Решение № 720 от 10.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. София, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20241001000104 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С Решение № 685 от 29.05.2023 г., постановено по т.д.№ 1881/2021 г., по описа на СГС,VI-12 състав, „Веселец“ ООД е осъдено да заплати в полза на всеки от ищците И. П., А. П. и Д. П., като наследници по закон на баща си И.

П., и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., чрез адв. В.В., сума в размер на 16 071,42 лв. на основание чл.125, ал. 3 ТЗ, като исковете над уважения размер до предявената сума от 2 000 000 лв. за всеки от тях са отхвърлени като неоснователни.

С Определение № 3731/30.10.2023 г., постановено по делото, на основание чл.248, ал. 1 ГПК, СГС е допълнил и изменил постановеното по делото решение в частта за разноските, като е осъдил „Веселец“ ООД да заплати на адв. В., в качеството му на процесуален представител на ищците, сумата от 912,13 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищците, а по сметка на СГС сумата от 1939,02 лв. разноски, осъдил е всеки от ищците да заплати в полза на „Веселец“ ООД сумата от по 28 535,36 лв. с ДДС, представляваща 1 сторени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, както и сума от по 197,80 лв. всеки, представляваща сторени от ответника разноски за депозити за вещи лица. В останалата част молбите на страните са оставени без уважение.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е депозирана въззивна жалба, подадена от И. П., А. П. и Д. П., като наследници по закон на баща си И. П., и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., чрез адв. В.В., против решението, в частта, в която са отхвърлени исковете на ищците за горницата над 16 071,42 лв. до размера от 32 577,07 лв. за всеки ищец, в която са изложени подробни съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. В жалбата не се правят оплаквания относно приетите за установени фактически положения от първостепенния съд касателно наличието на членствено правоотношение между наследодателя на ищците и ответното дружество, прекратяването на това членствено правоотношение на ******** г. поради смъртта на баща им, приемането на наследството по опис от тяхна страна и стойностите на актива и пасива в двата варианта на приетите по делото заключения –по първото заключение се установявало превишаване на активите спрямо пасивите на дружеството със 192 857 лева, а по второто – с 339 000 лева. Жалбоподателите оспорват извода на съда, който приел първия вариант, съгласно който искът на всеки един от ищците е основателен до размер от 16 071.42 лева, като считат, че следва да се приеме втория вариант, вземащ предвид действителната цена на активите към 31.03.2021 г. Ищците изрично твърдят, че действителната стойност на оценяваните четири недвижими имота на ответника е не приетото от вещото лице- 239,496.00 лева, а 349,420.77 лева, която сума е формирана както следва:

44,418.09 лева- цена на ателие № 4А към 31.03.2021, цена от 70,409.88 лева към 31.03.2021 на ателие № 5, цена от 178,958.45 лева на апартамент № 1 и цена от 58,934.35 лева на гараж № 4. Ищецът счита, че ако се вземе предвид действителната цена на актива към 31.03.2021 би се получило превишаване на активите спрямо пасивите с 390 924,84 лева, поради което и исковете биха били основателни до размер от 32,577.07 лева за всеки ищец. Сочи се, че ответното дружество последователно поддържа тезата, че стойността на пасива е 423,000.00 лева., но при изслушване на първоначалното заключение 2 по счетоводна част (на 30.09.2022 ) се установява, че от тези 422,000.00 лева други задължения към собственика са: 288,000.00 лева- главница, 126,000.00 лева- лихва и 8,000 лева- задължения от салдо по сметка персонал и начисляване на данъци, като от приложените с молба с вх. № 80452 от 25.11.2022 доказателства от ответника се установява, че тези други задължения към собственика са натрупани в периода 2007- 2015 година, т.е. към 31.03.2021 са били налице предпоставките за отписването им като погасени по давност поради изтичането на пет години от настъпване на изискуемостта. При отписването на тези задължения в общ размер на 422,000.00 лева балансовата стойност на задълженията на дружеството спада до 43,000.00 лева. По отношение на актива въззивниците-ищци сочат, че решаващият мотив на първостепенния съд, за да приеме първия вариант на заключението бил този, съгласно който следвало да бъде предпочетен интереса на кредиторите на дружеството пред този на наследниците на починалия съдружник и присъждането на действителната стойност на наследеното от тях имущество „би застрашило дейността на дружеството, което трябвало да продаде свои активи, за да погаси задълженията си“, който извод на съда бил неправилен. Излагат подробни доводи в подкрепа на застъпваната от тях теза относно неправилността на досегашната практика на съда по тълкуване и прилагане на чл. 125, ал. 3 ТЗ, като твърдят несъответствие между националноправната уредба и принципите на основателни правни очаквания, на ефективни средства за защита, недопускане на неоснователно обогатяване, неспазване принципа на равно третиране – основни такива за правото на Съюза. Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Веселец“ ООД, чрез адвокат В. И. от САК, е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски.

