Решение № 51 от 09.02.2026, Районен съд - Червен бряг

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Червен бряг, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440100882 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.21, ал.4, т.2 от СК В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от З. З. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Червен бряг, обл. .... подадена чрез адв. П. В. К. – АК Плевен срещу наследниците на М. И.

Т., с ЕГН ********** – бивш жител /б.ж./ на гр. Червен бряг, обл. Плевен, починал на 15.11.2020 г. в гр. Червен бряг - Ю. Й. Б., с ЕГН ********** и М. Й. Б., с ЕГН ********** и двамата с адрес: ......, с която на основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. чл. 21, ал.4 от СК се иска от съда да постанови решение по силата, на което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на АПАРТАМЕНТ № 5 /пет/, находящ се в гр. Червен бряг, ***, ет.3 с идентификатор № *** /осемдесет хиляди петстотин и едно. осемстотин и едно.петстотин двадесет и осем.едно.седем/ с площ 87.00 /осемдесет и седем/ кв.м., като самостоятелен обект, попадащ в Сграда с идентификатор ***, Построена в поземлен имот с идентификатор № *** при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж имот с идентификатор ***, под обекта имот с идентификатор ***, над обекта: имот с идентификатор

*** като описанието на имота е съгласно схема №1228/2.08.2007 г. на „Служба по картография и кадастър“ гр. Плевен, а описанието на имота по предходен документ за собственост е следното: АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се в ..., в жилищен блок №1 /едно/, на III /трети/ етаж, състоящ се от три стаи, кухня, баня и клозет със застроена площ от 86.76 кв.м. при съседи на жилището: от ляво – стълбище, от дясно – апартамент 6, отгоре – апартамент 9, от долу – апартамент 1, заедно с принадлежащата към апартамента маза № 5 със застроена площ от 4.1 кв.м. при съседи: от ляво – маза 1 от дясно – маза 6, 1 ведно с 5.8450 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, върху мястото от 280 кв.м. находящ се в парцел V в стр.кв. 11 по ЗРП на града, утвърден със Заповед № РД-01-03-351/1998 г. С исковата молба са приложени следните писмени доказателства: Нотариален акт № 142, том III, рег. № 3946, дело № 542 от 2007 г. на нотариус рег. № 022 Ясен Янев на НК с район на действие РС – Червен бряг вписан в служба по вписванията Червен бряг под № 110, том. VI, дело 1195/ 2007 г.; Схема № 15-120117817.10.2022 г. на СГКК-Плевен; Удостоверение за данъчна оценка № 6510058071/05.06.2023 г. на Община Червен бряг; Препис извлечение от акт за смърт № 0147/15.11.2020 г. на Община Червен бряг; Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № 494/05.06.2023 г. на Община Червен бряг; Удостоверение изх. № 36/08.01.2021 г. на РС-Червен бряг; Амбулаторен лист № 001419/15.10.2019 г.; Амбулаторен лист № 001420/15.10.2019 г.; Амбулаторен лист № 001559/16.10.2010 г.; Погасителен план по договор за ипотечен кредит от 12.05.2008 г., Погасителен план по договор за ипотечен кредит от 10.09.2007 г.; 209 бр. банкови бордера; удостоверение за съпруг/а и родствени връзки №804/18.08.2023 г.; удостоверение за наследници №803/18.08.2023 г., удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца №805/17.08.2023 г. на Община Червен бряг.

В исковата молба се твърди, че приживе ищцата и ответника закупили процесния недвижим имот със средства осигурени чрез кредит от „Банка Пиреос България“ АД. Поради заболяване и изпадане в трайна нетрудоспособност на М. И. Т., с ЕГН ********** б.ж. на гр.

Червен бряг, всички вноски по кредита били платени и осигурени с лични средства на ищцата. След смъртта на съпруга си ищцата се е отказала от наследството му, което обосновава правния интерес от завеждане на настоящето производство.

С разпореждане на ответниците е връчено съобщение и им е даден едномесечен срок за възражение. В дадения срок в канцеларията на съда е постъпил бланкетен писмен отговор единствено от назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника М. Й. Б., с който се оспорва иска и се твърди неговата неоснователност.

ИЩЦАТА – редовно призована се явява лично и с пълномощника – адв. П. К. от ПлАК, който от името на доверителката си поддържа исковата молба. Излага подробни доводи за нейната допустимост, основателност и доказаност. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИЦИТЕ – редовно призовани, се явява лично само М. Й. Б., който остава на преценката на съда основателността на иска. Желае всички книжа до него да бъдат връчвани, чрез брат му на адрес: .......

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА по чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.21, ал.4 от СК:

Предявеният иск е допустим.

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени установителни искове по чл.21, ал.4, т.2 от Семейния кодекс, както следва: че недвижим имот е изключителна собственост на ищцата поради липса на съвместен принос при придобИ.ето му от страна на наследодателя 2 на ответниците.

От приложените писмени доказателства се установява, че страните са бивши съпрузи, които на 29.08.2007 г. с нотариален акт са закупили процесния недвижим имот.

Установителният иск е този иск, чиито петитум се ограничава и изчерпва с искане за разрешаване граждански спор със сила на пресъдено нещо и чрез него се разрешава правен спор, а установителното съдебно решение има за цел единствено да установи действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. За да съществува правен интерес от установителния иск е необходимо и достатъчно претендираното от ищеца право да бъде оспорено или да бъде претендирано отречено от него право. Оспорването или неоснователното претендиране на едно гражданско право поражда интерес от искова защита.

