Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2304 от 15.09.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2311/2025
Вид
Определение № 2304
Подписан
15.09.2025
В сила
03.10.2025
Състав
Анелия Цанова, Светла Станимирова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2304 гр. София, 15.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502311 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на М. К. К. и В. Н. Б. – ищци в първата инстанция чрез пълномощника им адв.С. Г. против определение №11 951 от 20.06.2025г., постановено по гр.д.№ 6855/2025г. на СГС, ГО, 1-5 състав, с което:

- е върната ИМ на ищцата М. К. К., с която е предявен иск с правно основание чл.42,б.“б“ от Закона за наследството в частта, с която се иска обявяване за нищожно на саморъчно завещание от 08.06.2021г. от Т. Н. Б., б.ж. на гр.***, починал на ********г. за чужда идеална част от оставеното от него наследство над 1/36 ид.част до 36/36 ид.части и е прекратено производството по делото в тази част;

- е върната ИМ на ищцата В. Н. Б., с която е предявен иск с правно основание чл.42,б.“б“ от Закона за наследството в частта, с която се иска обявяване за нищожно на саморъчно завещание от 08.06.2021г. от Т. Н. Б., б.ж. на гр.***, починал на ********г. за чужда идеална част от оставеното от него наследство над 1/12 ид.част до 12/12 ид. части и е прекратено производството по делото в тази част;

- на основание чл.118,ал.2 от ГПК е прекратено производството по делото в останалата част и същото е изпратено по родова подсъдност на Софийски районен съд.

Жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност на определението, като жалбата е подробно мотивирана. Твърдят, че искът за обявяване нищожността на процесното саморъчно завещание е предявен самостоятелно, без да е съединен със собственически такъв, поради което и квотите на отделните наследници са напълно ирелевантни. Касае се за 1 установителен иск, който всеки, имайки правен интерес би могъл да предяви за да защити по съдебен ред свои права и законни интереси. Искът е насочен към обявяване на нищожността на документ, за който се твърди, че обективира едностранна сделка и за който ищците твърдят, че е неистински.

Твърдят, че в процесния казус не може да се говори за предявяване на чужди права, както е отразено в мотивите на атакуваното определение документът или е истински, или не е, т.е. или изхожда от наследодателя или не, поради което следва да се търси прогласяване на неговата нищожност изцяло, а не съобразно притежаваните наследствени квоти. А дали след евентуално успешно проведено съдебно оспорване другите наследници ще се възползват от този акт е предмет на отделно производство, а не на настоящото такова.

Молят за отмяна на определението и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският Апелативен съд, като обсъди доводите в частната жалба във връзка с данните по делото и законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, преграждащ развитието на производството и е процесуално допустима. Разгледана обаче по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Видно от данните по делото, СРС е бил сезиран от двете ищци М. К.

К. и В. Н. Б. като законни наследници на Т. Н. Б. , ЕГН **********, б.ж. на гр.***, починал на ********г., иск за обявяване нищожност на саморъчно завещание от 08.06.2021г. от Т. Н. Б. в полза на ответницата Ю. А. Ш., ЕГН **********, обявено с Протокол от 03.08.2021 г. за обявяване на завещание, съхранявано извън канцеларията на Нотариуса, на Нотариус В. Г., per. № *** в НК, с район на действие CPC, на 03.08.2021 г., по нотариално дело № 25/2021 г. и вписано в Имотния регистър на АВп с вх. № 67536/17.09.2021 г., том XII, акт 130.

Исковете по чл.42, б.“б“ от Закона за наследството са предявени от двете ищци самостоятелно, без да са съединени със собственически искове.

Било образувано гр. д. № 19040/2025 г. на СРС, 138 състав.

С Определение № 21653/16.05.2025 г. на СРС по същото дело съдът прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на СГС. В мотивите на съдебния акт е посочено, че съгласно т.1а от ТР № 4/14.03.2016 г., постановено по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, исковете с правна квалификация чл.42 от ЗН са оценяеми, като съгласно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, цената им се формира от стойността на завещаното имущество и тъй като данъчната оценка на имота, предмет на завещанието е 64 420.30 лева, то на 2 основание чл.104, т.4 от ГПК компетентен да се разгледа делото е СГС, на който съд делото е изпратено по родова подсъдност.

След изпращане на делото в СГС е образувано гр.д. № 6855/2025 г. на СГС, 1-5 състав. С обжалваното определение съдът е върнал предявените от ищците искове с правно основание чл.42,б.“б“ от ЗН, в частта, с която се иска обявяване на нищожност на процесното завещание над 1/36 ид.ч. от наследството на починалия, по отношение на първата от ищците - М. К. К. - К. и над 1/12 ид. ч. от същото наследство по отношение на втората ищца - В. Н.

