Решение № 21 от 20.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Велико Търново, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно търговско дело № 20244001000130 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 28/14.03.2024 година по т. д. № 57/2023 година по описа на Окръжен съд Русе са оставени без уважение предявените от „Банка ДСК“ АД против Едноличен търговец с фирма: „Д-А.Н.Г.К.“ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено дължимост на сумите: 50 000 лева - главница; 9.72 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемостта за периода 10.11.2022 година - 11.11.2022 година; 152.77 лева обезщетение за забава след настъпване на изискуемостта за времето от 10.12.2022 година до 20.12.2022 година; 96 лева - дължими такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2022 година до окончателното изплащане на задължението, произтичащи от Договор за кредит-овърдрафт № 77/7.09.2021 година и Анекс № 1/17.08.2022 година към него с кредитополучател Едноличен търговец с фирма: „Д-А.Н., чийто правоприемник е Едноличен търговец с фирма: „Д-А.Н.Г.К.“ от гр. Русе, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3154/23.12.2022 година въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 6505/2022 година по описа на Районен съд Русе.

Със същото решение „Банка ДСК“ АД е осъдено да заплати на Едноличен търговец с фирма: „Д-А.Н.Г.К.“ сумата 2 550 лева - направени по делото разноски в производството по ч. гр. д. № 6505/2022 година на Районен съд Русе и т. д. № 57/2023 година на Окръжен съд Русе.

Против това решение на Окръжен съд - Русе е постъпила въззивна жалба от „БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1 ул. „Московска" № 19, чрез пълномощника си Д. Р. Й., упълномощена от изпълнителните директори Д.Н. Н.И и М.Р.К, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „В" № 92, ет. 2.

Правят се оплаквания, че същото е необосновано, неправилно, поради допуснати от съда нарушения на процесуалния и материалния закон. Считат се за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че вземането на „БАНКА ДСК" спрямо ЕТ „Д. - А.Н. - Г.К." по процесната Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 6505 от 2022 г., по описа на Районен съд Русе - е недължимо, тъй като Банката не е упражнила надлежно правото си да обяви вземанията по процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми, преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, чрез непосочване на конкретно условие за това в поканата за предсрочна изискуемост.

Навежда се, че уведомлението за предсрочна изискуемост до длъжника е надлежно, процедурата е спазена и е породило търсения правен ефект, като от момента на връчване, „Банка ДСК" разполагала с пълното право да иска присъждане на цялата дължима сума /за главница и лихви/.

Основанията за иницииране на съдебна процедура от „Банка ДСК" АД за събиране на просроченото вземане по договора за кредит били наведени както в заповедното, така и в исковото производство пред първоинстанционния съд, а именно:

1.

Към 08.12.2022 г., датата на предприемане действия по обявяване на предсрочна изискуемост, Банката е констатирала неизпълнение на задълженията на ответника, по процесния договор за кредит на основание чл. 17 буква „в" от Договора за кредит, което обстоятелство било посочено, както в заявлението, така и в исковата молба.

2.

Ответникът е бил в неизпълнение на задължението си и на основание чл.

14, буква „в" от процесния договор за кредит. Съгласно цитираната клауза, ответникът бил задължен да уведоми незабавно „Банка ДСК" АД в случай на започване срещу него на изпълнителни производства по реда на ГПК. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост, срещу ответника, в качеството му на правоприемник на ЕТ „Д. - А.Н.", ЕИК 117620409 са образувани изпълнителни производства под номера 20228330400692/2022 и 20228330400762/2022 по описа на ЧСИ В.М., за което по делото са представени надлежни доказателства.

3.

Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост, ответникът е бил в неизпълнение и на задълженията му, произтичащи от други договори за кредит, сключени между „Банка ДСК" АД, в качеството на кредитор и ответника ЕТ „Д. - А.Н.

- Г.К.", ЕИК 207178420, в качеството на универсален правоприемник на кредитополучателя ЕТ „Д. - А.Н.", ЕИК 117620409, а именно: Договор за кредит № 49 от 24.08.2020 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 23.12.2020 г. и Анекс № 2 от 22.07.2021 г. и Договор за кредит № 50 от 24.08.2020 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 28.09.2020 г. и Анекс № 2 от 22.07.2021 г.

Твърди се, че всички горепосочени факти се били осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което вземането е станало изискуемо в заявения размер и не е възникнало на непредявено основание, както е приел съдът в решението си.

Въззивникът навежда довод, че първоинстанционният съд не е приложил разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, доколкото е бил длъжен да вземе предвид фактите и обстоятелствата, настъпили след предявяване на иска и които са от значение за спорното право, а именно : че изискуемостта е настъпила и по време на производството по търговско дело № 57/2023 г., предвид, че по образуваното изпълнително дело до длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно 2 със заповедта и извлечение от счетоводните книги на банката. Според жалбоподателя, ненадлежно упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора не изключва дължимостта на онези неизпълнени вноски за погасяване на кредита до момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, както и тези, настъпили след предявяване на иска.

