Определение № 3472 от 25.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3472 гр. София, 24.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Иван Ал. Стоилов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно частно наказателно дело № 20241100606533 по описа за 2024 година

Производството е образувано на основание чл. 341 и сл. по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Първоинстанционното производство е образувано по тъжба на доц. д-р Д. П. Д. срещу доц. д-р И.П.Ж.-Р. с твърдения за извършено от последната престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.

По така внесената тъжба било образувано НЧХД № 5194/24 г. по описа на СРС, НО, 109 състав.

С Разпореждане № 5036 от 17.04.2024 г. първоинстанционният съд, на основание чл.

250, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, е прекратил наказателното производство с аргумент, че частната тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, а именно да съдържа описание на обстоятелства, които биха могли да се отнесат към съставомерните признаци на което и да е от предвидените в НК престъпления. В частната тъжба се твърдяло, че на 10.10.2023 г. подсъдимата доц. д-р И.П.Ж.-Р. била депозирала в „Университет за национално и световно стопанство“ жалба, съдържаща клеветнически твърдения, но, според първоинстанционния съд, следвало да се има предвид, че подаването на жалби и сигнали представлявало реализация на конституционно право на гражданите, като по своя характер жалбата имала единствено сезираща функция компетентен орган да я разгледа, да извърши проверка за установяване на описаните в жалбата обстоятелства и да се произнесе съобразно своите правомощия и преценка дали същата е основателна.

Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба от адв. Д., процесуален представител на частния тъжител доц. д-р Д. П. Д., с твърдение за неправилност и незаконосъобразност на същото. Уточнява се, че упражняването на материално и процесуално признатото право на жалба поначало било правомерно, като злоупотреба с право т.е противоправно поведение било налице само в случай, че оплакването било отправено не с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки от компетентния орган, а когато жалбоподателят знаел, че обстоятелствата са неверни и подавал жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес.

Деянието по чл. 147, ал. 1 от НК касаело именно случай на злоупотреба, при който 1 жалбоподателят недобросъвестно си бил послужил с лъжливи, позорящи обстоятелства.

Като извърши проверка по реда на Глава двадесет и втора от НПК, Софийски градски съд намери следното:

Съдът е сезиран с частна жалба, подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, по смисъла на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, свързан с прекратяване на наказателното производство, от страна, на която законът е признал правна възможност за това – частния тъжител по наказателно дело от частен характер.

Иницииращият производството документ е подаден в рамките на законоустановения срок от връчване на обжалваното разпореждане, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, настоящия състав намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Безспорно е, че първоинстанционният съд се е позовал на принципно допустимо правно основание за прекратяване на наказателното производство, което в случая е визираната в чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК хипотеза на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК – когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 от НПК. Според първоинстанционният съд порокът се състоял в това, че тъжбата не съдържала описание на обстоятелства, които биха могли да се отнесат към съставомерните признаци на което и да е от предвидените в НК престъпления. В случаите обаче, когато съдът констатира нередовност на тъжбата и несъответствие на същата с изискванията на чл. 81 от НПК, той е бил длъжен да даде конкретни указания за привеждане на тъжбата в съответствие със закона като даде и съответен срок за това. Едва при неизпълнение на тези указания или неизпълнението им в указания от съда срок, би могло да пристъпи към разпореждане, приключващо наказателното производство на съответните правни основания. В конкретния случай първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да укаже на тъжителя пороците в тъжбата му и да даде срок за отстраняването им, а прибързано е изготвил разпореждане за прекратяване на наказателното производство. На първата инстанция дори е убягнало неизпълнението на изискването на чл. 81, ал. 1, изр. второ от НПК – да се приложи документ за внесена дължима държавна такса.

С оглед горното разпореждането на първонистанционния съд следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от същия първоинстанционен състав, който следва да се съобрази със задълженията, които съдът има по повод отстраняване на нередовности в тъжбата.

При горните мотиви и на основание чл. 345 НПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 5036 от 17.04.2024 г. по НЧХД № 5194/24 г. по описа на СРС, НО, 109 състав, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, е прекратено наказателното производство.

ВРЪЩА делото на същия състав от първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на въззивното определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3