Решение № 28 от 12.01.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Плевен, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20214430104784 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба с посочено правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, от С. Р. С. чрез адвокат В.Й. против *** с Представител ЗДР.

СТ. Р. с цена на иска 52,35 лв.

В срока по чл.131 от ГПК страна. е депозиран писмен отговор от ответната

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Съгласно правилото за доказателствената тежест, заложено в чл. 154 ГПК, щом страна твърди обстоятелства и факт, от които черпи права за себе си, трябва да ги докаже. В случая се твърди плащане от страна на С.. Той следва да представи платежните нареждания или вносните бележки, а такива документи не са представени. Следователно, тези твърдения са недоказани.

1

Въз основа на тях е базиран искът на ищеца. От тук следва, че искът не е обоснован и не е доказан. Следователно, съдът следва да отхвърли предявения иск като необоснован и недоказан. Тъй като ищецът твърди, че има плащане, трябва да го докаже, т.е. трябва да представи документа, който материализира това плащане. На този етап ищецът не е представил никакъв платежен документ. Ищецът е активната фигура в исковото производство, а не ответникът. Това означава, че ищецът задава тона и посоката на исковото производство. Но след като формулира своята теза, той трябва да положи усилия за т.нар. пълно доказване. Следователно, не е достатъчно просто да се изложат някакви твърдения. Съдът се нуждае не от твърдения и заявяване на факти, а от доказателства. Необходимо е първо да бъде събран доказателствен материал - договори, анекси, платежни нареждания и т.н. След което събраните документи да бъдат представени на уважаемия съд. Това не е сторено, респективно ищецът не е изпълнил своето задължение за пълно доказване. Респективно предявеният иск е останал недоказан. Това на свой ред означава, че уважаемият съд следва да го отхвърли като необоснован и недоказан. Ответникът съгласно правната доктрина и утвърдената съдебна практика може да си позволи да остане пасивен. Достатъчно е просто да оспори предявения иск и да спре до тук. Защото той няма задължението да извършва пълното доказване. Той може да си послужи с предявяване на един отрицателен юридически факт. Все пак, ако ответникът пожелае, може както самия ищец, да формулира теза и да ангажира ресурси и процесуални усилия в подкрепа на формулираната от него теза. Правната доктрина и съдебната практика определят това като насрещно доказване. Насрещното доказване, т.е. доказването на ответника не е необходимо да бъде пълно. С други думи, съдебната практика е приела, че ответникът може да пропука ищцовата теза и това ще бъде достатъчно, за да обори ищеца. Респективно това ще бъде достатъчно като основание за съдът да отхвърли предявения иск за необоснован и недоказан. В процесуалните си усилия ответникът никъде няма задължение да улеснява и подпомага ищеца. Нито при формулиране на неговата теза, нито при прецизиране на тезата, нито при изнамирането и събирането на доказателствения материал, нито при анализа на доказателствения материал. Ищецът трябва да си представи платежните документи, защото това са неговите лични средства. Ищецът в своята Искова молба твърди, че е направил някакво плащане. *** го оспорва. Следователно, 2 става дума за паричните средства на ищеца, т.е. за неговия личен патримониум. Тук веднага се задейства правилото- за полагане грижата на добрия стопанин спрямо личния патримониум. Следователно С.С. следва да е съхранил всички платежни документи в личния си архив, защото това е грижата на добрия стопанин спрямо лични патримониум, в конкретния случай. Но тук ищецът може да възрази - плащането е от 2017г., не е съхранил документа. Съответно, веднага се задействат от една страна правилото, че вещта погива за собственика, а документът е преди всичко вещ, в която са обективирани обстоятелства и от друга страна- никой не може да черпи права от собствените си неправомерно поведение. Да не съхраниш ключов документ, с който доказваш, че си погасил свое задължение е именно неправомерно поведение. Нещо повече това на свой ред си е основание да бъде превян иск за неизпълнение, т.е. липсва на плащане, по конкретно договорно задължение. Така погледнато на твърденията на ищеца- грижата на добрия стопанин съотнесена към опита да се черпят права, респективно да се вменяват задължения на друг правен субект, от собствено неправомерно поведение граничат с абсурда. Респективно твърденията са необосновани недоказани. От тук следва, че предявените кумулативно съединени искове са необосновани и недоказани. От текста на исковата молба не става ясно как е формирана цената на иска и колко компонента са включени. В исковата молба е посочено, че цената на иска е 52,35 лева. От една страна, не е ясно какво точно се включва в тези 52,35 лева. Дали това е главница, а може би това е главница и договорна лихва? Или пък е главница, договорна лихва и някаква неустойка или нещо друго? Просто не е ясно какво се крие зад тези 52,35 лева . Тъй като не е ясно какво се крие зад тези 52,35 лева, има поне два кумулативно съединени иска. Ищецът не е платил необходимата държавна такса за това. Разбира се ищецът може да възрази в посока, че кумулативно съединените искове, не са два, а са повече. Това е напълно възможно, защото от текста на исковата му молба така и не става ясно какво точно претендира и защо го претендира. Ищецът в своята Искова молба твърди, че е направил някакво плащане. *** разбира се го оспорва. Следователно става дума за паричните средства на ищеца, т.е. за неговия личен патримониум. Тук веднага се задейства правилото - за полагане грижата на добрия стопанин спрямо личния патримониум. Следователно,

