Решение № 3266 от 13.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3266 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20235330100478 по описа за 2023 година

Предмет на делото е иск по чл. 439 ГПК.

Ищец П. П. П. чрез адв. Ст.Б. твърди, че е поръчител на брат си М. П. П. по договор за банков кредит № *** с Юробанк и Еф Джи България“ ЕАД по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя сума в размер на 16 500 лева.

Поради просрочие в изплащането на дълга банката го обявила за предсрочно изискуема и се снабдила със Заповед № 2780/20.03.2012г. по ч.гр.д. № 4233/2012г. по описа на РС – Пловдив по чл. 417 ГПК въз основа на която бил издаден изпълнителен лист от 22.03.2012г. срещу кредитополучателя и срещу поръчителя – ищеца по делото.

С молба от 21.07.2012г. банката образувала изп.дело № 1028/2012г. по описа на ЧСИ М.О. като ПДИ била връчена на 12.09.2012г. като заповедта влязла в сила на 27.09.2012г.

Изложено е че на 10.12.2012г. е наложена възбрана на имота на длъжника като след 10.12.2012г. не били извършвани други действия поради което и според ищеца изпълнителното дело било перемирано на 10.12.2014г.

Ответникът по настоящето дело ЕОС Матрикс ЕООД подал молба до ЧСИ за конституиране като взискател по делото въз основа на изкупуване на вземането по договор за цесия като с Постановление на ЧСИ от 16.03.2016г. ответникът бил конституиран като взискател на мястото на банката като след този момент и до днешна дата не са искани и извършвани други изпълнителни действия.

Поддържа се че след перемирането на делото към 10.12.2014г. е изтекла 5-годишната 1 погасителна давност към 10.12.2019г. както и другите аксесорни задължения по издадения лист за лихви и разноски.

Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника, че задължението за главница в размер на 14 838,36 лева по договор за банков кредит № *** с Юробанк и Еф Джи България“ ЕАД, 2 198,79 лева – договорна лихва за периода от 14.06.2008г. – 26.09.2011г. и 149,49 лева – наказателна лихва за периода от 14.12.2010г. – 26.09.2011г. за които суми е издадена изпълнителен лист от 22.03.2012г по ч.гр.д. № 4233/2012г. по описа на РС – Пловдив и за които е образувано изп.дело № 1028/2012г. по описа на ЧСИ М.О. са погасени по давност.

Ответник ЕОС Матрикс ЕООД чрез адв. Н.К. оспорва предявения иск като недопустим поради липса на правен интерес, не оспорва че изпълнителното дело е перемирано, възразява, затова че задължението е погасено по давност, не оспорва че е взискател по изп.дело въз основа на цесия с банката

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Не се спори по относно следната фактология:

Ищец П. П. П. е бил поръчител на брат си М. П. П. по договор за банков кредит № *** с Юробанк и Еф Джи България“ ЕАД по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя сума в размер на 16 500 лева. като поради просрочие в изплащането на дълга банката го обявила за предсрочно изискуема и се снабдила със Заповед № 2780/20.03.2012г. по ч.гр.д. № 4233/2012г. по описа на РС – Пловдив по чл. 417 ГПК въз основа на която бил издаден изпълнителен лист от 22.03.2012г. срещу кредитополучателя и срещу поръчителя – ищеца по делото. С молба от 21.07.2012г. банката образувала изп.дело № 1028/2012г. по описа на ЧСИ М.О. като ПДИ била връчена на 12.09.2012г. като заповедта влязла в сила на 27.09.2012г.

Съгласно чл. 148 ЗЗД прекъсването на давността по отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо поръчителя, както и прекъсването по отношение на давността спрямо поръчителя не засяга длъжника.

В конкретния случай видно от приобщеното изпълнително дело № 1028/2012г по описа на ЧСИ М.О. по отношение на поръчителя и ищец в настоящето дело са извършени две изпълнителни действия – първото е акт на ЧСИ за налагане на възбрана от 06.12.2012г. – л. 127 от делото, и второто, акт на ЧСИ за налагане на запор върху МПС на П. П. от 08.03.2013г. По изпълнителното дело не се установяват други изпълнителни действия, които да са били предприти спрямо ищеца.

С ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Следователно, считано от м. април 2015г. изпълнителното дело е било перемирано по отношение на ищеца на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и в 2 период от 5 години не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия, които да прекъснат давността

След перемиране на изпълнителното дело изпълнителните действия са валидни, независимо че са направени по перемирано изпълнително дело – така и Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на ВКС съгласно, което ново искане за предприемане на принудително изпълнение от взискателя прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не, респ. необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва длъжника.

В цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на вземането или пък удовлетворяване на кредитора. Нещо повече, съответното действие може и въобще да не бъде извършено, защото е от значение само то да е поискано от взискателя, който по този начин демонстрира своята активност в изпълнителния процес, като тази страна не следва да търпи неблагоприятни за себе си последици от евентуалното бездействие на ЧСИ, който не е изпълнил искането на кредитора да предприеме съответния изпълнителен способ.

В конкретния случай е установено, че реални изпълнителни действия не са поискани и не са били извършвани по отношение на ищеца, такива действия са извършени по отношение на длъжник М. П., но съгласно чл. 148 ЗЗД прекъсването на давността за този длъжник не рефлектира върху давностния срок който тече за задължението на поръчителя – ищеца по делото.

Предвид на гореизложеното предявения иск се явява основателен и доказан поради което и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 711,49 лева за платени такси и на основание чл. 38 ЗА вр. с чл. 2, ал.5 вр. с чл.

7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. С. Б. сума в размер на 2 670,50 лева за адвокатско възнаграждение;

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. П. П. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ в полза на ЕОС Матрикс ЕООД с ЕИК 131001375 с *** Р.М. сума в размер на: 14 838,36 лева главница по договор за банков кредит № *** с Юробанк и Еф Джи България“ ЕАД, 2 198,79 лева – договорна лихва за периода от 14.06.2008г. – 26.09.2011г. и 149,49 лева – наказателна лихва за периода от 14.12.2010г. – 26.09.2011г. за които суми е издадена изпълнителен лист от 22.03.2012г по ч.гр.д. № 4233/2012г. по описа на РС – Пловдив и за които е образувано 3 изп.дело № 1028/2012г. по описа на ЧСИ М.О. тъй като същите суми са са погасени по давност на основание чл. 110 вр. с чл. 111, буква „в“ ЗЗД;

ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ЕООД с ЕИК 131001375 с *** Р.М. ДА ЗАПЛАТИ в полза на П. П. П. с ЕГН ********** сумата от 711,49 лева за платени такси по настоящето дело – гр.д. № 478/2023г. по описа на РС – Пловдив;

ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ЕООД с ЕИК 131001375 с *** Р.М. ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. С. Л. Б. личен номер *** с адрес: гр. П., бул. Ц.Б. ІІІ О. сумата от 2 670,50 лева, която представлява дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА вр. с чл. 2, ал.5 вр. с чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно изхода на спора по – гр.д. № 478/2023г. по описа на РС – Пловдив;

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4