Б. – М.. С това е паднала цената на предявените искове, поради което съдът е прекратил производството по делото, изпращайки го по подсъдност на СРС.

Съдът е изложил мотиви, че ищците са едни от законните наследници на починалия Т. Н. Б., който е имал трима братя и три сестри, починали преди него. Отчитайки отразените в удостоверението за наследници факти, съдът е пресметнал наследствените дялове на всеки един от наследниците на починалия. Така е приел, че ищцата М. К. К. – К. - внучка на една от сестрите на наследодателя Т. Н. Б. - М. Н. Й., починала преди него, притежава 1/36 ид.ч. от наследството на починалия, а втората ищца В. Н.

Б. – М. като внучка на един от братята на Т. Н. Б. - И. Н. Б., починал преди него притежава 1/12 ид. ч. от наследството на починалия.

Отчитайки размера на наследствените права на двете ищци, както и факта, че видно от удостоверението за наследници, наследодателят Т. Н. Б. е оставил и други наследници по закон – низходящи на неговите братя и сестри, починали преди него, съдът е приел, че за ищците липсва правен интерес да искат обявяване за нищожно на саморъчното завещание над притежаваните от всяка от тях идеални части от наследството на Т. Н. Б.. Направил е извод, че същите не могат да предявяват чужди права пред съд. Затова и не основание чл.26, ал.2 от ГПК, вр. чл.130 от ГПК е приел исковете за недопустими над притежаваните от ищците ид.части от наследството. С това цената на исковете, с оглед данъчната оценка на имота е намалена, поради което делото е изпратено по родова подсъдност на СРС.

Въззивният съд намира определението за правилно и съобразено със закона.

Макар исковете на двете ищци за обявяване нищожността на саморъчно завещание да са предявени самостоятелно, без да са съединени със собственически искове, то всички наследници по закон на починалия биха имали правен интерес да оспорят саморъчното му завещание с твърдение, че е неистински. И тъй като ищците са само двама от наследниците по закон на наследодателя Т. Н. Б., освен тях същият е оставил като свои законни наследници още 17 души – низходящи на починалите преди него негови братя и сестри, то всички тези низходящи притежават дял от наследството съобразно наследствените си права.

Съобразно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ГПК, освен в 3 предвидените в закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. В случая двете ищци са предявили не само своите, но и чужди права – на останалите наследници.Затова за техните идеални части ищците не разполагат с правен интерес от предявяването на иска за обвяване нищожност на саморъчното завещание. Затова са неоснователни доводите на жалбоподателите, че документът или е истински, или не и трябва да се търси прогласяване на неговата нищожност изцяло, а не съобразно притежаваните наследствени права. В случая се касае за правен интерес от предявяването на иска, който в случая зависи от притежаваните наследствени квоти от наследството на починалия.Защото на практика ищците претендират и за правата на останалите наследници, което е недопустимо. Няма никакво значение, че иска по чл.42,б.“б“ от ЗН е предявен самостоятелно, без да е съединен с иск за собственост. Този факт не оказва влияние върху изложения по-горе извод, че е недопустимо да се бранят чужди права.

Като е достигнал до този извод, съдът е постановил правилно определение.

Правилно е определението и в частта, с която производството по исковете на двете ищци до размер съответно на 1/36 и 1/12 ид.част от наследството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СРС по правилата за родовата подсъдност.

Съгласно т.1а от ТР № 4/ 14.03.2016 г., постановено по т.д. № 4/ 2014г. на ОСГК на ВКС, исковете с правна квалификация чл.42 от ЗН са оценяеми, като съгласно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК цената им се формира от стойността на завещаното имущество. Когато завещателното разпореждане има за предмет вещни права върху конкретен имот,както е в настоящия случай, цената на иска се определя от размерите по чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, т.е. от данъчната оценка.

В случая данъчната оценка на имота - предмет на завещанието, е 64 420,30 лева. Цената на иска, предявен от първата ищца, имаща права от наследството в размер на 1/36 ид.част, би била 1 789,45 лева.

Съответно цената на иска, предявен от втората ищца, имаща права от наследството в размер на 1/12 ид.част, би била 5 368,35 лева. Поради това и на основание чл.104,т.4, във вр. с чл.103 ГПК, и двата иска са подсъдни на районен съд. Като е прекратил производството и е изпратил делото като родово подсъдно на СРС, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено и в тази му част.

По тези съображения депозираната частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното определение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение №11 951 от 20.06.2025г., постановено по гр.д.№ 6855/2025г. на СГС, ГО, 1-5 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението при условията на чл.274,ал.3, при наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5