С.С. следва да е съхранил всички платежни документи в личния си архив, защото това е грижата на добрия 3 стопанин спрямо лични патримониум, в конкретния случай. Но тук ищецът може да възрази - плащането е от 2017г., не е съхранил документа.

Съответно, веднага се задействат от една страна правилото, че вещта погива за собственика, а документът е преди всичко вещ, в която са обективирани обстоятелства и от друга страна- никой не може да черпи права от собствените си неправомерно поведение. Да не се съхрани ключов документ, с който се доказва, че са погасени задължения е именно неправомерно поведение. Едва след като ищецът представи платежните документи, респективно докаже факта на плащане, трябва да се пристъпи към установяване на основанието на плащането. В случай, че го докаже, защото за сега не го е сторил, *** ще продължи да възразява. Следващото възражение, което за сега е под условие, би било в посока- Има валидно сключен договор за кредит по смисъла на чл. 8 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗЗД във връзка с чл. 240 ЗЗД във връзка с чл. 6 ЗПФУР. Всички закови изисквания са спазени.

Безспорно е установено по делото, че Договор за кредит № *** е сключен на ***. между С.С. в качеството му на кредитополучател и *** в качеството му на кредитодател. Следва да се вземе под внимание, че това не е първият и респективно единствен кредит на С., който ответникът му отпуска. Това е вторият договор за кредит, който С. сключва с ***. След като е погасил задължението си по него, С.С. е изтеглил още четиринадесет кредита. С.С. е ползвал общо 16 шестнадесет пъти кредитните услуги на ***. На негово име в системата има шестнадесет броя Договори за кредит, по тези Договори има Анекси за допълнителна изтеглена сума, за нова падежна дата и т.н.

Респективно твърденията, че С. не знае за какво дава съгласието си, или не знае точните параметри на уговорената престация и задължението са необосновани. На следващо място, всякакви твърдени в посока, че С. не е доволен от предоставената услуга, или не е доволен от условията на услугата са необосновани и не следва да бъдат уважени. Един кредитополучател не се обръща за кредит и то онлайн кредит толкова пъти, ако не е доволен. Все пак *** не е единственото Дружество, което предлага този вид кредитиране, не е и първото, не е дори монополист на пазара с над 51% пазарен дял например.

Тези 16 броя кредити говорят за т.нар. трайни договорни отношения. Договор № *** е сключен на ***. Съгласно този Договор, *** отпуска на С.С. сума в размер на 200 лева. Срокът за погасяване задължението по Договора е тридесет дни, падежната дата по кредита е 23.09.2017г. Съгласно 4

Договора кредитополучателят трябва да заплати на кредитора сума в размер на 252,35 лева, за да има пълно погасяване на задължението по кредита.

Отпуснатата сума по кредита следва да бъде усвоена от кредитополучателя посредством касите на ***. Кредитополучателят е отбелязал този начин на усвояване на отпуснатата сума. Като съответно в тези 252,35 лева са включени: Главница в размер на 200 лева, Договорна лихва в размер на 1,09 лева и Такса експресно разглеждане (която в действителност не е никаква такса, а това е пазарното, т.е. маркетинговото название на допълнителна, незадължителна, възмездна услуга) в размер на 51,26 лева.