Отправя се искане, въззивният съд да отмени Решение № 28/14.03.2024 г., по търговско дело № 57/2023 г., по описа на Окръжен съд - Русе, като неправилно и необосновано, и постанови друго, с което да признае за установено, че ответникът ЕТ „Д. - А.Н. - Г.К.", ЕИК: 207178420, представляван от Г.Н.К., ЕГН **********, дължи на „Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616 вземанията, за които е издадена процесната Заповед за незабавно изпълнение 3154/23.12.2022 г. по ч.гр.дело № 6505/2022г. по описа на Районен съд - гр. Русе, а именно:

50 000.00 лв. (петдесет хиляди лева) - изискуема и непогасена главница по Договор за кредит- овърдрафт № 77/07.09.2021 г. и анексите към него ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.

9.72 лв. (девет лева и седемдесет и две стотинки) - изискуемо и непогасено вземане за обезщетение за забава за периода от 10.11.2022 - 11.11.2022 г.

- 152.77 лв. (сто петдесет и две хиляди лева и седемдесет и седем стотинки) изискуемо и непогасено вземане за обезщетение за забава за периода след датата на настъпване на предсрочната изискуемост 10.12.2022 г. - 20.12.2022 г.

- 96.00 лв. (деветдесет и шест лева) - изискуемо и непогасено вземане за такси и разноски по договора за кредит.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,претендира направените в двете инстанции разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адвокат Б. М. - процесуален представител на Едноличен търговец с фирма: „ДА.Н.Г.К.“, в който развива подробни съображения за нейната неоснователност.

Отправя искане за потвърждаване на атакувания първоинстанционен съдебен акт - като правилен. Претендира сторените разноски в производството.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на Окръжен съд – Русе е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

3

По същество на въззивната жалба:

„Банка ДСК" АД е предявила против ЕТ „Д. - А.Н. - Г.К." гр. Русе, ЕИК:

207178420, по реда на чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.430 ТЗ, искове за съществуване на вземания, оспорени по реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6505/2022г. по описа на Районен съд Русе.

Всяко от вземанията е основано в заповедното производство на извлечение от счетоводните книги на банката по сключен между страните Договор за кредит овърдрафт № 77 от 07.09.2021 г., и Анекс № 1 от 17.08.2022 г. към него, по който кредитополучател е ЕТ „Д. - А.Н.", чийто правоприемник е ответният търговец ЕТ „Д.

- А.Н. - Г.К." от гр. Русе.

Ищецът „Банка ДСК" АД е твърдял, че ЕТ „Д. - А.Н.", ЕИК 117620409, чийто универсален правоприемник е ЕТ „Д. - А.Н. - Г.К.", ЕИК 207178420, е кредитополучател по сключен Договор за кредит-овърдрафт № 77 ("Договор за кредит") и анекси към него на банков кредит в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди лева) с краен срок на погасяване съгл. чл. 3 от Анекс № 1 до 07.09.2024 г. За предоставения кредит, кредитополучателят бил поел ангажимент да заплаща на кредитора както възнаградителна лихва, така и наказателна надбавка върху падежиралата и просрочена главница за времето на забавата до окончателното плащане на дължимите суми или до датата на предсрочната изискуемост или до изискуемостта на краен падеж.

Ищецът навежда, че задължението по процесния договор за кредит е предсрочно изискуемо на основание чл. 17, б. в) от Договора за кредит, като предсрочната изискуемост била настъпила на 09.12.2022 г., за което кредитополучателят бил надлежно уведомен чрез ЧСИ В.М..

Всички средства по отпуснатия кредит били усвоени от кредитополучателя по посочената в чл. 5 от Договора за кредит негова разплащателна сметка. След подписването на Анекс № 1, неплатена била останала една вноска за погасяване на кредита. Кредитополучателят не бил заплатил дължими към Банката суми и след настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, поради което кредиторът предприел действия за снабдяване с изпълнителен титул и принудително събиране на вземанията си.

На 20.12.2022 г.. банката подала Заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК пред PC - Русе.

Към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение 20.12.2022 г. съществувало неизпълнение на задължение за погасяване на 3 месечни вноски, като общата дължима сума по кредита към 20.12.2022 г. била в размер на 50 258,49 лева, от които: Неплатена главница - 50 000 лева; Обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемостта, дължимо съгласно чл. 18, б. а) и б) от Договора за кредит - 9,72 лева за периода от 10.11.2022 г. до 11.11.2022 г.;Обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемостта съгласно чл. 18, б. в) от Договора за кредит във връзка с TP №3/2017г. на ВКС - 152,77 лева за периода от 10.12.2022 г. до 20.12.2022 г.; Дължими такси: 96,00 лева.

По образуваното ч.гр.д. № 6505/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Русе били издадени Заповед № 3154/23.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 2346/23.12.2022 г. срещу ЕТ „Д. - А.Н. - Г.К.", във връзка с които ищецът бил и взискател по изпълнително дело № 1019/2022 по описа на ЧСИ В.М., per. № 833 в КЧСИ.