Решение № 710 от 25.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 710 гр. София , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000500879 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№268698/25.01.2021 г., подадена от И. И. А., чрез адв. Ю. Д., срещу Решение №261767/11.12.2020 г., постановено по гр.д.№9309/2019 г. на СГС, I-10 състав, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата над размера от 2000 лв., до претендирания размер от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за извършено в съучастие престъпление по чл.234, ал.1 от НК по ДП – дознание ЗМ №15717/16.08.2013 г., по което обвинение ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 05.07.2018 г. оправдателна присъда №173/19.06.2018 г. по ВНОХД №64/2017 г. на СГС – НО – 1-ви въззивен състав. Релевирани са оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът не е обсъдил и не е взел предвид релевантни обстоятелства, установени по делото, в резултат от което е постановено незаконосъобразно решение в нарушение на материалния закон - чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на несправедливо занижен размер на присъденото обезщетение.

Неправилно са приети за недоказани част от вредите, които ищецът е претърпял във връзка с професионалната си реализация, както и търпяните от ищеца негативни последици от мярката за процесуална принуда. Не са отчетени част от релевантните обстоятелства за определяне на размера на вредите – неразумния срок на наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, оказаното от ищеца съдействие на органите на разследването, високия интензитет на негативните последици, икономическата конюнктура в страната към 2018 г. Настоява за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната част, и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде уважен изцяло предяения иск, с присъждане на допълнително 1 обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 24 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 05.07.2018 г. до окончателното плащане, и направените разноските за държавна такса, както и адвокатско възнаграждение съобразно Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на въззивната жалба.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявен от И. И. А. срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата от 26 000 лв., представляваща претендирано обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от повдигнатото на 16.08.2013 г. срещу него незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.234,ал.1 от НК в съучастие с К. А. Х., по досъдебно производство – дознание с рег. Номер ЗМ №15177/16.08.2013 г., пр. пр.

№27285/16.08.2013 г., за което престъпление ищецът е бил оправдан с Присъда №173/19.06.2018 г. по ВНОХД №64/2017 г. на СГС, НО, 1-ви въззивен състав, влязла в сила на 05.07.2018 г.

С постановеното от първостепенния съд решение искът е бил уважен до размера от 2000 лв., и в тази част решението е влязло в сила, като необжалвано. Ето защо, пред въззивната инстанция между страните не се спори, а и е налице формирана между тях сила на пресъдено нещо с влязлата в сила част от решението, относно наличието на основанията на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение за извършено престъпление по чл.234,ал.1 от НК, което му е било повдигнато по дознание с рег. номер ЗМ №15177/16.08.2013 г., пр. пр.

№27285/16.08.2013 г., за което престъпление ищецът е бил оправдан с влязлата в сила на 05.07.2018 г. присъда, постановена по ВНОХД №64/2017 г. на СГС, НО, 1-ви въззивен състав. Спорен пред настоящата инстанция е единствено размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Във връзка с определяне на справедливия размер на обезщетението страните не 2 оспорват, а и се установяват от събраните по делото доказателства, следните релевантни факти:

От Докладна записка вх.№ЗМ 15177/16.08.2013 г. /на л.3, т.1 от ЗМ/, Протокол за претърсване и изземване от 16.08.2013 г. /на л.4 от ЗМ/, и Заповед за задържане на лице от 16.08.2013 г. /на л.22 от ЗМ/, се установява, че на 16.08.2013 г. ищецът е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР в 07 РУП – СДВР, при извършване на проверка на акцизния режим в ж.к.„***“ – гр. София, при която е било извършено претърсване на автомобила, управляван от ищеца, в който е пътувал и К. А. Х., и е извършено изземване на намиращия се в автомобила чувал с тревиста маса – нарязан тютюн около 20 кг. Извършен е и личен обиск /протокол от 16.08.2013 г. на л.23 от ЗМ/. На същата дата е образувано досъдебно производство срещу К. А. Х., и са снети обяснения от ищеца.

На 07.10.2013 г. ищецът е бил разпитван в качеството на свидетел по досъдебно производство №15177/2013 г. на 07 РУП СДВР, образуваното първоначално само срещу К. А. Х. /Протокол на л.18, т.2 от ЗМ/, и на същата дата е снет негов сравнителен почерков материал и сравнителни образци от подписа му.

На 06.02.2014 г. на ищеца е било връчено Постановление от 29.01.2014 г. за привличане в качеството на обвиняем /на л.12, т.2 от ЗМ/ за извършено на 16.08.2013 г. в съучастие с К. А. Х., престъпление по чл.234, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като е държал акцизни стоки без бандерол - общо 19,049 кг. нарязан тютюн, като случая е немаловажен. Така повдигнатото му обвинение е за „тежко престъпление“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК, като за него е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години, както и кумулативно предвидени наказание „глоба“ в значителен размер /до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки/ и наказание „лишаване от право да упражнява определена професия или дейност“.