Установено е, че на 24.09.2017г. С.С. е посетил уеб сайта на ответника. Там той е влязъл в своя потребителски профил. Потребителският профил е бил създаден от самия него при кандидатстването за първия му кредит от ответното дружество. Потребителският профил е защитен с парола, която само С. знае. Потребителският профил е индивидуализиран и персонализиран, т.е. един потребител може да има само един потребителски профил. Това е така, защото в потребителския профил се съдържат трите имен, ЕГН, номер лична карта, постоянен и настоящ адрес, както и контактна информация. Един човек може да има само едно ЕГН. След като е влязъл в своя профил той е определил желаната сума- в случая 200 лева и срока за погасяване- в случая тридесет дни. Възползвал се от допълнителна, незадължителна, възмездна услуга по експресно разглеждане и връщане на отговор относно заявката. След това е натиснал бутона „Кандидатствай". След натискането на този бутон, като втора стъпка от процеса по кандидатстване, на екрана на устройството, от което кандидатства С., се е заредил Формуляр за кандидатстване. Той съдържа персонална информация - трите имена, ЕГН, лична карта, както и контактна информация- актуален телефон, актуална електронна поща, постоянен и настоящ адрес. Тази информация е предоставена от кандидатстващия във връзка още с първото му кандидатстване, когато е проведена и регистрацията на потребителя, т.е. създаването на потребителския профил и попълването му с информация.

Посочена е желаната сума, посочен е и срокът за погасяване. Посочен е и начин на усвояване на сумата- в случая това са касите на ***. След като се е уверил, че няма разминаване и информацията, отразена в този формуляр съответства на действителността, С. е натиснал бутон „Продължи". След натискането на бутон „Продължи", като трета стъпка от процеса по 5 кандидатстване, на екрана са се заредили Общите условия по Договора и Стандартния европейски формуляр. На екрана на устройството се показва и примерен вариант на това как би изглеждал Договора за кредит и какво се съдържа в него, ако процесът по кандидатстване бъде доведен до край и съответно заявката бъде одобрена. По този начин *** изпълнява своето задължение да предостави пълна и подробна Преддоговорена информация на кандидатстващото за кредит лице. Отчитайки колко важен етап от кандидатстването е това, *** така е оформило тази информация, че чисто технически е невъзможно да бъде събрана и визуализирана на един екран.

Потребителят трябва да премине през цялото съдържание на текста или като ползва колелцето на мишката или плъзгащата лента от дясната страна на екрана, т.нар. скролване. С други думи - по никакъв начин запознаването с тази информация не може да бъде заобиколено или прескочено. Ето защо, твърденията изложени в исковата молба, че не е предоставена Преддоговорната информация не съответстват на действителността. Те са необосновани и недоказани. По никакъв начин не комуникират с действителността и техническата природа на процеса по кандидатстване, разглеждан като поредица от стъпки. Едва след като се запознае със съдържанието на тези документи, които са се заредили и визуализирали на екрана, кандидатстващият за кредит може да стигне до бутон „Подпиши" и да го натисне. Тук С. трябва да положи грижата на добрия стопанин спрямо личния си патримониум. След като е натиснал бутон „Подпиши", заявката на С.С. е пристигнала при ответника за проверка и одобрение. Тя е обработена с приоритет. С. е отбелязал, че желае да се възползва от експресна услуга по разглеждане и обработка на документите. В рамките на 15 петнадесет минути, са направени проверките за кредитната му история в ЦКР, за актуален работодател и трудови доходи в НОИ и по номер лична карта да се провери дали личната карта е валидна. Това е така, защото С. е пожелал да ползва експресна услуга. Ясно и недвусмислено е обективиран своето желание още в самото начало на процедурата. След това С. е бил информиран, че заявката му за кредит е одобрена и сумата е отпусната. Тя може да бъде усвоена от него на касите на ***. Заявената сума в размер на 200 лева (двеста лева и нула стотинки) е била преведена на касите на *** с основание: „ЕГН********** ***". Веднага се разпознават ЕГН и номера на кредита на С.. С други думи, преводът е индивидуализиран по основание и 6 персонализиран според получател. С. е определил начина на получаване на сумата. А Договорът за кредит № *** / ***. под формата на текстови файл е бил изпратен на С. на посочената от него електронна поща да си го съхранява в своя личен архив.