Определение № 128 от 21.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Пазарджик, 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20255200900164 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.374 от ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от З. С. Т., с ЕГН ********** /грешно изписан в ИМ/ с адрес гр.********, с посочен съдебен адрес гр. ****************, срещу „ЛЕВ ИНС“ АД, за причинени неимуществени вреди, по реда на чл.432 от КЗ, за сумата от 30 000 лв. (15 338.76 евро превалутирани съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ).

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 09.01.2024 г., на територията на общ. Пещера, ГП *******. ***+*** метра в посока за гр. Пазарджик, настъпва ПТП с участие на МПС марка „***“, модел „***“, с ДКН № ***** с водач Ч.А.Б. (участник №1) и МПС марка „***“, модел „***“, с ДКН №******* с водач П.Й.Р., за което бил съставен Констативен протокол с пострадали лица № 2/09.01.2024 г. на ОДМР Пазарджик, РУ Пещера. Твърди се, че виновен за ПТП е участник №1, който поради лошите метеорологични условия изгубил контрол над управлявания от него автомобил като навлязъл частично в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещото се МПС. Сочи се, че ищцата З. С. Т. била пасажер в единия от автомобилите, като в резултат от удара, претърпяла редица травматични увреждания и страда от уплах и страх за живота си.

Сочи, се че спрямо виновния водач, Ч.А.Б., било образувано ДП по ЗМ №6/09.01.2024 г. на РУ - гр. Пещера. В последствие, последният бил признат за виновен по силата на споразумение на осн. чл. 381 от НПК по АНД №30/2025 г. по описа на PC - Пещера. Споразумението било влязло в сила.

Сочи се, че в резултат на предизвикваното от Ч.А.Б. (участник №1) ПТП, били причинени имуществени и неимуществени вреди на ищцата З. С. Т., изразяващи се в следното:

-

Множество леки телесни повреди (натъртвания, охлузвания и 1 кръвонасядания по тялото), кръвонасядания и натъртвания по шията с размер 8 x 2 см., масивно синкаво кръвонасядане, с размер 20 x 12 см., по горната дясна част на гърдите, масивно синкаво кръвонасядане, с размери 22x17 см., по средната поясна област, в лявата и дясната странични области до предните срамни части травми и синкави кръвонасядания с различни размери, както и 3 броя охлузвания с размери 3x0,7 см., и два броя разкъсно-контузни рани, с размер 1x0,8 см., в лявата странична коремна област пострадалата получава синкаво кръвонасядане с размер 25x11 см., по дясната раменната става травма и кръвонасядане с размер 17x9 см., травма и оток в лявата ръка и левият палец, по лявата предмишница, по лакетната става и под нея претърпяла травма и кръвонасядане с размер 12x8 см., по страничната повърхност на дясната предмишница, от лакетната става до средната трета на ръката кръвонасядане и оток със синкав цвят и размери 27x19 см., по страничната повърхност на дясното коляно масивен оток с размери 16x15 см. и охлузване, по предната повърхност на лявото коляно към подбедрицата — оток и кръвонасядане с размер 29x15 см., и охлузване с размер 4x2 см., както и открита разкъсно-контузна рана с размер 1x1 см.

Стрес и уплах, придружени от дълги епизоди на тревожност и депресия.

До ден днешен ищцата изпитвала страх от шофиране и силно чувство на тревожност дори когато се вози.

След проведени допълнителни прегледи и образна диагностика се установило, че в следствие на получените травми по лявата ръка, ищцата З. Т. била получила усложнение, като се наблюдавала ********, водеща до постоянни болки в него и изтръпване, което не позволявало пълноценното използване на ръката. Налице била и **************, клинични данни за нестабилност наулнарния колатерален лигамент и се препоръчвало ЯМР изследване.

Твърди се, че описаните травми препятствали ищцата да работи активно и да извършвала по-тежки физически активности. Като жена в активна възраст, която се грижила за малко дете, работела и „въртяла“ домакинство, описаните травми, но найвече тази в *********, създавали големи неудобства и излишен стрес в ежедневието й, вече повече от една година, без изглед състоянието да се подобри.

Сочи се, че към датата на настъпване на ПТП-то МПС на виновния водач бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към "Застрахователна компания Лев Инс" АД по силата на Застрахователна полица № BG/22/123001954118, валидна до 27.06.2024 г. Отправена била писмена претенция по чл. 380 от КЗ до ответното дружество за доброволно уреждане на спора, но без окончателен отговор от застрахователя.

Вследствие на получените травми се твърди, че ищцата З. Т. не можела пълноценно да обслужва елементарните си битови нужди, както и тези на малкото си дете. Травмата пречела и ограничавала възможността й да извършва физическа 2 активност и домакинска работа, които са неразделна част от ежедневието й. Предвид възрастта й и фактът, че ищцата е жена и майка в разцвета на силите си, която не можела сама да обслужва елементарните си нужди, тези на детето и семейството си, пострадалата, наред с болките и страданията, била изпитвала и продължавала да изпитва, чувство за малоценност и незначителност. Социалната й сфера била силно засегната и тя била загубила желанието си за активен живот и среща с хора, поради срама и чувството за безпомощност и малоценност.

Във връзка с изложеното се моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника "Застрахователна компания Лев Инс" АД, с ЕИК 121130788 да заплати на ищцата З. С. Т., с ЕГН ********** обезщетение в размер на 15 338.76 евро /превалутирани съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ от 30 000 лева) главница за неимуществени вреди, настъпили в следствие на настъпило ПТП на 09.01.2024 г.

Претендира се и законна лихва върху главницата от датата на уведомяването на ответното дружество -01.04.2025 г. за настъпването на застрахователното събитие, до окончателното изплащане на сумите, както и се претендират направените съдебни и деловодни разноски.

