Определение № 330 от 02.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 330 гр. София, 02.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Тотка Калчева Касационно търговско дело № 20248002900098 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ревю 2012“ ЕООД, чрез назначения особен представител адв.Д. П., срещу решение № 585/24.08.2023 г. по т.д. № 363/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1364/05.12.2022 г. по т.д. № 896/2022 г. на Софийски градски съд за прекратяване на основание чл.155, т.3 ТЗ на търговското дружество „Ревю 2012“ ЕООД по иск на Софийска градска прокуратура.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Не е постъпил отговор на касационната жалба от Софийска градска прокуратура.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, на основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд относно установената фактическа обстановка по правния спор. Намерил е за неоснователни наведените с въззивната жалба твърдения за неправилност на 1 първоинстанционното решение, като се е позовал на Тълкувателно решение № 1/31.05.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Подчертал е безспорно установеното обстоятелство, че управителят и едноличен собственик на „Ревю 2012“ ЕООД – Иван Георгиев Иванов е починал, като наследниците му не са заявили воля да продължат дейността на дружеството.

С оглед на това въззивният съд е приел, че само на това основание предявеният иск е основателен. Изтъкнал е също, че повече от три месеца дружеството не може да извършва дейност, тъй като няма вписан нов управител, чрез който като субект на търговското право да формира воля. При тези съображения апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение за прекратяване на „Ревю 2012“ ЕООД на основание чл.155, т.3 ТЗ.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовността в исковата молба, в случай че в петитума на исковата молба не е индивидуализирано спорното право, като нито е посочено основанието /правопораждащ фактически състав/, от което твърди, че произтича то, нито е индивидуализирал лицето, чието прекратяване иска?“; 2. „Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?“; 3. „Осъществена ли е хипотезата на чл.155, т.3 ТЗ в случай на смърт на управител, който продължава и след смъртта си да е вписан като управител в Търговския регистър, и представлява ли починалият, но незаличен управител, „вписан управител“ по смисъла на същата разпоредба?“. По първите два въпроса въвежда допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по първи въпрос твърди противоречие на въззивното решение с т.5 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, а по втори въпрос – с решение № 208/12.03.2021 г. по гр.д. № 983/2020 г. на ВКС, IV г.о., решение № 75/20.06.2016 г. по т.д. № 1608/2015 г. на ВКС, I I т.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 206/31.07.2015 г. по гр.д. № 6832/2014 г. на ВКС, I V г.о. и решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ВКС, II т.о. По третия въпрос твърди, че е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

По въведеното в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, настоящият състав намира, че не е налице твърдяната от касатора вероятна недопустимост на въззивното решение. Налице е константна съдебна практика, вкл. и задължителна такава – Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, която приема за недопустимо съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които 2 делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Обжалваното решение не страда от такъв порок. Въззивният съд се е произнесъл по очертания от ищеца предмет на делото и в рамките на търсената защита. Макар и в петитума изрично да не е посочено наименованието на дружеството, ясно е искането на ищеца за прекратяване на „Ревю 2012“ ЕООД, поради наличие на предпоставките по чл.155, т.3 ТЗ. С оглед на това оплакванията на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба са неоснователни.

Първият въпрос, поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се основава на доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение.

Относно тези аргументи важи казаното по – горе, поради което въпросът не обосновава наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Вторият въпрос е формулиран като процесуален въпрос за задълженията на въззивния съд, но е поставен от касатора единствено в контекста на оплакване, че не е разгледано възражението му, че въпреки че едноличният собственик на дружеството е починал, същият продължава да е вписан като негов управител в Търговския регистър. Този въпрос, относим към надлежното мотивиране на обжалваното решение, е свързан с третия поставен въпрос, на който е даден отговор в задължителната практика на ВКС – т.1 на Тълкувателно решение № 1/31.05.2023г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените разрешения при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл.157, ал.1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл.155, т.3 вр. чл.154, ал.1, т.5 ТЗ. Прието е, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание и поради това в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл.157, ал.1, предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено. След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл.155, т.3 вр. чл.154, ал.1, т.5 ТЗ – по иска на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител. Разпоредбата на чл.155, т.3 ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е 3 идентична по правни последици с липсата на вписан в регистъра управител.

Причините, поради които дружеството е без управител /дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв/, са без значение за основанието на иска. Изложените от въззивния съд решаващи правни изводи са в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика относно реда за прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му, поради което не е налице поддържаното от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В допълнение, следва да се отбележи, че ОСТК на ВКС изрично е разяснило, че искът по чл.155, т.3 ТЗ подлежи на отхвърляне, само ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител.

По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.

На особения представител на касатора следва да се определи възнаграждение за касационното производство в размер на 300 лв., платимо от бюджета на ВКС.

С оглед изхода на спора следва „Ревю 2012“ ЕООД да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС сумата от 300 лв. – възнаграждение за особен представител, както и сумата от 30 лв. – държавна такса.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 585/24.08.2023 г. по т.д. № 363/2023 г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за касационното производство на особения представител на касатора - адв.Д. П., в размер на 300 лв., което следва да бъде изплатено от бюджета на ВКС.

ОСЪЖДА „Ревю 2012“ ЕООД да заплати по сметка на ВКС сумата от 300 лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за особен представител, както и сумата от 30 лв. – държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5