия,а трябвало да закупят тел от градината,се отправили до пазара в гр.Н..Това се случило около обяд.Случайно видели подсъдимия,който излизал от пункт за гъби и казал на непознат за свидетелите човек,намиращ се пред пункт за авточасти :“кога ще ми върнеш парите“,при което другият му казал :“аз ги откраднах,но няма да ги върна „ наругал го и започнал да го псува.М. заявява,че цялото им село знаело,че този същият висок човек влязъл в дома на Р. с взлом и му откраднал 20 000лв.Това подсъдимия му споделил след случката.

От паркинга,където били паркирали колата,св.М. възприел ,че Р. е извадил от колата си една тръба и отишъл до другия човек ,който пък хванал тръбата и двамата се дърпали чрез тръбата,докато дошъл друг човек,който ги разделил./св.М. Г./ .

Затова,че е извадил тръбата от колата си,признава самият подсъдим в обясненията си пред съда.Заявява обаче,че първо тъжителят тръгнал към него псувайки го,при което той се изплашил и извадил тръбата от колата си,която по принцип държал там ,за да я използва при нужда за автомобила си.

Подсъдимият отрича да е нанасял удари с тръбата по тъжителя,сочените от него свидетели М. и С. също не са видели такива.

1

Удари ,нанесени от Р. над Б. лично е възприела свидетелката Ю. А. И., чиито показания съдът също кредитира с нужното доверие,доколкото са дадени под страх от наказателна отговорност и възпроизвеждат релевантни за правния спор факти.

Св.И.-***** на О. пазар в гр.Н. твърди,че на посочената в частната тъжба дата и място –към `12.30 часа на 03.05.2023г.чула викове и като излязла да види какво става,установила,че тъжителят и подсъдимият се карат.Направила им забележка за това.После видяла Р. като взема един дървен или железен прът и с него започнал да налага/удря/ Б.,който стоял на стол до магазина,а тя се обадила на полицията.Видяла го да нанася удари по ****.В по-късен момент видяла,че от *** на Б. ***** в *** му,ц**********.Б. се мъчел да се отърве,но не могъл .Д. се мъчел да ги разтърве,но не успял.Накрая ги разтървал св.М. Г..

Посоченият свидетел Д. А. заявява,че познава страните по делото.На посочената в частната тъжба дата ,на **** в гр.Н. той пиел кафе с Б.,когато дошъл Р.,двамата „се счепкали „,станало нещо и той тръгнал да ги разтървава.Това се случило след като бил влязъл за нещо в магазина и излизал оттам.Като се биели,видял,че подсъдимият има тръба в ръката си,за която предполага,че я е взел от автомобила си.Преустановявайки конфликта между двамата,св.М. Г. взел от ръката на Р. въпросната тръба,след което частният тъжител се качил на колелото и си тръгнал.На А. не направило впечатление дали тъжителят има нещо по себе си.

По-късно дошли органите на полицията,които били уведомени за случая.

Св.М. Г. –*** служител бил във въпросния ден на посочения пазар и в далечината видял двама,които се боричкат нещо и като стигнал до тях видял,че те са хванали една метална тръба,въртейки се в кръг .Били тъжителят и подсъдимият.Не е чул размяна на реплики между тях.

На 03.05.2023г.в 13.00 часа,тъжителят Б. И. е бил прегледан в ЦСМП Ш.,за което е издаден фиш амб.№975/03.05.2023г.При прегледа му е констатирано,че **** е увредена от стара катастрофа.Установени са нови рани :************* рани след побой.

На 05.05.2023г.д-р Д.Д. ,*** отделение Съдебна медицина при МБАЛ „******* „АД е освидетелствал тъжителя по негово желание ,за което е издадено медицинско удостоверение №460/2023г.

В заключението съдебният медик е посочил,че се касае за *********.

Описаните травматични увреждания са резултат на множество удари с или върху твърди,тъпи предмети,биха могли да бъдат получени по указаните време и начин.

В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,неопасно за живота.

По делото беше назначена съдебно-медицинска експертиза ,изготвена от д-р В. В. –*** ОСМ при „МБАЛ –Ш. „АД.В заключението си,което съдът цени с нужното доверие като добросъвестно и компетентно изготвено,вещото лице сочи,че от данните по делото и медицинската документация е видно,че на 03.05.2023г.лицето Б. Б. И. е получило следните травматични увреждания :1:**********, 2****, 3*****, 4/***** , 5/**** Според експерта,в резултат на получените травматични увреждания на пострадалия И. е причинено временно разстройство на здравето,неопасно за живота.

При благоприятно протичане на оздравителния процес и липса на регистрирани усложнения,възстановителния период следва да приключи за около 15-20 дни.

