Разпореждане № 2215 от 27.01.2025, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2215 гр. София, 27.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20221100102909 по описа за 2022 година

Подадена е нередовна искова молба с вх. № 2012789/11.05.2018г., допълнена с молба от 26.06.2018г., по описа на СРС, 169 състав, от Д. В. срещу С. М..

Към нередовната искова молба са приложени копия от още две искови молби – първата с вх.№1061088/07.08.2017г. по описа на СРС от Д. В. срещу лицата Д. Ц. Т., В. И. И. и Б. Т.

М. и втората с вх. № 1061086/07.08.2017г. от В. В. /майка на Д. В./ срещу същите три лица Д. Ц. Т., В. И. И. и Б. Т. М..

Единственото почти разбираемо искане по предявената в настоящото производство искова молба, което е в компетентността на гражданския съд, е да се обяви за недействителен поради „принуда и измама“ нотариален акт за замяна на недвижим имот с № 175/23.02.2015г., том първи, рег. №1539, д. № 153/2015г. на нотариус И. Н., с който В. В. и С.

М. извършват замяна на недвижими имоти - В. В. прехвърля правото на собственост върху имот, представляващ подробно описан ап. 23, в гр. София, ж.к. ****, а С. М. прехвърля правото на собственост върху имот, представляващ подробно описан ап.4, находящ се в гр.

Бухово, район Кремиковци, бл.7А и се задължава да плати сумата 39 116,60 лева за уравнение /сделката не е индивидуализира в исковата молба, приложен е въпросният нотариален акт/

С разпореждане от 09.08.2018г. е указано на ищцата да посочи дали желае правна помощ и са й дадени указания в тази връзка. След като не е посочила дали желае правна помощ, на ищцата са дадени указания с разпореждане от 20.09.2018г. да индивидуализира сделката, която иска да бъде обявена за нищожна, да посочи дали претендира нищожност поради липса на съгласие, от страна на кого е оказан „натиск и принуда“ спрямо В. В., в какво се изразяват те, в случай, че ищцата не е страна по сделката, да обоснове правен интерес от предявяване на иска, да впише исковата молба и да плати д.т.

С молба от 05.12.2018г. ищцата иска предоставяне на правна помощ и уточнява, че липсва съгласие от нейна страна и от страна на майка й за сключване на договора за замяна, 1 както и по отношение на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №112/16.07.2015г., том втори, рег. №2615, д. №279/2015г. /видно от който В. В. продава на С.

В. и Ц.В. ап. №4 в гр. Бухово/. В молбата ищцата сочи, че е накърнено нейното и на майка й право на собственост по наследство върху ап.№23 и им е ограничен достъпът до жилището.

Сочи, че претендира ½ от имота. Принудата и натискът се изразили в сплашване, изнудване, отвличане и заключване в къща на В. В. и саморазправа с ищцата от страна на С. М., Д. Ц.

Т., П.К. и друго лице.

С разпореждане от 02.09.2019г. като служебен адвокат на ищцата е назначен адв. П..

С уточняваща молба от 24.09.2019г. е посочено, че предявеният иск се отнася само до сделката, обективирана в нотариален акт за замяна на недвижим имот с № 175/23.02.2015г.

Твърди се, че липсва съгласие, тъй като сделката е осъществена след като по отношение на В. В. и Д. В. е упражнено насилие и са отправени заплахи, създаващи у тях основателен страх за живота и здравето им. Освен това се сочи, че ищцата не е собственик на имота, но има правен интерес от предявяване на иска, тъй като е живяла в него с майка си и това е било единственото й жилище. Предявени са искове срещу С. М. и още двама ответници – купувачите на процесния имот. Иска се прогласяване на нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт за замяна на недвижим имот с № 175/23.02.2015г., както и на последващите сделки.

Исковата молба е връчена на С. М. на 14.01.2018г. /л.138 от делото на СРС/. Подаден е отговор, в който ответникът М. сочи, че искът е недопустим, тъй като прехвърлителката В.

