Решение № 38 от 20.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Дулово, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20223410100269 по описа за 2022 година

Ищецът Х. Н. С., ЕГН **********, е предявил срещу ответниците Ф. М. Х., ЕГН **********, С. Н. С., ЕГН **********, С. М. А., ЕГН **********, Д. Ф. А., ЕГН

**********, Н. Ф. М., ЕГН **********, Б. Б. К., ЕГН **********, С. Б. Т., ЕГН **********,

Н. Г. И., ЕГН **********, Г. А. Г., ЕГН ********** и Н. С. О., ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79 от ЗС – да бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание давностно владение, осъществено през периода от *** г. до **** г., на следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на ***, общ. Дулово, област Силистра, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, съставляващ Нива с площ от 10 992 кв. м., категория на земята: 4 /четвърта/, в местността „ ***”, с номер по предходен план ***, при съседи и граници за имота: ***;

2. Поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на ***, общ. Дулово, област Силистра, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, съставляващ Нива с площ от 12 003 кв. м., категория на земята: 4 /четвърта/, в местността „***”, с номер по предходен план *** /***/, при съседи граници за имота : ***

3. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***, общ. Дулово, област Силистра, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, съставляващ Нива с площ от 22017 кв. м., категория на земята: 4 /четвърта/, в местността „**”, с номер по предходен план: ***/, при съседи и граници за имота: ***;

4. Поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на ***, общ. Дулово, област Силистра, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, съставляващ Лозе с площ от 1 1

003 кв. м., категория на земята: 4 /четвърта/, в местността „***,, с номер по предходен план :

***/, при съседи и граници за имота: ****.

Ищецът твърди, че е собственик на поземлените имоти на основание давностно владение, започнало на *** г. и продължило повече от 10 години. Собствеността върху гореописаните недвижими имоти бил придобил от момента на възстановяване на процесните земеделски земи с Решение № *** г. на Общинска служба „Земеделие - ***. С всички сънаследници - живи към *** г. постигнали договореност как ще разпределят останалото им наследство от общия наследодател. Така по силата на тази изрична договореност се разбрали кой от тях ще получи реален дял от недвижимо имущество, кой от тях - парично уравняване. Ищецът получил процесните земеделски земи. От *** г. до настоящия момент само и единствено той владеел и стопанисвал сам необезпокоявано от останалите сънаследници при явно демонстрирано към всички тях, живеещи на територията на Република България, с известни за него адреси, обективно и субективно владение на целите имоти. Посочва още, че през годините обработвал процесните имоти като отглеждал различни земеделски имоти, стопанисвал ги, отдавал ги под наем. Пред всички наследници било явно и недвусмислено заявено, демонстрирано и протичало напълно необезпокоявано владението му, което било основание за необезпокояваното и пълно изтичане на пълната придобивна давност по отношение на всички земеделски земи. Към всички сънаследници, както и в последствие спрямо техните низходящи ищеца демонстрирал явно, категорично и недвусмислено собственическото си отношение към описаните по - горе земеделски земи и те не са се противопоставяли. Така аргументира тезата, че в негова полза е изтекла придобивна давност годна да го направи собственик.

С отговора на исковата молба ответникът Д. А. оспорва предявения иск. Счита го за допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че е владял процесните имоти явно и необезпокоявано. Противопоставя се и на тезата, че е имало изрична договореност с всички сънаследници по отношение разпределение и ползване на описаните в исковата молба земеделски земи останали като наследство от общия наследодател. Отхвърля заявеното от ищеца, че непрекъснато, явно, недвусмислено е демонстрирал и уведомявал всички наследници. Заявява, че до момента на получаване на исковата молба не е знаела за съществуване на посочените земеделски земи. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира Разноски. Не представя писмени доказателства.

С отговора на исковата молба ответника С. М. А. оспорва предявения иск. Счита го за допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че е владял процесните имоти явно и необезпокоявано. Противопоставя се и на тезата, че е имало изрична договореност с всички сънаследници по отношение разпределение и ползване на описаните в исковата молба земеделски земи останали като наследство от общия наследодател.

Отхвърля заявеното от ищеца, че непрекъснато, явно, недвусмислено е демонстрирал и 2 уведомявал всички наследници. Действията на своене, които покриват съдържанието на правото на собственост, следвало да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имотът се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него. Заявява, че до момента на получаване на исковата молба не е знаела за съществуването на посочените земеделски земи. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира Разноски. Не представя писмени доказателства.

С отговора на исковата молба ответника Н. Г. И. оспорва предявеният иск. Счита го за допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че е владял процесните имоти явно и необезпокоявано. Противопоставя се и на тезата, че е имало изрична договореност с всички сънаследници по отношение разпределение и ползване на описаните в исковата молба земеделски земи останали като наследство от общия наследодател.

Отхвърля заявеното от ищеца, че непрекъснато, явно, недвусмислено е демонстрирал и уведомявал всички наследници. Действията на своене, които покриват съдържанието на правото на собственост, следвало да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имотът се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него. Намерението за своене, следва да бъде винаги насочено и демонстрирано спрямо собственика на имота, респективно в случая срещу всички наследници на И. О. А., а не спрямо трети лица. От представеното с исковата молба Решение №*** г. на ОСЗ-гр.

