Определение № 428 от 05.05.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Велико Търново , 05.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Драгoстинов

Пламен Борисов

Лилия Ненова като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско дело № 20214100500247 по описа за 2021 година

С Определение №507 от 16.03.2021 г., постановено по гр.д. №622/2021 г. на Районен съд- Велико Търново, на основание чл. 118 от ГПК съдът е прекратил производството по гр.д. №622/2021г. пред Великотърновски районен съд като родово неподсъдно и е изпратил делото по подсъдност Великотърновски окръжен съд.

Ищците по делото Т. В. Т., с ЕГН: ********** и К. Н. Т., ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес гр. В. Т., *** чрез своя процесуален представител обжалват постановеното определение, като намират, че съдебният акт е неправилен и противоречащ на текстовете на чл. 69 и сл. от ГПК, както и на правилата за определяне от страна на съда на вида на търсената защита. Жалбоподателите намират, че първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по цената на иска, предявен от ищците чрез увеличаването й по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК. Излагат твърдения за отказ от правосъдие или забавено такова. Излагат съображения за редовност на исковата молба и необходимост от допускане на обезпечителни мерки по предявена от ищците молба. Твърди се, че в две уточнения на исковата молба са заявили, че отричат не съществуването на вземането, чието битие било латентно, а се отрича правото на принудително изпълнение срещу недвижим имот, находящ се в гр. В. Т. ***, секция Б -самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ гараж №18. Твърдят, че с исковата претенция се опитват да установят, че изпълняемото право (в смисъл на право на принудително изпълнение) е отпаднало поради настъпила погасителна давност. Считат, че релевираните факти, наведени с исковата молба, са относими само по отношение правото на съществуване на принудително изпълнение срещу конкретен недвижим имот, а не спрямо целия изпълнителен процес в смисъла на 69, ал. 1, т.1 ГПК. Твърди се, че възприетият от съда извод, че търсената съдебна защита е да се отрече паричното вземане, обективирано в Заповед за изпълнение № 2851 и Изпълнителен лист № 3708 и двата от 13.10.2010г., издадени по ч. гр.д. №4328/2010г. по описа на ВТРС, би бил относим в хипотеза на предявен иск от длъжника по изпълнителния титул, в който той заявява, че е настъпила погасителна давност за принудителното изпълнение на цялото парично притезание, посочено в 1 изпълнителния лист, или основавайки се на факти свързани с плащане, прихващане и/или други подобни, имащи пряко отношение към размера на вземането. Излага се становище, че цената на иска е следвало да бъде определена като такава по чл. 69, ал. 2 ГПК. Твърди се, че след указания, дадени от първоинстанционния съд, са оценили интереса по делото на стойност близка до пазарната стойност на недвижимия имот - 12 677.69 лв., тъй като намират, че бранят това свое имуществено право по един индиректен начин - отричайки правото на принудително изпълнение срещу него. Считат, че съдът неправилно е упражнил правомощието си по чл. 70, ал. 1, предл. второ ГПК и е определил цената на иска в размер на цялото парично вземане. Намират, че развитите доводи във връзка с неделимостта на ипотеката са абсолютно неотносими към фактическия състав по определяне на цената на иска и намират за несъстоятелно приетото от съда, че ипотекарният длъжник отговаря за целия размер на вземането, а не само до размера на цената, която ще бъде получена от продан на неговия имот. Молят да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на ВТРС с указания на ВТРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящото производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 121 от ГПК.

Великотърновският окръжен съд, като са запозна с оплакванията в жалбата и приложените дела, приема за установено следното:

Гражданско дело 622/2021г. по описа на Районен съд –Велико Търново е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Т. В. Т. и К. Н. Т. чрез процесуален представител адв. Ю.М.. Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, като се иска да бъде установено по отношение на „Б." АД и „А. - В.Т.“ ЕООД - в несъстоятелност, И. А. М. и М.

Д. Р. че правото на принудително изпълнение по изп. № 20197310400375 по описа на ЧСИ Р. К., насочено против Т. В. Т. и недвижим имот, находящ се в гр. В.Т. ***, секция Б- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ гараж №18, разположен на сутерен, със застроена площ от 19.05 кв.м, а съгласно таблица за ценообразуване със застроена площ от 23.24 кв.м, с предназначение - гараж, при граници и съседи: от две страни - подземна улица, двор и гараж №17, и съгласно схема №1110 от 25.09.2009 г. на СГКК - В. Търново на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор №***, под обекта-няма, над обекта - ***, ***, заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху описания имот, не съществува, тъй като е погасено по давност.

В исковата молба се сочи, че Т.и са придобили собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ***, секция В -самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ гараж №18 въз основа на успешно проведено съдебно производство по чл. 19 от ЗЗД, по което е постановено влязло в сила съдебно Решение № 50 от 25.11.2011 г по гр. д № 998/2010г. по описа на ВТРС. В исковата молба е посочено, че въз основа Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №2323, том 12. рег. № 15227. дело № 1848/2008 г. по описа на Нотариус Т. . вписана под № 283 в регистъра на НК и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 229, том 2. рег. № 2056. дело № 156/2009 г. по описа на Нотариус Т.Б., вписан под № 283 в регистъра на НК е учредена договорна ипотека върху недвижимия имот. ЧСИ Р. К. по искане на взискателя по ИД№20197310400375 е насочила изпълнение върху описания имот. Обосновава наличието на правен интерес на ищците за водене на иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Излага становище, че петгодишният давностен срок за вземането на „Б.“ АД е изтекъл на 25.07.2018г.

