Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 826 от 01.06.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 7531/2025
Вид
Решение № 826
Подписан
01.06.2026
В сила
30.06.2026
Състав
Ана Иванова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 ал. 2 т.20 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.12 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. Плевен, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20254430107531 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод на предявени от „АПС Бета България“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на упр. **** , представлявано от ***** срещу Ц. К. Ц. ЕГН **********, с постоянен адрес:

****** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.

415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 3727,72 лв. от които: главница в размер на 1106,60 лв.; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 1129,45 лева; договорна лихва върху главницата в размер на 284,14 лв. за период от 19.04.2019 г. до 31.08.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 641,32 лв. за период от 19.04.2019 г. до 27.06.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията; законна лихва за забава върху Договор за предоставяне на поръчителство в размер на 566,21 лева за период от 19.04.2019 г. до 27.06.2025 г., както и както и лихва за забава върху Договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията;

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало 1 заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 616/2025 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчена му по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В исковата молба ищецът твърди, че на 19.04.2019г. между „Кредисимо“ЕАД и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № ****** по електронен път по силата на ЗПФУР. Излага, че при сключване на този договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Сочи, че договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на ЗПК, З ЕДЕУУ, ЗПФУР. Твърди, че по силата на сключения между страните договор, ответникът е получил сумата от 1300 лева, срещу което се съгласил да върне на 16 бр.вноски по 106,98 лева в срок до 31.08.2020 г., съгласно изготвен погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Излага се че по договора бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и ГПР в размер на 50%. Сочи се, че страните се договорили, че при забава на плащането на погасителна вноска ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, ведно с всички разноски за извънсъдебно или съдебно събиране на вземането, направени от кредитора.

Навеждат се доводи, че на 19.04.2019 г. ответникът е сключил Договор за поръчителство с Ай Тръст ЕООД, по силата на който Ай тръст се е съгласил да сключи договор с ищеца, по силата на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника. Излага се, че съгласно чл.3 от Договора за поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми вземания при поискване. Сочи се, че на 19.04.2019 г. Ай Тръст ЕООД и Кредисимо АД са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило пред ищеца за всички задължения на ответника по процесния договор за кредит. Твърди се, че тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по Договора Кредисимо е поканил Ай тръст да плати всички изискуеми задължения на ответника. Излага се, че на 23.01.2021 г. Ай тръст е погасил задълженията на ответника към ищеца., за което е уведомил Ц.

Ц..Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г. „Кредисимо“АД и Ай Тръст ЕООД прехвърлил своите вземания към ответника по процесния договор в полза на ищеца, като ответникът била уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл. Излага, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по 2 договора за кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита.

Сочи и, че към датата на исковата молба задължението все още не било погасено.Поради изложеното моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.

В нарочна писмена молба, депозирана преди датата на о.с.з. ищецът моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан, за което развива подробни съображения. Претендира присъждане на разноски.

В дадения от съда срок ответникът не е депозирал отговор на ИМ..

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д.№616/2025 г. по описа на РС Левски е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №322/21.07.2025 г., връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на съда ищецът е предявил иск за установяване на съществуване на вземането си.

От представения с исковата молба Договор за потребителски кредит №******/19.04.2019 г. се установява, че „Кредисимо“ ЕАД е отпуснал на ищеца кредит в размер на 1300,00 лева, които е следвало да бъдат върнати на 16 вноски с размер на погасителната вноска от 106,98 лева с лихвен порцент от 41,24 % и ГПР от 50 %. Установява се също така, че в чл.4 от Договора, заемателят се е задължил, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Банкова гаранция, в срок до 10 дни или 2. Договор за предоставяне на поръчителство, с одобрено от заемодателя лице, в срок от 48 часа от подаване на заявлението за кредит.

По делото се установява също, че въз основа на сключеният между ответника и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като финансова институция, предоставяща гаранционни сделки - поръчител, е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2019 г., по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство със заемодателя „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *****, въз основа на който да отговаря солидарно със заемателя по процесния Договор за кредит. Според обективираното в чл.8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят – заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение.

3

Установява се, че Кредисимо ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждението по договора.

Видно от Приложение №1 към същия договор, възнаграждението е било определено на 93,04 лева месечно.

Установява се от приобщения по делото Договор за поръчителство от 19.04.2019 г., сключен между Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД като поръчител, че поръчителят се е задължил да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнение на задължението по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задължението на потребителя по Договора за потребителски кредит.

Видно е от представената по делото разписка, че на 19.04.2019 г., че на ответника по делото е преведена от Кредисимо ЕАД сумата от 377,38 лева.

Установява се от представената извадка от счетоводството на Кредисимо ЕАД, че на ответника е отпускат заем в размер на 1300,00 лева, с който: 373,83 лева е преведен на ответника, а сумата от 926,17 лева е послужила за погасяване на стар заем. Видно е, че по кредита е платена сума от 349,72 лева, с които е погасена главница в размер на 98,88 лева; лихва в размер на 65,22 лева, 1,22 лихва за забава и 184,40 лева за поръчителство.

Представени са и общите условия, приети от страните, искането за отпускане на кредита и развилата се кореспонденция във връзка с него, СЕФ и погасителен план, като от последният документ се установява, че общата дължима сума по кредита се формира от главница, лихва и неустойка.

Неустойката е част от месечните погасителни вноски на представения погасителен план.

По делото се установява също и факта на сключване на Договор за продажба на вземания от 02.03.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД като продавач, и ищцовото дружество като купувач, като в Приложение №1 към него от същата дата е посочено вземането към ответника по процесния договор.

С пълномощно, инкорпорирано в Договора за цесия /чл.4.3./, цедентът е упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжниците за сключената цесия чрез изпращане на уведомления от името на цедента.

По делото е представено Уведомително писмо от името на ищцовото 4 дружество за извършената цесия - без дата, но подписано с ел.подпис.

Приобщено като доказателства по делото е и искане за плащане от 18.02.2021 г., с което Кредисимо ЕАД е поискало от Ай Тръст ЕООД плащане по процесния договор за заем.

Установява се от приложеното по делото Споразумение за насрещно прихващане, сключено между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, че страните са се споразумели да направят прихващане между дължими между тях вземания, част, от които е и процесното вземане.

Горната фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателствени средства

Съдът дава пълна вяра на събраните писмени доказателствени средства, тъй като са последователни и непротиворечиви, и не са налице други, които да внесат съмнение в тяхната достоверност.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно е, че „Кредисимо“ ЕАД и ответника са били обвързани от заемно облигационно правоотношение, по силата на което „Кредисимо“ ЕАД като заемодател, е предоставил на ответника като заемател сума в размер на 1300,00 лева, част, от която платена чрез Изипей, а друга част послужила за погасяване на стар заем. Страните не спорят и, че между ответника и Ай тръст ЕООД е сключен договор за поръчителство, по силата на който на Ай тръст се е задължил да поръчителства пред Кредисимо ЕАД за заема на ответника срещу възнаграждение. Установява се и, че Ай тръст ЕООД и Кредисимо ЕАД са сключили договор за поръчителство.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

5

Въз основа на събраните писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника е била налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях Договор за потребителски кредит.

След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение, следва да се прецени дали този договор е действителен в изпълнение на служебните задължения за преценка на действителността на договор /или клаузи от него/, сключен с потребител. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.