Решение № 316 от 13.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Кюстендил, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500398 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Д. К. П., ЕГН:**********, адрес: *******, чрез адв. Н. Н.Д. и адв. П.Б.Д., със служебен адрес в *******, тел. за контакт: ***9, ел. поща:****, насочена против Решение №223 от 13.05.2024 г. по гр. д.

209/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта му, в която е определено обезщетение в размер на 14 000 лева в полза на ищцата, като същото е намалено предвид получени суми по сключените договори за застраховане от ищцата в размер на 8 407, 28 лева и й се присъждат 5 592,72 лева, ведно със законната лихва от 21.07.2023 г. до окончателното плащане.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със съдебната практиката на съдилищата в Република България и с практиката на ВКС в сходни казуси.

Конкретизира, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна.

Съдът не е изпълнил в достатъчна степен задължението си по чл.12 ГПК да обсъди и прецени всичките събрани по делото доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност, както и всички специфични обстоятелства, които имат значение при определяне размера на претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди, което е довело до недостатъчно задълбочено обсъждане на характера и тежестта на претърпените здравословни и психотравматичните увреждания на пострадалото лице, 1 настъпили от процесното събитие, както и прогнозите за лечението и възстановяване.

Не било отчетено, че болките и страданията на пострадалата били значително силни. Множеството травматични увреди наложили провеждане на операция, което довело до невъзможност да извършва нормални ежедневни дейности, имала е проблеми при самообслужването си, не могла да работи и да помага в издръжката на семейството си.

Въпреки събраните показания на свидетелите, които единодушно потвърдили, че всичко това е понижило самочувствието, като от един деен, жизнен, активен и с много контактен човек, се е превърнала в затворен в себе си личност, която избягвала контакти с хората, а също така се е отразило и на доходите, съдебният състав не ги взел предвид при определяне на справедливия размер на обезщетение, който бил строго индивидуален спрямо останалите такива – позовава се в този смисъл на т. 11 от ППл на ВС №4/23.12.1968 г., Решение №17 от 27.02.2013 г. на ВКС по т.д.№266/2012 г. на 2 ТО, ТК и Решение № 50101/07.10.21 г. по т.д. 1197/21 г., по описа на ВКС, ТК, 2 ро ТО.

Освен наличните здравословни затруднения, при пострадалата се появили признаци на психологическа травма, която съдът също не отчел в нужната пълнота.

С горното бил нарушен материалният закон - чл.52 от ЗЗД при определяне на справедлив размер на обезщетение, като съдът не спазил съдържащите се в ППВС 4/68 г. и ППВС 17/63 г. указания в цялост и се отклонил от задължителната практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, а в резултат на това присъденото обезщетение за неимуществени вреди се явявало занижено.

Твърди още, че решението в обжалваните части било и необосновано, порок, допуснат, поради нарушаване правилата на логическото мислене, опитните правила и каузалните връзки, дадени в науката.

Съдът неправилно не взел предвид съществуващата в страната икономическа конюнктура, в който смисъл била налице практика по реда на чл.290 и сл. ГПК (Решение № 83 от 6,07.2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г„ II т. о„ ТК, Решение № 124 от 9.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3802/2008 г., I г. о., ГК), следствие на което достигнал до погрешен извод и е определил занижен размер на обезщетение.

Съдът не взел предвид и нарастващата инфлация в страната, тенденцията по която, вкл. с т.нар. „скрита инфлация“, продължавала да нараства и понастоящем.

Поради високата инфлация била неосъществима обезщетителната функция на дължимата се законна лихва за забава.

В заключение се сочи, че обезщетението не било определено от първостепенния съд по правилата на чл. 52 от ЗЗД.

При развитите доводи иска да бъде отменено атакуваното Решение №223 от 13.05.2024 г. по гр. д. 209/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта му, в която е определено обезщетение в размер на 14 000 лева в полза на ищцата, като същото е намалено предвид получени суми по сключените договори за застраховане от ищцата в размер на 8 407, 28 лева й се присъждат 5 592,72 лева, ведно със законната лихва от 21.07.2023 г. до окончателното плащане, като вместо него бъде постановено друго, с което с който искът на ищцата да бъде уважен над присъдените 5 592, 72 лева, за допълнително сумата в размер на 46 000 лева, ведно със законната лихва от 21.07.2023 г. до окончателното плащане.

Претендира и деловодни разноски.

2

Поддържа доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ***АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, представлявано заедно от Г.М. в качеството му на Изпълнителен директор, чрез пълномощника М.П.П. и М.Р.Ш., в качеството му на член на Съвета на директорите, двамата действащи чрез процесуалния представител и пълномощник - адвокат Г. Г., в който се застъпва становището, че решението е валидно и допустимо, съобразено с исторически наложилото се разбиране, че отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна и безвиновна и след като работник по време на работа е претърпял инцидент, който е признат за трудова злополука по надлежния ред, този работодател дължи винаги парично обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Поддържа се, че неотносими към настоящия спор били изложените във въззивната жалба обстоятелства относно инфлацията от 2020 г. към днешна дата.

