Решение № 538 от 19.06.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. Сливен, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230101026 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск, намиращ правното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП за осъждането на ответника да заплати на ищеца претендираната с исковата молба като недължимо платена от втория сума по нищожен Договор № 214466 от 13.07.2023 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба на 28.02.2025 година до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата е получила в заем от ответното дружество сума в размер на 5000 лева по Договор с № 214466 от 13.07.2023 година, сключен по реда на ЗПФУР. Същата не получила екземпляр от договора на траен носител, поради което се твърди, че същият е нищожен.

На 11.08.2023 година, ищцата платила на ответника сума в общ размер на 5474,35 лева, с което е погасила задълженията си по договора.

Предвид твърдяната нищожност се счита, че същата е дължала единствено главницата по договора, като сумата в размер на 474,35 лева е платена без основание и като такава подлежи на връщане.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното 1 дружество да върне на ищцата сумата в размер на 474,35 лева, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба, до окончателното плащане на сумата. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се признава иска за допустим и основателен. Сочи се, че претендираната сума, ведно със законната лихва е заплатена в пълен размер по банкова сметка на ищеца, за което се прилага платежно нареждане. Моли се разноските да бъдат възложени изцяло в тежест на ищеца, като се излагат аргументи в тази насока.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Изразено е писмено становище съгласно, което се признава извършеното в хода на процеса плащане, но се претендират за присъждане направените по делото разноски по инкорпориран в становището списък по чл. 80 от ГПК, като се излагат съображения за дължимост.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

Депозирано е писмено становище съгласно, което като се подчертава извършено в хода на процеса плащане, удовлетвораващо ищцовите претенции се иска исковете претенции да се отхвърлят като неоснователни при съобразяване на направеното с отговора признание и плащане, което се поддържа. Излагат се съображения за недължимост на разноските по делото, претендирани от ищцовата страна.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищцата е получила в заем от ответното дружество сума в размер на 5000 лева по Договор с № 214466 от 13.07.2023 година, сключен по реда на ЗПФУР. Не е спорно и обстоятелството, че на 11.08.2023 година, ищцата платила сума в общ размер на 5474,35 лева, с което е погасила задълженията си по договора към ответника.

На 07.05.2025 година от ответника е постъпил отговор, вх. № 10388 по входящия регистър на РС - Сливен, с който същия заявява, че признава вземането на ищеца, представяйки като приложение на същия преводно нареждане от 02.05.2025 година, удостоверяващо извършено доброволно плащане в полза на ищеца на сумата 486,38 лева.

2

Исковата молба е заведена на 28.02.2025 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции с правно основание правното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. По безспорен и категоричен начин се прие за установено, че в хода на процеса с преводно нареждане от 02.05.2025 година е извършено доброволно плащане в полза на ищеца на сумата 486,38 лева, представляваща претендирана като недължимо платена сума по нищожен Договор № 214466 от 13.07.2023 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.02.2025 година до плащането й.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и като се има предвид, че ответникът е дал повод за завеждане на делото с неплащането на исковата сума, а е сторил това едва в хода на настоящото съдебно производство, съдът следва да го осъди да заплати на ищеца направените разноски по делото за заплатена държавна такса и такса за възпроизвеждане на исковата молба в размер на 51 лева.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Р.

Н. Р. по посочена допълнително банкова сметка следва да се присъди адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца, намалено до размер на 240,00 лева с включено ДДС.

За да формира извода си относно така присъжданите разноски, възраженията на ответника в тази насока са приети за основателни.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Д. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр.

Сливен, ................. срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г. С. Раковски, № 147, ап. 14 3 за осъждането на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата 474.35 лева, представляваща претендирана, като недължимо платена по нищожен Договор № 214466 от 13.07.2023 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от

28.02.2025 година до окончателното изплащане, като

НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г. С. Раковски, № 147, ап. 14, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Д. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Сливен, ................., сумата 51 лева /петдесет и един лева /, представляваща разноски по делото за държавна такса и такса за възпроизвеждане на исковата молба.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г. С. Раковски, № 147, ап. 14 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Н. Р. от АК – Пловдив с адрес : гр. Пловдив, ул.“Йоаким Груев“№ 41 по банкова клиентска сметка, открита на основание чл. 39 от ЗА, която следва да посочи сумата 240,00 лева /двеста и четиридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4