Определение № 752 от 23.02.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 305/2022
- Вид
- Определение № 752
- Подписан
- 23.02.2022
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 631 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, б. "а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 752 гр. Варна, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100500305 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1966/08.12.2021 год., постановено по гр. дело № 20213110106232 по описа на РС-Варна за 2021 год., в частите, с които въззивникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град София, п. к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А е осъден да заплати на ИВ. П. П. ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Мир“ № 89 сумата от общо 1 516, 35 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018г. – 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 273, 07 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата начислено за периода от 01.07.2018г. до 28.04.2021г., на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно. Оспорен е изводът на съда, че е налице празнота в ЗМВР, която да регламентира изчисляването на положения от служителите на МВР нощен труд чрез преизчисляването му в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Счита, че празнота в ЗМВР няма, поради което и неправилно са приложени нормите на КТ, вкл. и на цитираната Наредба.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
С жалбата е направено искане за спиране на настоящото дело, на основание чл. 633, вр. чл. 631 ГПК, до приключването на производството по преюдициално дело № C-262/20 на съда на ЕО, образувано по отправено от РС-Луковит преюдициално запитване до съда на Европейските общности относно тълкуването на разпоредби от правото на Европейския 1 съюз, а именно: на чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО; на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО. Счита, че решението на съда на ЕО по преюдициалното запитване има значение за правилното решаване на настоящия правен спор.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция.
Въззивната жалба е редовна и допустима.
Искането за спиране на производството по настоящото дело до приключването на производството по преюдициално дело № C-262/20 на съда на ЕО, е неоснователно.
Въпросите в отправеното от РС-Луковит преюдициално запитване до съда на ЕО относно тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: на чл. 12, б.
„а“ от Директива 2003/88/ЕО; на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и на § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО, нямат отношение към настоящия правен спор и не са обуславящи, доколкото спорът по настоящото дело е относно начина на отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители в МВР, т. е, настоящият спор има отношение към възнаграждението на държавните служители в МВР и по – конкретно към методите за определянето му, които въпроси обаче са извън обхвата на Директива 2003/88/ЕО.
Поради изложеното искането за спиране е неоснователно и следва да се отхвърли.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, чрез процесуален представител, въззивна жалба с р е щ у Решение № 1966/08.12.2021 год., постановено по гр. дело № 20213110106232 по описа на РС-Варна за 2021 год.;
ОТХВЪРЛЯ, съдържащото се във въззивната жалба искане за спиране, на основание чл. 633, вр. чл. 631 ГПК, на производството по настоящото дело до приключването на производството по преюдициално дело № C-262/20 на съда на ЕО;
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 21.03.2022 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2