На същата дата по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка“, и е разпитан в качеството на обвиняем /Протокол за разпит на обвиняем на л.14, т.2 от ЗМ/.

От Справка за съдимост от 13.11.2013 г. /на л.192-194, т.2 от ЗМ/ се установява, че към момента на привличането му като обвиняем, ищецът е бил осъждан с влязло в сила на 03.05.2012 г. споразумение №1660/03.05.2012 г. по НОХД №352/2012 г. на РС – гр. Гоце Делчев, за извършено на 22.04.2012 г. престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК, като е управлявал МПС – лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно – 2,45 промила, установена с химическа експертиза, за което на осн. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК във вр. чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.5 и чл.43, ал.1 от НК, предвиденото за същото престъпление наказание „лишаване от свобода“, е било заменено с по-леко наказание - „пробация“, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година; задължителни периодични срещи с пробационен служител с периодичност 2 пъти седмично, за срок от 1 година; безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 150 часа, положен в рамките на 1 година. Наред с това, му е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, считани от датата на лишаването му по административен ред, което е било изтърпяно за времето от 22.04.2012 г. до 22.10.2012 г. За времето от 16.05.2012 г. до 16.05.2013 г. е изтърпяно наказанието 3

„Пробация“ за срок от 1 година.

Н а 14.02.2014 г. са му били предявени материалите по досъдебното производство /Протокол за предявяване на разследване на л.196 от т.2 ЗМ/. На следващия ден досъдебното производство е приключено със заключително мнение на разследващия полицай за предаване на обвиняемите на съд.

Н а 08.04.2014 г. е внесен в съда обвинителен акт срещу ищеца и К. А. Х., с обвинение за извършено на 16.08.2013 г. в съучастие престъпление по чл.234, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, по който е било образувано НОХД №7120/2014 г. на СРС – 17 с-в. По същото са проведени общо седем открити съдебни заседания:

На 04.07.2014 г. – ищецът се е явил лично и с адвокати, като на делото не е даден ход по независещи от ищеца причини /отсъствие на защитника на другия подсъдим/;

На 14.11.2014 г. – ищецът се е явил лично и с адвокати, и на делото е даден ход, като е отложено за събиране на доказателства;

На 23.01.2015 г. – ищецът се е явил лично и с адвокати, на делото е даден ход, приети са експертизи и са разпитани свидетели, като е отложено за събиране на доказателства;

Н а 18.03.2015 г. – ищецът се е явил лично и с адвокати, но не е даден ход на делото по независещи от него причини /неявяване на защитника на другия подсъдим/;

Н а 12.06.2015 г. - ищецът се е явил лично и с адвокати, но не е даден ход на делото по независещи от него причини /неявяване на защитника на другия подсъдим/;

На 09.10.2015 г. - ищецът се е явил лично и с адвокати, на делото е даден ход, приети са експертизи и са разпитани свидетели, предявени са веществени доказателства, като е отложено за събиране на доказателства;

На 02.12.2015 г. - ищецът се е явил лично и с адвокати, на делото е даден ход, приети са доказателства, предявени са веществени доказателства и е приключено е съдебното дирене, като е даден ход на делото по същество. Постановена е Присъда от 02.12.2015 г., с която ищецът е бил признат за виновен за извършено на 08.2013 г. в гр. София престъпление в съучастие с К. А. Х., престъпление по чл.234, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като е държал акцизни стоки без бандерол - общо 19,049 кг. нарязан тютюн, като случая е немаловажен, за което престъпление му е било наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и ГЛОБА в размер на 666,72 лв., като на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок три години.

Така постановената осъдителна присъда е била обжалвана от ищеца, и по въззивната му жалба е образувано ВНОХД №64/2017 г. на СГС – НО, 1-ви въззивен състав. В това производство са проведени общо осем съдебни заседания:

На 22.02.2017 г. – ищецът се е явил лично и с адвокати, но ход на делото не е бил даден по независещи от него причини /отсъствие на защитника на другия подсъдим/;

На 10.04.2017 г. - ищецът се е явил лично и с адвокати, но ход на делото не е бил даден по независещи от него причини /другият подсъдим се е отказал от 4 защитника си и е поискал да бъде представляван от друг адвокат/;

На 08.06.2017 г. – ищецът се е явил лично и с адвокати, но ход на делото не е бил даден по независещи от него причини /другият подсъдим не е могъл да организира защитата си, поради което се е явил без защитник и поискал отлагане/;

На 12.07.2017 г. - ищецът се е явил лично и с адвокати, но ход на делото не е бил даден по независещи от него причини /другият подсъдим е поискал да му бъде назначен служебен защитник/;