Решение № 34 от 28.06.2021, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 252/2021
- Вид
- Решение № 34
- Подписан
- 28.06.2021
- Състав
- Ани Борисова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69 ал. 1 т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 127, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл.127 ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 142 ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 34 гр. Тетевен , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Ани Б. Георгиева при участието на секретаря Виолета Й. Монова като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20214330100252 по описа за 2021 година
Ищец : ИВ. П. Н. от гр. С
Ответник:Р. В. Р. от гр. Тетевен
Предявен е иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК.
Делото е образувано въз основа на искова молба от ИВ. П. Н. срещу Р.
В. Р., пред Р.С.С образувано е било гр.д. № 6698/2021г. ,139 с-в. С определение № 20058486/04.03.2021г.в законна сила от 24.03.2021г. делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Р.С.Тетевен ,образувано е настоящото дело, тъй като видно от съдържанието на иска и отговора детето пребивава към датата на подаване на иска на територията на гр. Тетевен .
В исковата си молба ищцата твърди ,че с ответника имали връзка от 2008 г., от която се родило малолетното им дете В.Р. Р Р., ЕГН: ххххххххххх, родено 0ххххххххххх г. ,страните нямат сключен граждански брак. Живеели тримата на адрес в ххххххххххх, в жилище, което е нейно лична собственост, заедно с голямата и дъщеря - Ц. която е от предишна нейна връзка. От около две години между страните започнали да възникват конфликти и ответникът престана да живее с тях . Конфликтите се пораждали поради това, че я заплашвал, че ще и вземе детето и повече никога няма да го види. На 31.01.2021 г. се породил конфликт, свързан с това кой да води детето на детска градина. Голямата и дъщеря Цветелина учи и работи, като тя води брат си на детска градина. На 01.02.2021г. ответникът взел детето сутринта и го завел на градина. Около 15.00 часа на същата дата ищцата отишла да 1 прибере сина им . Ответникът Р.Р. паркира личния си автомобил зад нейния и насилствено взел детето от задната седалка на колата. Качил го на собствената си кола и потеглил. В последствие разбрала, че е завел детето в гр. Тетевен и го е оставил при родителите си, които живеят на адрес - гр. ххххххххххх Ответникът работел във фирма за пласмент на кока-кола в Костинброд и няма възможност да се грижи за сина им . Обадила се безуспешно неколко кратно на майката на ответника, за да и върнат детето.
Ответникът Р.Р. и звънял многократно по телефона и и се заканил, че ще и вземе детето и повече няма да го види. Това той бил правил многократно.
Ищцата живеела в непрекъснат стрес - психически и емоционален. За нея представата да не си види детето предизвиква неимоверен ужас. Твърди ,че като родители на детето В.Р. Р Р. тя и ответникът не могат да постигнат споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, поради което счита, че районният съд по настоящия адрес на детето, следва да се произнесе относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, както и издръжката му, а също и относно личните отношения на Р. В. Р. с детето, като определи режима на личните им контакти. Твърди ,че ответникът не полага необходимите грижи за детето им. Същият не живее при тях в жилището в гр. С, ж.к. ххххххххххх, където е било постоянното местоживеене на детето. Твърди се ,че детето в апартамента в гр. С, ж.к. ххххххххххх имало самостоятелна обзаведена стая за детето и възможност да бъдат удовлетворени и задоволени физическите му и емоционални потребности. Предвид това смята, че местоживеенето на детето следва да бъде жилището по нейното местоживеене, където В.Р. е адресно регистриран. Счита ,че родителските права следва да се предоставят на нея като майка . Твърди , че ответникът няма необходимите качества и родителски капацитет да се грижи за сина им.