За случилото се,предмет на настоящото дело,е било образувано досъдебно наказателно производство №197/2023г.по описа на РУ |МВР- Н.,което е спряно с постановление на наблюдаващия прокурор от 19.03.2024г.,като е прието,че се касае за извършено престъпление по чл.130,ал.1 от НК и на основание чл.161,ал.1 от НК на пострадалия е указано ,че може да подаде частна тъжба пред Районен съд –Н. в шестмесечен срок от получаване на постановлението,което той е сторил.

При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи :

2

Съдът намира,че следва да даде вяра на свидетелските показания,които на места са оскъдни,но пък последователни в разказа си.Отчитайки в логичната им последователност както обясненията на подсъдимия,така и показанията на разпитаните свидетели ,по един несъмнен начин се установи,че между частния тъжител и подсъдимия първоначално е имало словесно спречкване,след което подсъдимия е отишъл до колата си,извадил е оттам една тръба и с нея е замахнал срещу тъжителя,а той се е опитал да я хване,за да се предпази.В тази насока са преките и непосредствени впечатления на св.Ю. И. и тези на сочения от страна на подсъдимия свидетел – св..М. ,който заявява,че „ Р. е извадил от колата си една тръба и отишъл до другия човек ,който пък хванал тръбата…….“И макар,че единствено св.И. описва подробно и последователно как подсъдимия е нанесъл на тъжителя удари с тръбата и в кои части на тялото,докато другите свидетели спестяват или не са възприели този факт,то няма как да не се кредитират показанията на И. с нужното доверие предвид факта,че значителна част от описаните от нея наранявания по И. са отразени и в издадения около половин час по-късно фиш за извършения му преглед в Центъра за спешна медицинска помощ.

Всеки един от свидетелите е възприел различни факти,но взаимно те се допълват и дават отговор за причината за действията на подсъдимия,а именно –влошените между него отношения с частния тъжител поради причини от *** характер.

Съдът счита,че от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по несъмнен начин,че подсъдимият е искал и целял ситуацията с тъжителя,макар и провокиран от негови действия в по-ранен момент.В случая не може да бъде обсъждана изобщо хипотезата на извършено престъпно деяние в състояние на афект,въпреки лансираната защитна версия,подкрепена от показанията и на водените от подсъдимия свидетели,че на въпроса на Р. към Б. кога ще му върне откраднатите пари,същият му се усмихнал и отговорил ехидно,както и го напсувал,тъй като,за да намери приложение нормата на чл.132 ал.1 от НК,следва телесната повреда да е причинена :“в състояние на силно раздразнение,предизвикано от пострадалия с насилие,с тежка обида,с клевета или с друго противозаконно действие ,от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни“.

Установи се,че подсъдимият е целял ситуацията с тъжителя и нападението е започнато от него,а тъжителят само се е отбранявал. Ето защо в конкретния случай не може да се приеме,че подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана.

Безспорно се установи,че частният тъжител е получил телесна увреда,констатирана помалко от час след нападението срещу него,за което е съставен съответния медицински документ –Фиш ,издаден от ЦСМП Ш.,където добросъвестно и подробно са описани както стари рани по него,така и нови.,което е обективирано и в работната диагноза .

Видно от съдебно-медицинското удостоверение и съдебно-медицинската експертиза е,че увредата е причинила на тъжителя временно разстройство на здравето,неопасно за живота.

Разстройстно на здравето по смисъла на чл.130,ал-1 от НК има,когато е налице леко увреждане анатомическата цялост на организма или тъканите ,както и леки изменения във физиологичните функции ,извън болката и страданието./т.15 и т.16 на Постановление №3/1979г.на Пленумът на ВС/.

Ето защо,с оглед на гореизложеното,съдът прие за доказано по несъмнен начин,че на 03.05.2023г.в гр.Н.,като е причинил на Б. И. временно разстройство на здравето,неопасно за живота ,подсъдимият Р. Х. е осъществил престъпния състав на чл.130,ал.1 от НК.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в причиняване на телесно увреждане,реализирано от подсъдимия.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при наличието на пряк умисъл-същият е осъзнавал общественоопасния му характер и противоправните му последици,целейки тяхното настъпване.

За инкриминираното деяние законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация.

3

Отчитайки от една страна,че подсъдимият е пълнолетен,не е осъждан /реалибитиран е /, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК,с деянието не са причинени имуществени вреди,които е следвало да бъдат възстановени,съдът счете,че са налице всички кумулативно изискуеми се предподставки,посочени в чл.78а от НК,поради което,след като призна подсъдимия Р. |Х. за виновен в извършване на престъплението,за което е предаден на съд,на основание чл.78а от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба“ в минимален размер -1000.00лв.