В. е жива, а ищцата сама е посочила, че не е собственик на имота и не може да предяви правата на своята майка. Отрича да е упражнявал заплахи и насилие по отношение на двете и сочи, че медицинските документи, представени с исковата и уточняващите молби, са от дати, по-късни от датата на сключване на договора за замяна и не са свързани с негови действия. Уточнява, че е изпълнил задълженията си по договора за замяна, но владението върху ап.23 не му било предадено и затова бил въведен във владение принудително от ЧСИ по изп.д. № 687/2015г. Междувременно получил суми по банков път по договор за заем, които разчитал да върне след ипотекиране на имота. Ищцата и майка й обаче се били самонастанили обратно в имота и банката не могла да извърши оценка, поради което и имотът не бил ипотекиран. Заемодателят образувал изпълнително дело и за погасяване на дълга по договора за заем била извършена публична продан на имота.

/От приложените писмени доказателства действително се установява, че след замяната на ап.23 същият е възбранен по изп.д. №227/2016г. на ЧСИ Петров, със страни взискател Н.З. и длъжник С. М.. Извършена е публична продан и на 19.04.2016г. е изготвено постановление за възлагане, а на 21.06.2016г. е съставен протокол за въвод във владение.

Наложило се повторен въвод във владение, за което е съставен протокол от 20.07.2016г./.

С разпореждане от 07.07.2020г. отново са дадени указания на ищцата да уточни правния си интерес от предявяване на иска и срещу кои лица го предявява, предвид че исковата молба е насочена срещу един ответник, а в последствие се сочи, че се предявява срещу още двама ответници без да са индивидуализирани.

2

С уточняваща молба от 03.08.2020г. адв. П. е посочил, че правният интерес на ищцата произтича от обстоятелството, че тя е сънаследник /видно от удостоверение за наследници/ заедно с В. В. на М.Г.П. и макар В. В. да е жива, майката и дъщерята /настоящата ищца/ били измамени и принудени да сторят отчуждителна сделка с използване на сила и заплашване, а това е единствено им жилище. Отново е посочено, че исковата молба е насочена срещу трима ответници.

С разпореждане от 16.03.2021г. исковата молба е върната поради непредставяне в срок на данъчна оценка на имота, за което са били дадени указания, неизпълнени в срок.

С определение от 24.09.2021г. СГС обезсилил разпореждането за връщане на исковата молба с мотиви, че било приложено удостоверение за данъчна оценка от 12.09.2017г., в което била посочена данъчна оценка от 57912,60 лева. СГС приел, че искът е подсъден на СГС, а не на СРС на основание чл.104, т.4 ГПК, тъй като цената му е над 25 000 лева.

След като горното определение влязло в сила, било образувано настоящото производство.

Отново с разпореждане от 18.10.2022г. на СГС са дадени указания за уточняване на правния интерес на ищцата от водене на иска при положение, че майка й е жива и на основание чл.26, ал.2 ГПК дъщеря й не може да предяви нейните права. С уточняваща молба се сочи, че В. В. води друг иск със същия предмет и срещу същите ответници. Сочи, че Д. В. има претенции към недвижимия имот, който задоволявал жилищната й нужда, била сънаследник с майка си и е ощетено лице. Търси не само парично обезщетение за това, че не може да ползва имота си, но и ревандикиране на недвижимия имот, който твърди да е собствен на нея и нейната майка по наследство.

С разпореждане от 07.11.2022г. отново са дадени указания – на каква идеална част от имота ищцата претендира, че е собственик и на какво основание.

С молба от 23.11.2022г. адв. П. сочи, че Д. В. и В. В. са наследници на М.Г.П., баба на ищцата и майка на В. В. и техен наследодател съгласно удостоверение за наследници. В делото пред СРС са приложени документи за собственост на жилището от М.Г.П.. Ищцата твърди, че е собственик на ½ имота и претендира възстановяване на собствеността върху 1/2 , върху която идеална част счита, че има права въз основа на наследяването на жилището от нейната баба и дядо.

С ново разпореждане от 17.03.2023г. са дадени указания да се индивидуализират сделките, за които се прави искане да бъдат прогласени като нищожни и да се посочат ответниците, срещу които се насочени исковете, както и да довнесе д.т. в размер на 270,31 лева.