2

Исковата молба е оставена без движение с Разпореждане № 944/26.02.2021г., като на ищците е указано да отстранят констатираните нередовности, като посочат цената на иска, да уточнят какъв е целият размер на вземанията на „Б.-а. к. б.“ АД-град София по посочените договори за банков кредит, съответно какво вземане обезпечава имотът, собственост на ищците, да формулират петитума си, да конкретизират правния си интерес от предявяване на иска и да внесат дължимата държавна такса.

С депозираното уточнение на исковата молба ищците заявяват, че отричат не вземането на „Б.-а. к. б.“ АД към „А.- В. Т.“ ЕООД- в несъстоятелност, а че правото на принудително изпълнение, обективирано в двата изпълнителни листа, е погасено по давност. Сочи, че не може да бъде определено с точност какъв размер от вземането на банката към другия ответник обезпечава, но в нотариалния акт е посочено, че кредидодателят ще даде съгласие за частично заличаване на договорна ипотека при изплащане от страна на кредитополучателя на част от главницата по кредита в размер на 6482 евро, равняваща се на 12677,69 лв.

С Разпореждане № 1082/05.03.2021г. исковата молба отново е оставена без движение със същите указания.

В депозирана молба ищците сочат, че за тях съществува интерес от оспорване на правото на принудително изпълнение по отношение на изпълнителния титул, обективиращ обезпечено с ипотека вземане- Заповед за изпълнение №2851 и Изпълнителен лист № 3708 и двата от 13.10.2010, издадени по ч.гр.д.№ 4328/2010г. по описа на ВТРС и поради това сочат цена на иска 12 677,69 лева, определена по този изпълнителен титул.

С Определение № 507/16.03.2021г., постановено по делото на основание чл. 118 от ГПК, съдът е приел, че предявеният иск по чл. 439 от ГПК е оценяем, като цената на иска се определя по реда на чл.69, ал. 1,т. 1 от ГПК. Първоинстанционният съд е посочил, че обезпеченото с ипотеката върху сградата, в която се намира имота на ищците /гараж/ по договора за банков кредит от 26.02.2007г., вземане- предмет на изпълнението по посочения изпълнителен лист от 13.10.2010г., е в размер на 24 374 евро-главница. Съдът е приел, че ипотеката е учредена върху недвижими имоти, изградени в степен на завършеност „груб строеж" в жилищна сграда с магазини и гаражи, намираща се на адрес гр.В.Т., ***, като част от тази сграда е процесният обект-гараж №18, като в договора за учредяване на ипотека липсва разграничаване каква част от вземането обезпечава всеки от самостоятелните обекти в сградата, поради което приема, че целият имот /сграда, състояща се от самостоятелни обекти/ обезпечава цялото вземане в размер на 24 374 евро, за което е учредена ипотеката. Районен съд- Велико Търново приема, че цената на иска е обезпеченото от ипотеката върху сградата, в която е имота на ищците, вземане в размер на 24 374 евро по договор за кредит от 26.02.2007г, предмет на изпълнение по изп.дело №20197310400375.

Поради изложеното, съдът е приел, че делото не му е подсъдно на основание чл. 104, т. 4 и на основание чл. 118 от ГПК е прекратил производството по гр.д. №622/2021г. пред Великотърновски районен съд като родово неподсъдно и е изпратил делото по подсъдност на Великотърновски окръжен съд.

Съдът намира депозираната въззивна частна жалба за процесуално допустима подадена е от правоимащо лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна.

Съдържанието на ипотечното право задължава ипотекарния длъжник да понесе принудителното изпълнение и предоставя възможност на кредитора да се удовлетвори предпочтително от цената на вещта от принудителната й продажба (чл. 173 ЗЗД).

Издаденият изпълнителен лист срещу длъжника има действие и срещу третото лице, дори 3 когато то не фигурира в изпълнителния лист, стига принудителното изпълнение да е насочено срещу ипотекираната вещ.

Такъв е процесния случай – ищците Т. В. Т. и К. Н. Т. по силата на Решение № 50 от 25.11.2011г. по гр.д. №998/2010г. по описа на ВТРС са станали собственици на недвижим имот- гараж, върху който е учредена договорна ипотека с нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека №229 т.2, рег.№2056, дело 156/2009г.

Неправилно обаче първоинстанционният съд е определил цената на иска. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК е оценяем. Не може да бъде споделен изводът на съда, че цената следва да бъде определена по чл. 69, ал. 1, т.1 от ГПК върху цената на цялото вземане, посочено в изпълнителен лист от 13.10.2010г.

Доколкото в случая се цели отричането на правото на принудително изпълнение върху недвижим имот, размерът на цената на иска се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, т.е. от данъчната им оценка. От приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, издадено от Община Велико Търново, данъчната оценка на имота, находящ се в гр. В.. ул. „К., вх. Б, представляващ гараж с площ 19,05 кв.м., възлиза на 7519,10 лв. Съгласно законоустановените правила за подсъдност на гражданските дела, доколкото цената на иска не надвишава 25 000 лв., то подсъден да разгледа делото е районния съд.

Поради гореизложеното настоящият състав намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена и Определение № 507/16.03.2021г. по гр.д. №622/2021 г. на Районен съд- Велико Търново да бъде отменено, а гражданско дело № 622/2021г. по описа на Районен съд – Велико Търново да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по него.

Водим от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 507/16.03.2021г. по гр.д. №622/2021 г. на Районен съдВелико Търново.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Велико Търново за продължаване на процесуалните действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4