Решение № 15916 от 04.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 34906/2022
- Вид
- Решение № 15916
- Подписан
- 04.10.2023
- Състав
- МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 60314 от 05.07.2022 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 60699 от 06.07.2022 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 68279 от 27.07.2022 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Определение № 4266 от 31.01.2023 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Протокол № 8726 от 11.04.2023 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 6 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
РЕШЕНИЕ
№ 15916 гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110134906 по описа за 2022 година
Ищецът ФИРМА, е предявил срещу ответника Б. Д. С., ЕГН **********, по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, след като съдът е отхвърлил заявление № 74345 от 13.04.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение с разпореждане № 36990 от 27.04.2022 г. по ч.гр.д. № 20015/2022 г. по описа на СРС, 178-ми състав, което е влязло в сила на 19.05.2022 г. , осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 800,00 лева, представляваща главница по Индивидуален договор за потребителски кредит № ... от 09.12.2021 г., 159,28 лева, представляваща просрочена такса експресно разглеждане и 105,00 лева, представляваща разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно събиране на вземането съгласно чл. 13 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на исковата молба в съда – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит № ... от 09.12.2021 г. чрез електронна платформа на Credito.bg. Сочи, че съгласно клаузите на договора, същият се считал за сключен с въвеждането на уникален код, изпратен от кредитора до длъжника, както и че страните изрично се съгласили въвеждането на уникалния код, да има силата на саморъчен подпис. Поддържа, че срокът на договора за кредит е изтекъл на 08.01.2022 г., както и че към дата на предявяване на иска, ответникът дължи горепосочените суми. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника Б. Д. С. чрез адв. Л. С., в който оспорва исковете. Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит. Твърди, че с платежно нареждане от 15.07.2022 г. и преди да 1 узнае за предприетите съдебни действия, е погасил изцяло задължението си към ищцовото дружество, като е извършил плащане в полза на ищеца в размер на 1112,38 лева. Сочи, че клаузите на договора за кредит не отговарят на изискванията на ЗПК, както и че са неясни и водят до заблуждение относно действителния размер на задължението. С оглед описаното ответникът счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Твърди също, че кредиторът не е посочил и изяснил какви са общите разходи по кредита.
Оспорва дължимостта на претендираните суми за експресно разглеждане на кредита и разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземанията, както и клаузите от договора, които ги уреждат, като недействителни. Оспорва и представителната власт на процесуалния представител на ищеца и прави искане исковата молба да бъде оставена без движение. Оспорва и претенцията на ищеца за присъждане на разноски в заповедното и исковото производство. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството ФИРМА, е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 13.04.2022 г. срещу Б. Д. С., по което е образувано ч. гр. дело № 20015/2022 г. на СРС, II ГО, 178 състав, и на 27.04.2022 г., с влязло в законна сила на 19.05.2022 г. разпореждане съдът е отхвърлил заявлението № 74345 от 13.04.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение.
На 29.06.2022 г., извън срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, заявителят е предявил осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, с предмет, вземанията, за които заявлението за издаване на заповед за изпълнение е била отхвърлено, които са допустими, тъй като по делото не са дадени указания по чл. 415 от ГПК.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок; че част от съдържанието на договора са валидно уговорени клаузи за заплащане на такса за експресно разглеждане, както и такава за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно събиране на вземането.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже възраженията си, в това число да установи погасяване на паричното си задължение.
В настоящия случай между страните не е спорно, поради което и отделено по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК като ненуждаещо се от доказване, е обстоятелството, че са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния Индивидуален договор за потребителски кредит № ... от 09.12.2021 г. , сключен по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) - от разстояние 2 чрез електронна платформа на Credito.bg, по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от 800,00 лева.
Към процесния договор освен относимите норми на ЗПФУР, приложение, на основание чл. 9, ал. 1 от закона, намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения кредит.
В конкретния случай, в чл. 2 от Договора е посочен процент на ГПР от 0,00%, но посоченият процент не включва общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като не отразява разходите по кредита, включващи търсената такса за експресно разглеждане по договора и разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземания по чл. 13 от договора, които имат характер съответно на възнаградителна лихва и неустойка за неизпълнение на задължението на потребителя. Ето защо договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото макар и формално да е посочена сума на ГПР – 0,00%, тя не отразява реалния разход по необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до неяснота за потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски съд). При липса на посочен процента на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
За пълнота следва да се отбележи, че според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което се 3 събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Претендираните суми за такса „експресно разглеждане на кредита“ и „разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземания по чл. 13 от договора“ не се дължат и на самостоятелно основание, тъй като се основават на клаузи, които противоречат на чл. 10а от ЗПК. Възлагането на такси/разходи за експресно разглеждане на кредита, която дейност е същинска за заемодателя, както и изпращане и връчване на писма, покани и други, както и за ангажирането на служител, противоречи на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, която дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, каквито действията по отпускане на заема и неговото принудително събиране в случай на неизпълнение, не са.
Тъй като ако недействителността по чл. 22 от ЗПК се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита (така Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV ГО на ВКС), ответникът дължи връщане само на главницата от 800 лева. В настоящия случай обаче, по делото е представено доказателство – извлечение от електронно мобилно банкиране (лист 42), отразяващо нареждане на сумата в размер на 1112,38 лева в полза на кредитора. Доказателството не е оспорено от ищеца, поради което плащането, извършено на 15.07.2022 г. - след подаване на исковата молба, следва да бъде зачетено, а предявеният иск за главница от 800 лева ведно с искането за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 29.06.2022 г. до датата на плащането – 15.07.2022 г., следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса, тъй като разликата над 800 лева до платените 1112,38 лева е достатъчна да погаси и вземането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявено по реда на чл. 214, ал. 2 от ГПК, а след тази дата лихва не се дължи.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски в производство съобразно уважената част от исковете. Това е така, защото независимо, че искът за главница е отхвърлен, с поведението си – незаплащане на дължимата сума в срок, ответникът е дал повод за завеждане на делото, а искът за главница се отхвърля не защото е неоснователен, а защото е погасен чрез плащане от него, извършено на 15.07.2022 г., след депозиране на исковата молба (в този смисъл и разрешенията в определение № 270 от 05.10.2016 г. по ч.гр. дело № 3846/2016 г. на I ГО на ВКС и цитираните в него актове на ВКС в сходни хипотези).
В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 200 лева за държавна такса (л. 7 и 30), както и 25 лева за държавна такса за заповедното производство., като съобразно основателната част от исковете следва да му бъдат присъдени 169,16 лева.
4
Доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение по делото от ищеца не са представени, съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което такова не следва да се присъжда.
Разпечатката съдържа 27 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08d33253-85ee-476f-b943-07d0698ac627