Смята, че като майка има моралните качества за упражнява родителските права по отношение на малолетното ни дете. Отглеждането на В.Р. от момента на раждането му и до момента е изключително нейна грижа.Предлага режим на лични контакти .Претендира месечна издръжка за детето В.Р. в размер на 250 лв. , считано от датата на предявяване на иска, до настъпването на законна причина, даваща основание за изменяването й или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
В законово установеният срок е постъпил писмен отговор от ответника , в същия се твърди ,че счита , че така предявените искове са допустими, но неоснователни, поради следното:В исковата молба , с която са предявени посочените по-горе искове, се твърдят факти и обстоятелства, касаещи отношението на двамата родители с детето В.Р. Р Р., грижите, които полагат родителите към детето и начина, по който се грижат ,като се прави опит съдът да приеме, че ищцата е онзи родител, който действително полага необходимите грижи за детето, а той като баща и ответник, не прави това, Не отрича,че ищцата ИВ. П. Н. е майка на В.Р. Р Р., а ответника негов баща. В исковата молба , обаче се твърдели абсурдни обстоятелства за начина, по който детето е заживяло в гр. Тетевен, където живее и до днес, в очевиден опит, съдът да уважи исковата молба и да постановял, ищцата да бъде онази, 2 която да упражнява родителските права върху детето им, което счита, че с оглед възрастта на детето, начина на отглеждане, привързаността му към ответника и родителите му, средата, в която се отглежда в момента, няма да бъдат въобще в интерес на детето В.Р. Р Р.. Твърди ,че детето В.Р. Р Р. е трето дете на ищцата ИВ. П. Н.. Още с раждането на В.Р., ищцата отказвала да го гледа, под предлог, че желае да работи и не искала да изостава изолирана от социалния живот, поради което се съгласил, той да гледа детето, като прекъснал трудовите си правоотношения и излязох в „отпуск по майчинство”, в периода от 03 октомври 2016 год., до 09.02.2018год, През този период, той се грижил и гледал детето В.Р.. Станал специалист по отглеждане на малко дете - къпане, смяна на памперси и дрехи, готвене, преобличане, разходки и всичко, посещение на консултации, бях негово придружител в болнично заведение - частна клиника „Детско здраве" при заболяване. От м. февруари на 2018 год. детето тръгнало в детска ясла в кв. „Люлин" 1,част, като ответника го водил сутрин, като това продължило до прехвърлянето му в детска градина №51 „Щ", кв, „Света троица" на гр. С. В този период също имал възможност да се грижа за детето, тъй като от 11.04.2018 год. до 11.12.2018 год. - 8 месеца, ползвал обезщетение по чл.9 от КСО.На 10.06.2019 год. започнал работа, като от тази дата до 15.02 2020 год., само ответника сутрин водел детето в градината и два пъти имал задължение, да го вземам от там, което стриктно спазвал.Когато имал възможност, с детето пътували до гр. Тетевен, като преди няколко години, дори били в Тетевен и с майката, но по-късно, тя не желаела да пътува и той и сина му идвали при баба му В.М. и дядо му В.Р. Маринов. При тези им идвания, детето се привързало към баба си и дядо си, като между тях се изгради изключително здрава емоционална връзка. Категорично твърди, че за 2020 год,, детето бе гледано в гр. Тетевен в периода от 15,02.2020 год., до 17.01.2021год., като за този период, майката не е идвала нито един път да го види. От 21.11.2020 год. до 17.01.2021год, детето бе отново гледано в гр. Тетевен, в дома на родителите на ответника . На 31.01.2021 год., действително имало разговор ответника и ищцата , при който същата му заявила, че тя не може да води детето на градина, а дъщеря й Ц. която е първородното й дете, няма да има такава възможност, защото е студентка - работи и учи. На 01.02.2021 год. сутринта, се разбрали, че той ще води детето на градина, както и ще го прибира, като действително го завел. Около 16,00 часа отишъл да взема детето, като там заварил майката. Отново между него и майката имало разговор, при който тя го уведомила, че не желае да се занимава с детето, защото й е трудно - става и отива в 04,00 часа на работа, а когато приключи, трябва да се занимава с детето. Именно тогава й отговорил, че той ще се грижи за детето, тръгнал си и действително се прибрал в гр. Тетевен.