Представят се писмени доказателства.

Правят се следните доказателствени искания:

Моли се да бъде назначена съдебномедицинска експертиза, със задачи, подробно посочени в исковата молба.

Моли се да бъдат допуснати двама свидетели, при режим на довеждане за обстоятелствата как се била отразила и продължава да се отразява претърпяната от ищцата травма върху живота, поведението и психиката й и какъв е характера и интензитета на претърпените от нея болки и страдания, в следствие на преживяната от нея тежка физическа травма.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗД „Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, представлявано от В.И. и В.В. – изп. директори, чрез процесуалния представител на дружеството адв. А. Д., САК в който се оспорва изцяло предявените главни и акцесорни претенции.

Оспорва се твърдението на ищцата, че причинените неимуществени вреди, са в причинно-следствена връзка с описания пътен инцидент. Твърди се, че по делото изцяло липсвали каквито и да било първични медицински документи, касаещи травмата. З. Т. не била откарана в Спешна помощ, както и самата тя не била потърсила каквато и да било лекарска помощ след инцидента. Категорично доказателство в тази посока било представената от нея етапна епикриза. Сочи се, че нямало данни същата да била лекувана в медицинско заведение, нито в домашни условия. Липсвали медицински предписания на лекари за провеждане на лечение. Единственият 3 медицински документ, в който са описани някакви увреждания, било съдебномедицинско удостоверение от 09.01.2024г., от което било видно, че при посещението си при съдебния лекар д-р П., което сама ищцата била инициирала, същата не била представила никакви медицински документи (амбулаторни листове за прегледи, фишове от спешна помощ, образни изследвания и т.н.). Това водело до извода, че същата не е имала нужда от лечение, а от съдебно удостоверение, което да й послужи при завеждане на иск. Сочи се, че останалите представени по делото медицински документи амбулаторен лист от 13.03.2025 г., амбулаторен лист от 18.03.2025 г. и етапна епикриза от 18.03.2025 г. били абсолютно неотносими към спора, тъй като били издадени година и два месеца след инцидента, непосредствено преди завеждане на претенцията пред „Лев инс“. Твърди се, че два от представените документа, касаели съвсем друг тип травма (изкълчване на пръст на ръката). Тази травма не била спомената нито в констативния протокол, нито в представеното съдебномедицинско удостоверение, а за първи път се била появявала в документация от 13.03.2025 г. Наведени са твърдения, че ако действително е съществувала такава травма, то тя е щяло да бъде отразена от съдебния лекар Б. П.. Ако е съществувало такова увреждане, то същото е следвало да бъде лекувано по съответния начин, непосредствено след инцидента и че тази травма не е настъпила при процесното ПТП, а при друг инцидент в периода до 13.03.2025г. Твърди се, че тази травма няма как да бъде поставена в причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Пълната липса на първична медицинска документация и снабдяването с амбулаторни листове непосредствено преди завеждане на претенцията пред застрахователя, създавала съмнения за симулация и опит да се обосноват претенции за неимуществени вреди без реално настъпили последици.

Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че травмата на пръста била получена в пътния инцидент, се твърди, че последствията от тази травма били изцяло поради непровеждане на адекватно (или никакво) лечение. От представената етапна епикриза ставало ясно, че пострадалата не била търсила лекарска помощ за нито едно от описаните увреждания до преди март месец 2025 г., което от нейна страна било проява на груба небрежност по отношение на собственото й здравословно състояние.

Сочи се, че останалите описани травматични увреждания били с незначителен характер - охлузванията, синините и кръвонасяданията, безспорно било създали болки и неудобства на младата жена, но тези травми представлявали леки, временни телесни увреждания, каквито били и констатациите на съдебния лекар. Същите били отшумели и бързо, което вероятно било изключило необходимостта от провеждане на лечение.

Възразява се срещу описания в исковата молба механизъм на пътно транспортното произшествие, още повече, че такъв липсвало. Сочи се, че нито от исковата молба, нито от представеното споразумение по делото, ставало ясно какъв е 4 механизмът на инцидента, в кой автомобил е пътувала пострадалата, на коя седалка е седяла, а в тежест на ищцовата страна е да докаже механизма на инцидента. На стр.2 от исковата молба било записано само, че З. Т. е била пасажер в единия от автомобилите и нищо повече. Сочи се, че ищцата дори не била включена в пострадалите лица, изброени в споразумението.

Ответното дружество оспорва още твърденията в исковата молба, че описаните травматични увреждания, били възпрепятствали пострадалата да работи и да извършва по-тежки активности. По делото не били представени данни ищцата да е работела и преди инцидента, съответно се счита, че процесният инцидент не бил променил ежедневието й в значителна степен.

Твърди се, че общият размер на търсеното от ищцата обезщетение не кореспондирало с действително претърпените от нея неимуществени вреди. По делото не били представени болнични листове, от които да се направи обоснован извод каква е била реалната продължителност на лечението, ако такова въобще е било необходимо.

Твърди се и че общият размер на търсеното от ищцата обезщетение не кореспондирало с трайно установената съдебна практика за определяне по справедливост на размера на обезщетение при подобен род вреди.

Изразено е становище по отношение на представените доказателства.

Направени са възражения за съпричиняване, а именно:Твърди се, че пострадалата ищца била допринесла за вредоносните последици от травмите си, в която връзка е направено възражение за съпричиняване. Виновното поведение на ищцата З. Т. се изразявало в това, че същата била пътувала без поставен обезопасителен колан. Сочи се, че ако ищцата била спазила законовото изискване, нямало да получи нито едно от твърдените увреждания.Пострадалата било проявила груба небрежност по отношение на собственото си здравословно състояние, като не била потърсила лекарска помощ след инцидента и не била провела адекватно лечение.