С молба от 07.04.2023г. е посочено, че се прави искане за освобождаване от държавна такса /ищцата била освободена от д.т. от СРС и била представила декларация за материално и семейно положение и няма промяна в обстоятелствата. Посочено е, че се „оспорват сделките“, обективирани в нотариален акт за замяна на недвижим имот с № 175/23.02.2015г.

3 и нотариален акт №112/16.07.2015г., том втори, рег. №2615, д. №279/2015г., както било уточнено в молба от 24.09.2019г. и било излишно да се повтаря същото, като на ищцата не са й известни други сделки. Посочено е, че вече са уточнени имената на тримата ответници, а именно Д. Ц. Т., В. И. И. и М. Т. М.. Представено е копие от искова молба от В. В. от 18.11.2020 срещу С. М. по чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД, срещу Д. Т. /обявен за купувач на публичната продан/ по чл.59 ЗЗД, срещу В. И. и Б. Л. по чл.59 ЗЗД /последващи купувачи/.

С ново разпореждане от 20.04.2024г. на адв. П. са дадени указания да посочи адреси на тримата ответници и да формулира надлежни петитуми.

С молба от 15.11.2023г. са индивидуализирани ответниците Д. Ц. Т., В. И. И. и Б. Т. Л.

С ново разпореждане от 20.11.2023г. са дадени указания за конкретизиране на ответниците, предвид различните имена, които се сочат във всяка от уточняващите молби, относно правния интерес, за отстраняване на противоречията между първоначална искова молба и последващите.

С молба от 4.12.2023г. е посочено, че ответниците били ясно индивизуализирани с последната молба. С. М. бил посочен по грешка, тъй като бил починал, а правният интерес произтича от съсобственост върху имота при равни квоти по наследство. Следвало договора за замяна да се прогласи за нищожен, а ответниците – евинцирани, което било естествена последица от прогласяването на нищожността.

Последвали са нови указания и нова уточняваща молба със същите твърдения.

С ново разпореждане от 21.12.2023г. е указано на ищцата да посочи дали прави отказ или оттегляне на иска срещу С. М., дали иска замяна на първоначалния ответник и да посочи фактите, обуславящи правния му интерес

С молба от 22.01.2024г. е уточнено, че С. М. е починал и срещу него нямало как да се предяви иск, но срещу последващите приобретатели Д. Ц. Т., В. И. И. и Б. Т. Л. се поддържа ревандикационен иск.

Последвали са разпореждания за връчване на исковата молба на тримата ответници и за изискване на акт за смърт и удостоверение за наследници на С. М..

Постъпили са становища от Б. Л. и Д. Т., в които сочат, че не са получили преписи от искова молба.

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

На първо място, както в исковата молба, така и в десетте уточняващи молби, се повтаря, че ищцата е собственик /съсобственик/ на процесното жилище заедно с В. В. на основание наследяване по закон на М.Г.П. /майка на В. В./. След служебна справка се установява, че В. В. и към момента е жива и следователно тя е единствен наследник по закон на своята майка М.Г.П.. Въпреки многократните указания да се посочи какъв е правният интерес на Д. В. да предяви иск, с който оспорва действителността на сключена от живата й майка сделка на разпореждане със собствен на живата й майка имот, няма нито едно правно релевантно твърдение относно наличието на такъв интерес /обстоятелството, че 4

Д. В. била допусната в имота и нямала друг, който да задоволява жилищната й нужда не обосновават активна легитимация за предявяване на иска/.

Възможно е /предвид приложено удостоверение вх.№6/22.01.2015г./ ищцата да се легитимира като съсобственик на процесния имот на основание наследяване по завещание от покойната си баба, но такива твърдения не са направени в нито една от уточняващите молби, а съдът не може да извлича твърденията на ищеца от представените към исковата молба документи.

Съгласно чл.26, ал.2 ГПК освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Настоящият случай не попада в изключенията от правилото – твърдението, че при евентуална смърт на собственика едно лице ще наследи негово имущество нито го легитимира като съсобственик, нито го легитимира да предяви иск за прогласяване на нищожност на сключени сделки от бъдещия наследодател.