Решение № 128 от 17.05.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Варна , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Радостина Методиева при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20213110201119 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Фреш ПМ“ ООД ЕИК ***, подадена чрез адв. С. С. от АК Варна, против НП № 540612F566807/08.10.2020год. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на ТД е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 1500лв. на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н18/13.12.2006год..

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано, навежда твърдения за допуснати нарушения на процес. правила - били описа 2 нарушения, а цифрово било посочено само едно такова и било наложено само едно наказание, което нарушавало правото му на защита, липсвали и мотиви досежно неприложението на чл.28 от ЗАНН.

Моли НП да бъде отменено, а алтернативно отправя искане за намаляване размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона размер.

В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата и заявява, че не оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП. Във фазата по същество моли жалбата да бъде уважена като се вземат предвид изложените в същата подробни доводи за отмяна на НП.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява становище, че допуснати съществени 1 нарушения на процес. правила не са допуснати, че нарушението е безспорно доказано, както и че не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане и на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:

На 23.08.2020год., около 11:20ч. св. С. (инспектор по приходите) и негов колега, извършили проверка в търговски обект – супермаркет „Фреш“, находящ се в к.к. „Златни пясъци“ в гр.Варна в к-с „Червения рак“ и стопанисван от въззивното дружество. Преди двамата да се легитимират и да започнат същинската проверка, в 11:11ч. св. С. направил контролна покупка на 1бр. минерална вода „Девин“ на стойност 0.99лв., която покупка заплатил на продавачката в обекта с монета от 1лв. За извършената продажба на св. С. не бил издаден фискален касов бон от въведения в експлоатация в обекта касов апарат. В последствие в хода на същинската проверка проверяващите установили, че в обекта има две ФУ, но работи само едното. Изведен бил междинен финансов отчет от работещото устройство, а представляващия въззивното дружество изброил и наличните пари в касата.

Констатирана била положителна разлика (парите в касата били в повече от тези регистрирани на касовия апарат) за която били дадени писмени обяснения че разлика се дължи на оставени в началото на деня дребни монети за връщане на ресто. На място бил съставен протокол за извършена проверка в която проверяващите отразили констатациите от същата и определили дата за явяване в ТД на НАП Варна на представител на дружеството с указание за носене на определени документи в това число и КЛЕН от дата 23.08.2020год.

На 26.08.2020год. представляващия въззивното дружество се явил. Същият представил клен от 23.08.2020год. В същия направената от св. С. не била отразена.

На същата дата св. С. съставил срещу въззивното дружество АУАН № F566807, в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н18/13.12.2006год..

Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя на въззивното дружество, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения срещу акта.

На 08.10.2020год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006год. на МФ и на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.

2

В съдебно заседание показания е дал св. С., който в показанията си възпроизвежда обстоятелствата свързани с проверката извършена на 23.08.2020год. и констатациите от нея с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018год. на ИД на НАП; Заповед № ЗЦУ/928 от 05.07.2018год. на главния секретар на НАП, протокол за извършена проверка № 0360583/23.08.2020год., клен от 23.08.2020год., опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката; 2бр. декларации от работещи лица; график за месец август 2020год.; договор за наем от 03.04.2020год.; споразумение от 02.10.2019год..

Показанията на св.С., както и всички събрани писмени доказателства, в това число и тези приложени към АНП и прочетени по реда на чл. 283 от НПК съдът кредитира изцяло с доверие като непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване нарушението, обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за неяснота досежно това какво точно нарушение била ангажирана отговорността, съответно за какво точно нарушение е наложена санкцията, тъй като били описани две нарушения.

Действително в обст. части на АУАН и НП е посочено, че е била установена положителна разлика между фактическата и касова наличност. От обстоятелствените части на АУАН и НП обаче несъмнено става ясно, че в случая отговорността е ангажирана за неиздаване на фискална касова бележка за покупка на 1бр. минерална вода на стойност 0.99лв. каквито факти са изложени и са относими към посочената като нарушена норма от Наредба № Н18/13.12.2006год. на МФ. В конкретния случай е ангажирана обективна безвиновна отговорност на ЮЛ като в обст. части на акта и НП се съдържат факти и обстоятелства които в достатъчна степен описват вмененото нарушение свързано с неиздаване на касова бележка, към които факти е относима и посочената санкционна норма на чл. 185, ал.1 от ЗДДС така, че за каквото и да било нарушено право на защитата и дума не може да става.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът счете, че НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:

3

С НП на въззивното дружество е наложена санкция за това, че е нарушило разпоредбите на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006год., тъй като не е издало касова бележка за извършена продажба на 23.08.2020год. в магазин – супермаркет “Фреш“ находящ се в КК „Златни пясъци“ на 1бр. минерална вода „Девин“ и заплатена в брой, на стойност 0.99лв..

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18 на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8..

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от същата наредба независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Съгласно чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определя реда издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

Видно от §.11 от ПЗР на Наредба № Н.18/13.12.2006год. наредбата е издадена на основание чл. 118, ал.4 от ЗДДС.

В конкретния случай в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства бе установено, че на 23.08.2020год. продавач в обекта на въззивника е извършил продажба на стойност 0.99лв. която сума е била заплатена в брой от клиента (св. С.), но продажбата не е била регистрирана на ФУ (не е била издадена касова бележка за конкретната продажба). В горната насока са категоричните показания на св. С., както и приложените към АНП протокол от извършена проверка и клен от същата дата. Впрочем факта на неиздаване на касова бележка за конкретната продажба не се и 4 оспорва от въззивника видно от съдържанието на въззивната жалба, както и от изявлението на неговия защитник в съдебното производство.

И след като е извършена продажба и е прието плащане без да е издадена касова бележка, то безспорно нарушение на наредбата е налице и това е доказано по безспорен и категоричен начин.

Доколкото в случая е ангажирана обективната безвиновна отговорност на ЮЛ въпроса за вината изобщо не стои. Осъществяването на деянието от обективна страна (осъществена продажба и неиздаване на касова бележка за същата) е достатъчно за ангажиране на отговорността на търговеца като следва да се отбележи още, че ангажирането на неговата отговорност не отпада дори и в случаите когато е била ангажирана отговорността на ФЛ което фактически не е издало касовата бележка. В ЗДДС е предвидена отговорност както за самия търговец (чл. 185, ал.1 от ЗДДС) така и за ФЛ което е било длъжно да издаде касовата бележка (чл. 185, ал.3 от ЗДДС).

И според съда, както очевидно и според АНО, нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото данни още по-малко пък доказателства, които да водят на извод, че констатираното нарушение се отличава от останалите от своя вид с по-ниска степен на обществена опасност. Напротив нарушението е типично. Безспорно стойността на установената по безспорен начин нерегистрирана продажба (продажба за която не е била издадена касова бележка) не е голяма. Само този факт обаче сам по себе си не е достатъчен да определи случая като маловажен. Извод за маловажност на административното нарушение не може да обоснове и фактът, че нарушението е извършено за първи път, тъй като ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. Тези обстоятелства следва да бъдат ценени единствено като смекчаващи вината обстоятелства при индивидуализацията на санкцията. Не е налице незначителна обществена опасност на деянието, тъй като неиздаването на фискален касов бон предполага неотчитане от извършена търговска продажба. Бездействието по нейното регистриране има за последица неотчитане на приходи, които от своя страна подлежат на облагане с корпоративен данък. Спазването на данъчната дисциплина е задължени на всеки търговец, без значение каква е неговата търговска дейност и какъв е обема на търговския му стокооборот. Правилата относно регистриране и отчитане на търговските продажби имат за адресати всички правни субекти, осъществяващи търговска дейност.