Решение № 274 от 15.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20268002900294 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника С. Д. Г. срещу решение № 345 от 17.06.2025г. по в.т.д. № 40/2025г. на Апелативен съд София, с което е отменено решението по т.д.№ 1940/2019г. на СГС в частта за признаване по отношение на него за нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, договор за цесия от 19.05.2004г., сключен между „С. тур“ ЕООД, чрез управителя С. Д. Г., и С. Д. Г. в лично качество. Вместо това, при дадена правна квалификация на иска срещу С. Г. по чл.40 ЗЗД, договорът е обявен за недействителен като сключен във вреда на представляваното дружество и ищец „С. тур“ ООД.

Подадена е и насрещна касационна жалба от „С. тур“ ООД срещу същата част на въззивното решение - отмяната на първоинстанционния акт, с който по отношение на първия ответник С. Г. договорът за цесия е обявен за нищожен на основание чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД, вместо което, същият договор е обявен за недействителен на основание чл.40 ЗЗД - като сключен във вреда на представляваното дружество „С. тур“, което към момента на цесията е еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик на 1 капитала и управител С. Г..

В касационната жалба на ответника С. Г. са въведени доводи за недопустимост на обжалваното решение със съображения, че на първо място съставът на САС не само, че е преквалифицирал иска, но се е произнесъл по непредявен такъв, игнорирайки предмета на заявеното искане съобразно твърденията в исковата молба (като сключен при накърняване на добрите нрави) и заявения петитум, който съдържа искане за обявяване за абсолютно нищожен на договора за цесия на това основание. На второ място се възразява, че въз основа на едни и същи факти, по отношение на един и същ договор за цесия, въззивният съд е квалифицирал иска срещу касатора и първи ответник С. Г. по чл.40 ЗЗД, а по отношение на втория ответник „Барет“ ООД като такъв по чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД. Според обжалващата страна недопустимо е една и съща сделка да бъде квалифицирана едновременно като нищожна и като недействителна, тъй като при недействителността по чл.40 ЗЗД е налице валидна сделка, на чиято недействителност може да се позове само представляваният, а нарушаването на добрите нрави обуславя нищожността, на която може да се позове всеки. На трето място касаторът счита за недопустим съдебния акт поради отсъствие на правен интерес от предявяване на иска със съображенията, че ищецът твърди, че при уважаването му, цедираните вземания ще се върнат в неговия патримониум и дружеството ще стане кредитор на цедирания длъжник „Барет“ ООД като ще може да реализира вземанията си за продажната цена на хотела спрямо купувача.

Възразява обаче, че производството по втория обективно съединен осъдителен иск за парично вземане, предявен само срещу ответника „Барет“ (за осъждането му да заплати на „С. тур“ на основание чл.79 и чл.92 ЗЗД сумата 363 000 щатски долара - остатък от главница за продажната цена по договора, ведно с лихви, както и да заплати сумата 100 000 щатски долара - неустойка по споразумението, сключено също на дата 19.05.2004г.), е прекратено с влязло в сила определение, а и тези вземания са погасени по давност. Излага, че с евентуалното уважаване на предявения иск за абсолютна нищожност, „С. тур“ ООД не става правоприемник на С. Г. така, че изпълнителният титул, който притежава Г. за вземане за неустойка от 100 000 щ. д. срещу „Барет“ по силата на влязлото в сила решение по т.д. № 855/2007г. на ОС Варна, няма действие по отношение на дружеството - ищец и няма да даде основание то да встъпи в правата на взискателя Г. по заведеното изпълнително дело, нито ще 2 го снабди с изпълнителен титул.

Въведени са и доводи за неправилност със съображенията, че при преценката си за различна правна квалификация, въззивният състав не е уведомил страните за необходимост да бъде променена дадената от първостепенния съд, не е разпределил доказателствената тежест съобразно новите факти, релевантни към приетата от него, и без да им даде възможност за становище и събиране на относими доказателства. За незаконосъобразен несъобразен със същността на органното представителство касаторът счита извода, че управителят, който е и едноличен собственик на капитала, може да действа в ущърб на дружеството. В противоречие със същността на търговското дружество намира и извода, че едноличният собственик следва да действа в интерес на дружеството и е допустима преценката дали този интерес е увреден. Възразява, че интересът на дружеството е пряко свързан с интереса на неговия собственик и е подчинен на неговия интерес.

Искането е за обезсилване на решението като недопустимо, а при условията на евентуалност за отмяната му като неправилно.

В писмен отговор „С. тур“ ООД посочва, че тъй като дружеството е подало насрещна касационна жалба, в която също поддържа аргументи за частична недопустимост на въззивния акт, в отговора взема становище по отношение на поддържания от насрещната страна довод, че принципно няма как да противоречи на добрите нрави сделка, сключена от органния представител на търговско дружество. Излага съображения за неоснователност на тезата за неправилна оценка от въззивния съд относно нееквивалентността на престациите.

В насрещната касационна жалба „С. тур“ ООД също поддържа оплаквания за неправилно дадена от въззивната инстанция квалификация на иска срещу С. Г. и за произнасяне по непредявен срещу този ответник иск.

Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че тази претенция има дадената от първоинстанционния съд правна квалификация чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД. Посочва съображения защо ищецът не е предявил иск по чл.38 ЗЗД, нито по чл.40 ЗЗД като се основава на формираната практика по въпросите за приложимостта на тези два правни института по отношение на органното представителство на еднолично търговско дружество. Искането е за обезсилване на въззивното решение, с 3 което е отменен първоинстанционният акт за признаване по отношение на ответника Г. на абсолютната нищожност на договора за цесия, вместо което този договор е обявен за недействителен на основание чл.40 ЗЗД и връщане на делото на САС за произнасяне по действително предявения иск.