В срок е постъпила и въззивна жалба, подадена от „Веселец“ ООД, против решението, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на всеки ищец сумата от по 16 071.42 лв.

В проведеното на 14.10.2024 г. открито съдебно заседание „Веселец“ ООД, чрез процесуалните си представители, е оттеглило въззивната си жалба, поради което с Определение №723/04.11.2024 г., постановено по делото, 3 настоящият състав е прекратил производството в тази му част, като в полза на адвокат В. В. са присъдени разноски за процесуално представителство и защита във връзка с въззивната жалба на дружеството.

В срока по чл.248, ал.3 от ГПК по делото е постъпила частна жалба, подадена от „Веселец“ ООД, против Определение № 3731/30.10.2023 г., постановено по делото, в частта, с която е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. Счита за неправилно приетото от първоинстанционния съд, че в полза на адв. В. В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение поотделно за всеки ищец. Намира за несправедливо и нарушаващо принципа на равнопоставеност на страните, приетото от първоинстанционния съд, че ищците не следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата държавна такса върху отхвърлената част от исковете им. Моли за отмяна на определението в обжалваната му част.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от ищците, с който оспорват същата като неоснователна. Моли се определението в обжалваната му от „Веселец“ ООД част да бъде потвърдено.

В срок е постъпила частна жалба, подадена от И. П., А. П. и Д. П., като наследници по закон на баща си И. П., и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., против Определение № 3731/30.10.2023 г., постановено по делото, в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника сума от по 28 535,36 лв. с ДДС всеки. Сочи, че от представеното от ответника платежно нареждане за сумата от 85 606,08 лева, е видно, че плащането е направено от ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ, ООД в полза на ЕАД К. „от името на ИЗОЛА П.“ ООД, което не счита за техническа грешка. Твърди, че в случая не се касае за плащане на разноските от трето лице в полза на ответника, а всъщност за генериране на някакви разходи по договор за банков кредит, сключен между трети лица, поради което на „ВЕСЕЛЕЦ“ ООД не му се следват никакви разноски за адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от „ВЕСЕЛЕЦ“ ООД, с който същата се оспорва като неоснователна. Посочва, че фактура № 737 от 19.08.2022 г. е издадена от Адвокатско дружество „Б., Г. и С.“, а не както се твърди в частната жалба от ЕАД „К.“, съответно платежното нареждане е извършено по сметката на издателя на фактурата въз основа на сключения договор за правни услуги. Посочената фактура има за предмет „процесуално 4 представителство и защита пред СГС по т.д. 20211100901881/21г., VI-12 състав“ и основанието, на което е направено плащането, е именно конкретната фактура, чиито номер е посочен в платежното. Допълнителното пояснение в платежното нареждане в чия полза се извършва плащането действително се разминава с това, на кой е издадена самата фактура, но актът на плащане именно по тази фактура е очевиден и недвусмислен, поради което първоинстанционният съд основателно е приел, че става въпрос за техническа грешка. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Апелативен съд-София, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира и трите жалби за процесуално допустими всяка една от тях е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разглеждайки ги по същество приема следното:

Предмет на обжалване в настоящото производство са Решение № 685/29.05.2023 г., постановено по т.д.№ 1881/2021 г. по описа на СГС,VI-12ти състав, с което са отхвърлени исковете на ищците за горницата над 16 071,42 лв. до размера от 32 577,07 лв. за всеки от тях, като в необжалваната част, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати в полза на всеки от ищците сумата от по 16 071,42 лв., поради оттегляне на въззивната жалба на „Веселец“ ООД, решението е влязло в сила, както и Определение №3731/30.10.2023 г., постановено по делото.

