Решение № 100 от 31.01.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Перник, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20231720100832 по описа за 2023 година

Производството се води по иск на С. С. Л. ЕГН ********** с постоянен адресс.Д., ул."Д***** срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46 с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните С. С. Л. с ЕГН ********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П.Б.Д., че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4533874 е нищожен, като след установяването на това обстоятелство моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата в размер на 85,03 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4533874, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П.Б.Д..

Съдът намира, че е сезиран със съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и чл.55 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 11.07.2022 г. С. Л. е сключила договор за паричен заем № 4533874 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 300.00 лева, видът на вноската е седмичен, броят на погасителните вноски е 11, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в 1 полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ищеца и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на поръчителство № 4533874, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищеца. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищеца се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 85,03 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Съгласно договора за поръчителство ищеца е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Предвид това, именно „Файненшъл България" ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.

С. Л. е погасила изцяло сумата по сключения договор, като за срока на договора е погасила сума в общ размер на 374 лв.

Претендира разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен.

Поддържа, че договорът е сключен за изпълнение на задължението на заемателя за обезпечаване на вземанията по договора за паричен заем и в този смисъл е налице основание по см. на чл. 26 ЗЗД. Намира, че насрещните престации не са явно нееквивалентни, доколкото ответникът поема задължението да отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя. Изразява становище за неотносимост на доводите относно действителността на договора за кредит, по който ответникът не е страна. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, взема становище по съществото на спора, като поддържа, че иска е неоснователен и недоказан и като такъв 2 следва да бъде отхвърлен изцяло.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 11.07.2022 г. С. Л. е сключила договор за паричен заем № 4533874 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 300.00 лева, видът на вноската е седмичен, броят на погасителните вноски е 11, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. С оглед изпълнение на това задължение, произтичащо от договора за кредит на 11.07.2022г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ищеца и ответното дружество е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4533874, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищеца. Обезпечението се е изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищеца се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 85,03 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, която сума е изцяло изплатена от ищеца на ответника.

Съгласно договора за поръчителство ищеца е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя).

Предвид това, именно „Файненшъл България" ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД :

Според ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани 3 правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.

От приетия по делото заверен препис на Договор за предоставяне на поръчителство се установява, че страните по делото са се съгласили „Файненшъл България“ ЕООД да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно лицето пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изпълнението на всички нейни задължения, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора за паричен заем, срещу възнаграждение в размер 85.03 лв., платимо на разсрочени вноски , и дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за поръчителство „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение по договора.

При действието на чл. 138 от ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т.е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. След извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на дружеството „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредитор на длъжника. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството- поръчител, то очевидно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя де факто кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Този извод се подкрепя и от факта, че претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В този смисъл със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго 4 правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Допълнителен аргумент в подкрепа този извод е, че в договора за заем ГПР е уговорен като при включване на възнаграждението, предвидено по договора за предоставяне на поръчителство, действителният ГПР значително би надвишил този размер. Така потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да прави по обслужване на заема.

Като резултат, сключвайки договора за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати още едно възнагражадение в полза на кредитора си „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител „Файненшъл България“ ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по договора, тъй като реално обезпечава задължението сам пред себе си. Изложеното води до извод, че последиците на сделката са несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Налице е неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява, заобикаляйки императивни разпоредби на закона, поради което съдът приема, че сключеният договор за поръчителство накърнява добрите нрави.