Отрицателният установителен иск за собственост е по-ограничена форма на защита, защото отрича чуждо право върху обекта на спорното правоотношение, постигайки правен резултат на косвена правовозапазваща роля за субективното право на ищеца. Тази форма на защита може да се използва само от лице, което претендира да е страна със собствени права върху същия обект на същото правоотношение. Чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава свое право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са пречка да реализира своето собствено право.

Страните са формални съсобственици на процесния имот, като ответниците са го придобили по наследство от съпруга на ищцата, поради което съда приема, че е налице правен интерес за нея да търси защита на правото си на изключителен собственик, като закона изрично е посочил редът, по който съсобственикът може да защити правото си – по исков ред срещу останалите съсобственици, което обуславя активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА по чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.21, ал.4 от СК:

Процесния недвижим имот е придобит от ищцата по време на брака й с наследодателя на ответниците със средства осигурени чрез кредит от „Банка Пиреос България“ АД.

Съвместният принос е в основата на съпружеската имуществена общност. Ако такъв е налице, има общност, ако липсва - общност не възниква. Законът определя двете възможни форми на приноса - с пряко материално съдействие за придобИ.е на имуществото и с косвено, и установява законно предположение за съществуването му. В основата на всяко законно предположение лежи нормалното състояние на нещата – Quod plerumque fit „това, което обикновено става“. Този принцип в правото служи като основа за презумпции, при които се предполага, че дадено събитие ще последва общия ход на нещата или логиката на типичните човешки действия. В конкретния случай когато е налице отклонение от нормалното състояние на брачните отношения, съпругът, който твърди това, следва го установи като докаже пълна липса на съвместен принос /нито с пари, нито с труд, нито с работа в домакинството или отглеждане на децата/ от другия съпруг и тогава имуществото ще се третира не като общо за двамата, а като лично.

Съгласно чл.21, ал.1 СК, съпружеска имуществена общност са само вещните права и то тези, които са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос. За възникването на съпружеска имуществена общност /СИО/ определящ е моментът на 3 придобИ.ето на правото на собственост. Когато същото е придобито по време на брака, то става съпружеска имуществена общност. Съвместният принос се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко-продажба.

Следователно, ако по време на брака единият съпруг е придобил вещно право /каквото е правото на собственост върху недвижим имот/, без това да е станало на абсолютно лично основание, единственият начин, по който е възможно да се установи, че този имот не е съпружеска имуществена общност, е да се обори предположението за съвместен принос.

Оборването на презумпцията може да се извърши само по съдебен ред, както чрез предявяване на положителен установителен иск, че ищецът е собственик на определено вещно право, тъй като ответникът няма принос в придобИ.ето му, така и чрез предявяване на отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик, респ. съсобственик на определено вещно право, поради липса на принос в придобИ.ето му. И в двата случая предмет на доказване ще бъде липсата на принос на съпруга-ответник във всичките му форми - средства, труд, отглеждане на децата и работа в домакинството /Решение № 114 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2015 г./.

В процесния случай ищцата иска по отрицателен начин да бъде установено, че бившия й съпруг, в качеството му на наследодател на ответниците, не е имал принос в придобИ.ето на процесния недвижим имот. Съответно в резултат на това, да се признае ищцата за негов едноличен собственик.

Законните презумпции са норми, които разпределят тежестта на доказване в процеса.

Следователно при спор не е необходимо да се доказва наличие на съвместен принос - както по иска с правно основание чл.21, ал.4 от СК, така и по иска по чл.23, ал.1 от СК доказателствената тежест, съответно за пълна липса на принос и за личен произход на вложените в придобИ.ето на имота средства, се носи от този, който се позовава на липсата на принос и твърди, че вложените средства са лични и това е ищцата. Ищцата провежда главно /а срещу законна оборима презумпция - обратно/ пълно доказване, ответниците насрещно доказване, което цели само да разколебае убедителността на доказателствата, които ищцата представя, но не и да установи главния факт от значение за изхода на спора.

В конкретния случай, съобразно събраните писмени и гласни доказателства доказателства, безспорно се установява, че процесния недвижим имот е закупен от ищцата и наследодателя на ответниците със средства осигурени чрез ипотечен кредит от „Банка Пиреос България“ АД. От приложените извлечения от сметки на ищцата се установява, че изключително и само тя, със собствени средства получени от трудови доходи е изплащала вноските по кредите. Установява се и че наследодателя на ответниците е бил дълго време с влошено здравословно състояние, като ищцата е осигурявала всички средства за издръжка на семейството, обгрижване на болния си съпруг и погасяване на вноските по кредита.

Ето защо съдът счита за доказано, че недвижимият имот е закупен с пари, изцяло лична собственост на ищцата и наследодателя на ответниците няма принос в осигуряването на средствата за придобИ.ето му.

Относно останалите способи за допринасяне при придобИ.ето на семейни вещи, а именно труд, грижи за децата и работа в домакинството са разпитани свидетелите ...а - съседка на 4 страните и Т... – майстор извършвал ремонти в процесния апартамент. Същите в показанията си пред съда посочват, че грижите за дома, семейството и болния й съпруг /наследодател на ответниците/ са полагани основно от ищцата и то в един дълъг период от време. Не съобщават за конкретен принос с работа в домакинството от страна на съпруга. Показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като същите са била съседи на семейството и имат преки наблюдения относно фактите, за които свидетелстват.