В писмен отговор С. Г. счита насрещната касационна жалба за недопустима поради отсъствие на правен интерес за дружеството да обжалва въззивното решение, тъй като неговият иск е уважен.

Не е постъпил отговор от „Барет“ ООД по подадените касационна и насрещна касационна жалба. „Барет“ ООД е втори ответник по предявения от „С. тур“ ООД иск и постановеното от първата инстанция по отношение на него решение - за признаване за нищожен на основание чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД на договора за цесия от 19.05.2004г., сключен между „С. тур“ ЕООД чрез управителя С. Г., от една страна, а от друга С. Г. в лично качество, е потвърдено от САС. По отношение уважаването на този иск с посочената правна квалификация - чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД касаторът Г. счита за правен нонсенс различното правно основание, на което е уважен установителният иск на цедента срещу цесионера и срещу цедирания длъжник.

В откритото съдебно заседание единствено касаторът „С. тур“ ООД изпраща процесуален представител, който поддържа касационните си оплаквания за неправилна квалификация на предявения от дружеството иск срещу ответника С. Г.. Счита, че „Барет“ ООД е пасивно легитимиран ответник по предявения иск за нищожност на договора за цесия поради противоречие на добрите нрави.

Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. , след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:

„С. тур“ ООД чрез управителя си С. С.ова Г.а (дружеството е със съдружници и представляващи поотделно управители С. Г.а и М.М. - лицето, на което С. Г. на 13.07.2004г. е прехвърлил всичките си дялове от капитала на „С. тур“ ЕООД, преобразувано в ООД на 15.07.2008г.), е предявило иск за признаване по отношение на С. Г. и по отношение на „Барет“ ООД за нищожен поради противоречие с добрите нрави, на сключения между „Силвия тур“ ЕООД, чрез управителя С. Г. от една страна , и С. Г. от друга, 4 договор за цесия от 19.05.2004г. С него С. Г., действайки от една страна като управител - органен представител на „Силвия тур” ЕООД, а от друга - в лично качество, е прехвърлил на себе си вземането за продажната цена , дължима от купувача „Барет“ ООД по договор от 08.12.2003г. в размер на 365 000 щатски долара, (както и всички акцесорни права, включително и правата обективирани в споразумението от 19.05.2004г. за вземане за неустойка в размер на 100 000 щатски долара, и правата по обратно писмо от 08.12.2003г.), при цена 10 000лв .

Ищецът е основал исковете си на твърденията:

1/ Придобит от „С. тур“ ООД на 22.08.1997г. недвижим имот - хотел „Хоризонт”- обособена част от к.к. „Златни пясъци” - гр.Варна;

2/ Към 17.05.2002г. дружеството е със съдружници С. С.ова Г.а и ответника С. Д. Г., всеки притежаващ по 250 дружествени дяла - 50 % от капитала на дружеството. На 17.05.2002г. С. Г., приема решения, с които прекратява членственото правоотношение на С. Г.а, заличава я като управител на дружеството и трансформира същото в еднолично дружество с ограничена отговорност и избира себе си за нов управител.

3/ Решенията на общото събрание на съдружниците на „С. Тур“ са атакувани от съдружника С. Г.а по реда на чл.74 ТЗ. Образувано е гр.д.№5087/2002г. по описа на СГС, по което з а обезпечение на предявените искове съдът е допуснал налагането на обезпечителна мярка възбрана върху хотел „Хоризонт“, вписана в Служба по вписванията на 20.10.2003г. Делото е приключило с влязло в сила решение от 14.05.2007., с което предявените искове са уважени, решенията от 17.05.2002г. са отменени, а С. Г.а е възстановена като съдружник и управител на дружеството. В решението по чл.74 ТЗ е прието, че събранието е свикано незаконосъобразно, С. Г.а, която към този момент е управител, не е свиквала събрание, не е получила и покана за свикването му в качеството й на съдружник.

4/ Междувременно ответникът С. Г. премества седалището на „С. тур“ООД в гр.Сливен и на 08.07.2002г. приема повторно същите решения, с които наново прекратява членственото правоотношение на другия съдружник С. Г.а, заличава я като управител на дружеството и го трансформира в еднолично дружество с ограничена отговорност с управител С. Г..

С влязло на 08.02.2005г. в сила решение на Апелативен съд Бургас от 5

14.05.2004г. по т.д. № 256/2003г., всички решения, взети еднолично от С. Г. на общото събрание на съдружниците, проведено на 08.07.2002г. са отменени, като незаконосъобразни. С определение от 08.02.2005г на ІІ т.о. на ВКС по т.д.

682/2004г. не е допуснато касационно обжалване на решението на апелативен съд Бургас, в което отново е прието, че С. Г.а не е била редовно поканена за общото събрание, обратните разписки „удостоверяващи“ връчване на поканата не са подписани от нея, събранието отново не е редовно свикано.

5/ Въпреки възбраната и висящия съдебен спор по гр.д.№5087/2002г. на СГС, С. Г. се възползвал от възможността да прехвърли единствения недвижим имот на дружеството. Като вписан управител и едноличен собственик на капитала на „С. Тур“ ЕООД, на 08.12.2003г. е сключен договор за продажба, по силата на който „Силвия тур“ ЕООД, представлявано от управителя Г., прехвърля правото на собственост върху недвижимия имот - хотел „Хоризонт“ на „Барет“ООД, за което е съставен нотариален акт за покупкопродажба, вписан в служба по вписванията гр. Варна на 09.12.2003г. Имотът е прехвърлен срещу цена в размер на 650 000 лв. С обратно писмо от 08.12.2003г. пред нотариус Александър Ганчев, страните по сделката признават, че уговорката за цената не отразява действителната им воля;