Категорично заявявал, че раздялата между него и ищцата ИВ. П. Н. е от дата 01.02.2021 год., а не от преди две години. Разделили се, не заради други причини, а заради поведението й спрямо детето им , като много пъти му е заявявала, че не може и не желае да се грижи за детето. Недоумявал, как 4 дни след раздялата им майката е решила, след като дори не били разговаряли за това, кой за в бъдеще ще гледа детето, е завела дело в съда, като дори 3 според него не е налице и спор за това, кой да упражнява родителските права, ищцата му е звъняла не за да се интересува, как е детето ни, а да го уведоми, че ще го съди. Раздялата между страните е била именно поради отношението на ищцата към детето В.Р. Р Р..Твърди ,че е притеснен от факта, че В.Р. бил трето дете на И Категоричен бил , че той е бащата на В.Р., но не е баща на другите й две деца. Познавал детето Ц. като е помагал за отглеждането и на това дете. За второто й дете обаче знаел, че се казва Ралица Радостинова и Ибила отказала да го гледа, като в момента бабата й дядото по бащина линия на това дете, го отглеждали . Това го притеснявало, че може да се случи и с детето му В.Р., а тези му страхове се поддържали и от факта, че през 2018 год., по необясними за него причини, ищцата ИВ. П. Н. настоявала, детето да бъде прегледано, тъй като според нея било малоумно и бавноразвиващо се. Той лично, не знаел, защо решила така, след като той е постоянно с детето В.Р., но в крайна сметка, бил принуден да отиде на преглед с детето и се установило, че има някакво забавяне, но било в допустими граници. От тогава обаче и до днес майката Ипостоянно твърдяла този факт, което била главната причина за конфликта им - тя го водила на логопед, настоявала да бъде в специализирана група и какво ли не - неща, от които детето им нямало нужда. То имало нужда от любов и грижи, а не да бъде разкарвано нагоре-надолу. На базата на посоченото в настоящият писмен отговор твърди, че са жалки твърденията на ищцата за това, че поведението му /грижата ми за детето/ било проява и е провокирано от лично, егоистични намерения, които сочели на недостатъчен родителски капацитет.
Нямал никакви намерения да отговарят на голословни нападки, целящи да въведат съда в заблуждение, като се надявал, че съдът правилно ще прецени, кой от родителите има родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето им. В момента, детето посещавало детска градина в гр. Тетевен и живее при него и родителите му В.Д.М. И В.Р. Р. Маринов на административен адрес: гр. Тетевен - 5700, обл. Ловеч, ул. „Мария Михайлова” N91, вх.А, ет.2, ап,4, което е тяхно собствено жилище като счита, че това е естествената среда, в която В.Р. трябвало да бъде отглеждан и възпитаван, като нямам никакво намерение да прекъсвам и контактите му с негова майка. Работи, получава трудово възнаграждение 1 200.00 лв., като с помощта на родителите си и с получавания доход безпроблемно може да отглежда детето . Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отхвърлите предявените от ищцата искове , а да му предостави на него упражняването на родителските права и издръжката .
Предявен иск с правно основание чл.127 ал.2 СК . Съгласно чл.127 ал.2 от СК ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му .Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. Видно от 4 представеното удостоверение за раждане страните са родители на детето В.Р.
Р Р. , род. на 07.03.20216г., както и видно от НА с вх.№2909/2004,акт 97, т.
9,д. 2000/2004г. на С.в.-С ищцата притежава недвижим имот апартамент в гр.
С, ж.к.”Света Троица”,бл.350 ,ап.1 детето постоянен адрес в гр. С от 15.03.2016г. видно от представеното удостоверение и същото за 2020/2021г. е било записано в ДГ №51,”Щ” . Видно от НА №131/1986г. на Р.С.Тетевен родителите на ответника притежават апартамент в гр. Тетевен , било е записано в ДГ „Н“ Тетевенвидно от сл. бележка идх.№55/02.03.2021г. и понастоящем е променен настоящия адрес ,който е в гр. Тетевен от 01.03.2021г-удостоверение от дата 01.03.2021г. От представената справка от „Б ”ООД-С ответника е бил в отпуск за отглеждане на дете до 2 години за периода 03.10.2016г . до 09.02.2018г. По делото е иницирано по искане на ищцовата страна производство по привременни мерки , като по същите съдът се е произнесъл с определение съобразно което детето ще бъде при всеки от родителите по един месец.