Дулово, се установявало, че собственик на поземлените имоти бил И. О. А., респ. неговите наследници. Видно от приложените към писмения отговор доказателства, представени от ОС „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – гр. Дулово, договори за наем, се установявало, че за един от имотите за стопанските 2020/21 г., 2021/22 г., 2022/23 г., 2023/24 г. и 2024/25 г. или по точно за част от ПИ с идентификатор № *** е сключен договор за наем с наемодател Ф. М. Х. /ответник номер 1 в исковата молба и наемател Г. С. А.. От договорите за наем се установявало, че договорите са сключвани за 10 дка от този имот между Ф. М. Х. и Г. С. А., въз основа на който договор наемодателя очертавал частта от земеделския имот, заявявал го за подпомагане и получавал съответната субсидия за обработваната площ, видно и от автоматична справка в сайта на ДФ “Земеделие”. Това обстоятелство изключвало мисълта за своене на процесните имоти от страна на ищеца, а и няма как да придобие собственост, след като не го и ползва, в случая по отношение на частта от ПИ с идентификатор № ***.

Заявява, че до момента на получаване на исковата молба не е знаела за съществуването на посочените земеделски земи. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Не представя писмени доказателства.

С отговора на исковата молба ответниците Н. М., С. Т., Б. К., Г. Г. и Н. О. оспорват предявения иск. Оспорват твърденията на ищеца, че е владял процесните имоти явно и необезпокоявано. Противопоставят се и на тезата, че е имало изрична договореност с всички сънаследници по отношение разпределение и ползване на описаните в исковата молба земеделски земи останали като наследство от общия наследодател. Отхвърлят 3 заявеното от ищеца, че непрекъснато, явно, недвусмислено е демонстрирал и уведомявал всички наследници. Действията на своене, които покриват съдържанието на правото на собственост, следвало да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имотът се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него.

Намерението за своене, следва да бъде винаги насочено и демонстрирано спрямо собственика на имота, респективно в случая срещу всички наследници на И. О.ов А.ов, а не спрямо трети лица. Заявяват, че до момента на получаване на исковата молба, не знаели и нямали представа за съществуването на посочените земеделски земи. Твърдението за непрекъснато, явно и недвусмислено владение, което ищецът да е демонстрирал и уведомявал спрямо всички наследници не било вярно. Искат предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират разноски.

Ответниците С. С. и Ф. Х. не депозират писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и не представят доказателства.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен. В хода по същество излага съображения за основателност.

В съдебно заседание представляваните ответници оспорват иска. В хода по същество и в писмена защита излагат съображения за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

По делото се установява от представените писмени доказателства удостоверения за наследници, че страните в настоящото производство са придобили правото на собственост върху процесните имоти на основание наследствено правоприемство като наследници на И.

О. А. ЕГН **********, б. ж. на ***, общ. ***, обл. ****, починал на *** г.

Не се спори между страните, че с Решение № *** г. на ОСЗ – Дулово /тогава ПКДулово/, на наследниците на И. О. А., ЕГН **********, е възстановено правото на собственост върху процесните имоти.

Не се доказва обаче ищецът да е установил своя фактическа власт върху поземлените имоти. Показанията на посочените от него свидетели М.Х. и К.К. са неубедителни и житейски нелогични. Те се опровергават от останалите доказателства.

Свидетелят М.Х. заяви, че не може да каже колко декара има ищеца, но мисли че са около 50, 60 дка. През **., ** г. давали по чл.18 по 20, 30 дка на човек. Заяви, че дядото бай М. разпределил нивите между братя, сестри, роднини, но не бил запознат с тези неща. Заяви още, че дядото на Х. ги разпределил през ** г. - ** г., но че бил починал *** г. Посочи, че преди ищецът ги работил, но не знае кой ги обработва към този момент. Не е чувал да е имало спор между ищеца и другите за имотите.

От удостоверение за наследници № *** г. , издадено от Кметство ***, се установява че М. И. А. /син на И. О. А./, е починал на *** г. От удостоверение за наследници № ** г. и 4

№ *** г., издадени от Кметство ***** се установява, че М. И. А. е дядо по майчина линия на ищеца Х. С.. След като М. А. е починал през****г., същият няма как да е разпределил процесните имоти между наследниците си през ** г. – ** г.

От друга страна, макар и реституционната процедура на земеделските земи да е започнала през ** г. с приемането на ЗСПЗЗ към 1983 г. те са били внесени ТКЗС при масовата колективизация и дядото на ищеца, макар и да си е запазил правото на собственост на „хартия” е загубил правото да я ползва, залага, продава, включително и да я разпределя между децата и внуците си.

Следва да се отбележи, че реално правото на собственост е възстановено на наследниците на И. О. А. с Решение № *** г. на ОСЗ-Дулово.

Доказателства за това наследниците да са разпределили имотите помежду си след възстановяване правото на собственост не бяха събрани по делото.

Всичко това опровергава показанията на св. М.Х. и ги прави неубедителни и житейски нелогични.

Св. К.К. твърди, че ищецът обработва 12.000 дка от процесните имоти в местността „***а” от **** г., а е придобил тези земи от прадядо си И. О. някъде от 90-те години. Заяви, че не е чувал наследниците да се разбрали по някакъв начин относно това кой какво да вземе от наследството на дядото и не знае точно колко декара са. Ищецът му разказвал, че е имало наследници и повечето от наследниците починали, но останали децата им. Твърди, че другите наследници не са се карали и не спорели.