Решение № 1633 от 27.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1633 гр. Велико Търново, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №

20244110104283 по описа за 2024 година

Предявен е иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.11, ал.1 от договор за потребителски кредит № ******/**.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.

Ищцата Р. И. Д. твърди в исковата си молба, че сключила с ответника договор за потребителски кредит № ******/**.**.****г. като получената сума била 1000 лв. ГПР бил 56.42%. Счита клаузата на чл.11, ал.1 от договора за нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като предвидената неустойка за непредставяне на обезпечение се начислявала пропорционално към вноските на кредита. Счита и клаузата на договора предвиждаща заплащането на неустойка за непредставено обезпечение в срок за нищожна на основание чл.19, ал.4 от ЗПК. В противоречие с чл.19, ал.4 от ЗЗП дължимата неустойка не била включена в ГПР. Моли съда да прогласи нищожност на клаузата на чл.11, ал.1 от договор за потребителски кредит № ******/**.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК. Претендира разноски

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД оспорва иска, като неоснователен и недоказан.

Счита, че при сключване на договора за потребителски кредит били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП. Позовавайки се на съдебната практика моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските.

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД предявява насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, евентуално чл.55 от ЗЗД вр. чл.23 от ЗПК против ищцата Р. И. Д. за сумата 148 лв., като част от сумата 887.20 лв., дадена й по договора за заем като чиста сума.

Ищцата Р. И. Д. оспорва насрещния иск, като неоснователен, с твърдения, че е 1 заплатила исковата сума.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните прави изводи:

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните прави изводи:

Според представения по делото договор за потребителски кредит №

******/**.**.****г. , кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 1000 лв., при лихвен процент 44.5% и ГПР 56.42%, като погасяването му се извършва на 11 погасителни вноски, по погасителен план към договора, като падежа на последната вноска е 28.4.2024г.

В чл.11, ал.1 от договор за потребителски кредит № ******/**.**.****г. е уговорено, че ако кредитополучателя не предостави уговореното поръчителство по чл.5 от договора, дължи неустойка от 540.63 лв. А според чл.11, ал.2 от договора неустойката ще бъде платена разсрочено по план.

Според заключението на изслушаната ССчЕ, заплатените суми от ответника по договора са: 112.80 лв. главница, 540.63 лв. неустойка, 131,37 лв. лихва и 217.27 лв. такси.

Посоченият в договора ГПР е 56.42%, като дължимата неустойка не е включена при определяне на този процент. Ако се включи тази сума ГПР се получава 73.31% Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора, които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК – изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.

Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи 2 клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.

4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите, разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще е недопустимо.

Предвид на изложените мотиви предявения иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.11, ал.1 от договор за потребителски кредит № ******/**.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, е основателен и доказан.

С оглед нищожната клауза на договора и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД потребителят дължи връщане на неплатената стойност на кредита. Сумата е платена от ищцата Р. Д. на ответника на 21.03.2025г. Предвид признанието от страна на ищцата на факта, че е получила сумата по договора за кредит и с оглед направеното плащане в хода на делото, насрещният иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, против ищцата Р. И. Д. за заплащане на сумата 148 лв., като част от сумата 887.20 лв., дадена й по договора за заем като чиста сума, е неоснователен, поради плащане в хода на производството по делото.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД следва да заплати на ищцата Р. И. Д. разноските по делото в размер на 900 лв., съобразно приложения за това списък. Възраженето на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата, е неоснователно, тъй като размерът му от 500 лв. е към минималния.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът по насрещния иск – „СИТИ КЕШ“ ООД има право на разноски в размер на 480 лв., съобразно приложения за това списък /л.75 от делото/. Разноските са дължими, тъй като въпреки плащането от ответника по насрещния иск Р. Д. в хода на делото, същата е станаа повод за завеждането му от ищеца „СИТИ КЕШ“ ООД.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВАВА за нищожна клаузата на чл.11, ал.1 от договор за потребителски кредит № 3

******/**.**.****г., по предявения иск с правно основание на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК от Р. И. Д. с ЕГН ********** от гр.***, ул. *** №16, против „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК 202531869, гр.София, бул. Цариградско шосе № 115, Е, ет.5.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК 202531869, гр.София, бул. Цариградско шосе № 115, Е, ет.5, да заплати на Р. И. Д. с ЕГН ********** от гр.***, ул. *** №16, сумата 900 лв.

/деветстотин лева/ разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД от „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК 202531869, гр.София, бул. Цариградско шосе № 115, Е, ет.5, против Р. И. Д. с ЕГН ********** от гр.***, ул. *** №16, за заплащане на сумата 148 лв. /сто четиридесет и осем лева/, като част от сумата 887.20 лв., дадена й по договора за заем като чиста сума, поради извършено плащане в хода на производството по делото.

ОСЪЖДА Р. И. Д. с ЕГН ********** от гр.***, ул. *** №16, да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК 202531869, гр.София, бул. Цариградско шосе № 115, Е, ет.5, сумата 480 лв.

/четиристотин и осемдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4