Трудовата злополука настъпила в края на м. юли 2023 г. и факт, от значение за настоящия спор, би бил размерът на инфлацията от м. август напред. Съгласно калкулатора на НСИ инфлацията за целия период м.август 2023 до м. януари 2024 г. бил 1,4%, т.е. същата била незначителна, поради което и не следвало да бъде съобразявана от съда при определяне на размера на справедливо обезщетение.

Не можело да бъде споделено и изложеното в жалбата, че поради високата инфлация била неосъществима обезщетителната функция на дължимата се законна лихва за забава, начислявана от датата на трудовата злополука. Предвид добавката от 10 пункта върху ОЛП, законната лихва за забава компенсирала напълно и в достатъчна степен който и да е кредитор за забавата да получи дължимите му се парични средства, като компенсира и инфлационните процеси.

Предвид горните обстоятелства счита, че решаващият съд не е допуснал сочените във въззивната жалба нарушения, а претенцията в размер на 60 000 лв. била изключително завишена и не съответствала нито на правопораждащото събитие трудова злополука, при която има вътрешно счупване на раменната кост, нито на преживените от ищцата болка и душевно страдание, прогнозата за пълно възстановяване и възрастта на ищцата.

Оспорва се твърдението, че решението е постановено при непълнота на доказателствата.

В отговора на въззивната жалба е инкорпорирана и насрещна въззивна жалба от въззиваемата страна ***АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от заедно от Г.М. в качеството му на Изпълнителен директор, чрез пълномощника М.П.П. и М.Р.Ш., в качеството му на член на Съвета на директорите, двамата действащи чрез процесуалния представител и пълномощник - адвокат Г. Г., насочена против Решение №223 от 13.05.2024 г. по гр. д. 209/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта му, в която исковата претенция е била уважена.

Твърди се, че присъденият от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 14 000 лв., е твърде завишен и несъответен на установените по делото обстоятелства с правно значение, като обогатявало неоснователно ищцата. Този размер бил определен в противоречие със задължителната съдебна практика и материалния закон и поради това първоинстанционното решение се възприема за неправилно в тази му част, с искане присъденото обезщетение да бъде намалено до размер, съответен на 3 действителните болки и страдания, изпитани от ищцата единствена и само във връзка с. настъпилата трудова злополука.

Неправилно били оставени без уважение направените възражения за изключване, респ. намаляване на отговорността на работодателя, поради което решението било неправилно - необосновано и незаконосъобразно в тази му част.

В конкретният случай отговорността на работодателя следвало да отпадне поради умишлено причиняване на самоувреждането от страна на ищцата. Същата била дългогодишен служител в ***АД, поради което била обучавана и инструктирана многократно както във връзка с всички въвеждани през годините в предприятието системи и правила по ЗБЗУТ, така и съгласно утвърдените в дружеството Стандартни оперативни процедури (СОП), и такива с оглед обслужването на конкретната машина.

В изпълнение на утвърдените вътрешни процедури на 13.05.2022 год., ищцата преминала през индивидуално обучение за реквалификация поради продължително отсъствие (повече от 3 месеца) за работа с машината, която обслужва (Приложение №2 към отговора на исковата молба). След направена в предприятието оценка на риска за здравето и безопасността за участък опаковка-производство (Приложение №3 към отговора на исковата молба), ищцата преминала нарочно целево обучение в тази връзка на 11.06.2023год. (Приложение №4 към отговора на исковата молба). Ищцата е обучена и на 11.05.2022год. (Приложение №6 към отговора на исковата молба), във връзка със СОП за смяна на форматни части (Приложение №5 към отговора на исковата молба), както и с оглед употребата, почистването и съхранението на личните предпазни средства (Приложение №7 към отговора на исковата молба) на 19.06.2020год. (Приложение № 8 към отговора на исковата молба).

Въпреки редовните периодични инструктажи и обучения, и осигурената безупречна работна среда, ищцата паднала без каквато и да е външна причина при извършване на рутинна трудова дейност, свързана с обслужване на опаковъчната машина, на която била специално е обучена да работи. Работното помещение било осветено и около машината имало достатъчно пространство, за да бъде обслужвана; подът бил равен, сух, чист и нехлъзгав; по пода нямало препятствия, които да бъдат преодолявани в хода на трудовата дейност. От записа на камерата в помещението било видно как ищцата, придвижвайки се внезапно пада, след което се изправя до седнало положение.

В условия на евентуалност спрямо правоизключващото възражение по-горе, се твърди съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на вредите, поради допусната от нея груба небрежност, което било основание за намаляване отговорността на работодателя съгласно чл. 201, ал.2 от КТ.

В конкретния случай ищцата не спазила правилата за безопасност и ЛПС, като не ходела с нужното и нормално за всеки един човек внимание, така че да не падне и да не се нарани. Освен това, според данните от разпита на свидетелите на ответника по делото, ищцата не спазила и правилата за безопасност и ЛПС при изсипването на неблистираните лекарства в контейнера, който факт не бил обсъден в първоинстанционното решение.

От своя страна, работодателят изпълнил задължението си по ЗЗБУТ и Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Предвид на това се иска съдът да приеме, че ищцата умишлено се е самоувредила, което изключвало отговорността на работодателя, евентуално е 4 допуснала груба небрежност и е налице съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на трудовата злополука, респ. вредите от нея, което от своя страна е основание за намаляване отговорността на работодателя.