За да се произнесе по въззивна жалба вх. № 54772/08.06.2023 г. по описа на СГС, подадена от И. П., А. П. и Д. П., действащи чрез своята майка и законен представител, съдът намира следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 125, ал. 3 вр. чл. 127 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от малолетните И. П., А. П. и Д. П., като наследници по закон на баща си И. П., и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., срещу „Веселец“ ООД, с които претендират ответното дружество да бъде осъдено да заплати на всеки един от тях, сумата от по 2 000 000 лв., представляваща 1/3 идеална част от стойността на притежаваните приживе от баща им И. И. П. 25 дружествени дяла всеки с 5 номинал от 50 лв. от капитала на „Веселец“ ООД към 31.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и сторените съдебни разноски.

Ищците са изложили твърдения, че са деца и единствени наследници по закон на починалия на ******** г. И. И. П., който бил съдружник в ответното дружество „Веселец“ ООД и притежавал 25 дружествени дяла по 50 лева всеки, възлизащи на 1250 лева или 25 на сто от капитала на „Веселец“ ООД.

Със смъртта му неговото членствено правоотношение било прекратено и в резултат от това в полза на всеки от ищците възникнало вземане за съответната на наследствените им права част от равностойността на дружествения дял. Твърдят, че стойността на притежаваните приживе от баща им дружествени дялове възлиза на 6 000 000 лева, предвид следните обстоятелства: на 30.06.2006 г. С. И. К. и И. С. К.-А. са учредили в полза на „Веселец“ ООД право на строеж върху УПИ, целият с площ по скица от 863 кв.м., представляващ по скица парцел УПИ V-630 за квартал 4 по плана на гр.София, местността „Витоша - ВЕЦ СИМЕОНОВО“, с граници по скица: улица, парцел IV-631, улица и парцел VI-629, за построяване на следните жилищни сгради: жилищна сграда Блок А, с гаражи и подпокривно пространство на две нива, триетажна жилищна сграда Блок Б, с подпокривно пространство на две нива и 5 гаража във вътрешния двор между блок А и блок Б, съгласно одобрени архитектурни проекти. Сочат, че от бъдещите имоти на единия от собствениците на земята – С. К. са дадени като обезщетение: 1/ ап.3, ет.2, блок А; 2./ гараж 1, блок А; 3/ магазин 1, блок Б; 4/ ателие 11, ет.3, бл.Б, а на другия учредител - И. С. К.-А. са дадени като обезщетение 1/ ап.5, ет.3, блок А; 2/ гараж 2, блок А и 3/ ателие 9, блок Б. Твърдят, че към 2008 година сградите са били напълно завършени и са с административен адрес: гр. София, ул. „21-век“ №17 (ул. „Проф. Христо Вакарелски“ №16). С нотариален акт № 108, том III, peг. № 39773, дело № 508 от 2008 г. на нотариус А. Ч., учредителите на правото на строеж са прехвърлили на „Веселец“ ООД 82.036% идеални части от правото на собственост от посочения по-горе урегулиран поземлен имот. Твърдят, че построените имоти са продадени на различни лица, а като се вземат предвид и тези, дадени като обезщетение има данни, че са отчуждени следните имоти: Блок А: апартамент 3, апартамент 4, апартамент 5 (на ет. 0), апартамент 5 (на ет. 3), апартамент 5 (на ет. 4) , ателие 1, ателие 2, ателие 3, ателие 4, ателие 5, ателие 6, гараж 1, гараж 2, гараж 3; Блок Б: апартамент 2, апартамент 3, апартамент 4, апартамент 22, 6 ателие 1, ателие 2, ателие 3, ателие 4, ателие 6, ат. 7, ателие 8, ателие 9, ателие 10, ателие 12, ателие 14; гараж 1; гараж 2, гараж 3; гараж 4, гараж 5, гараж 6.