Решение № 448 от 15.09.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500705 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

Софийският окръжен съд е сезиран с жалба, подадена от „Интербетони“ ЕООД, гр.

София и жалба, подадена от „Юмюм“ ЕООД – в несъстоятелност, срещу Постановление за възлагане на поземлен имот с идентификатор *** по изпълнително дело № 20229270400432 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров рег. № 927 с район на действие СОС, както и с жалба, подадена от „Интербетони“ ЕООД, гр. София и жалба, подадена от „Юмюм“ ЕООД – в несъстоятелност, срещу Постановление за възлагане на поземлен имот с идентификатор *** по същото изпълнително дело.

Взискателят „Хайделберг Матириълс Вулкан“ АД оспорва подадените жалби.

Ипотекарният длъжник „Транстир“ ЕООД не взема становище по жалбите.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбите и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваните действия.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:

Производството по изпълнителното дело е образувано на основание изпълнителен лист от 31.01.2022 год., издаден по ч.гр.д. № 3169/2022 год. по описа на СРС, според който „Интербетони“ ЕООД е осъдено да заплати на „Вулкан Цимент“ АД /понастоящем „Хайделберг Матириълс Вулкан“ АД/ сумата 300 000 лева, представляваща главница за незаплатени задължения по фактури за доставка на цимент, което вземане е обезпечено с 1 договорна ипотека, учредена с н.а. № 33, том IА, регистър 468, дело № 30/2014 год. на нотариус Хаджиангелов върху собствени на „Транстир“ ЕООД недвижими имоти – поземлени имоти с идентификатори № *** и № ***, ведно със законната лихва върху главницата за период от 24.01.2022 год. до изплащане на вземането, както и разноски 6000 лева за държавна такса и 5 436 лева адвокатско възнаграждение.

Посочените поземлени имоти са възбранени по изпълнителното дело въз основа на постановление на ЧСИ Лазаров от 11.02.2022 год., като възбраната е вписана с СВ-Ихтиман на 15.02.2022 год. Посочените два недвижими имота са прехвърлени от „Транстир“ ЕООД на дружество „Юмюм“ ЕООД с н.а. за покупко-продажба от 22.02.2022 год., т.е. след учредяване на договорните ипотеки и след налагане на възбраната по изпълнителното дело.

С решение № 61/30.09.2022 год. на ОС-Ловеч по т.д. № 2022430090055 дружество „Юмюм“ ЕООД е обявено в несъстоятелност. С определение № 75/12.04.2024 год. на Апелативен съд[1]Велико Търново по ч.т.д. № 64/2024 год. е потвърдено определение № 28/15.02.2024 год. на ОС-Ловеч по т.д. № 55/2022 год., с което е разрешено на „Хайделберг Матириълс Вулкан“ АД на основание чл. 638, ал. 2 от ТЗ да продължи изпълнителните действия по изпълнителното дело спрямо посочените по-горе недвижими имоти, собственост на „Юмюм“ ЕООД – в несъстоятелност. За периода от 04.10.2024 год. до 04.11.2024 год. е насрочена публична продан на процесните недвижими имоти. На 01.11.2024 год. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Транстир“ ЕООД, с която дружеството иска да бъде присъединено като взискател по делото. Към молбата са приложени заверени преписи от определение № 261/23.11.2022 год. на ОС-Ловеч по т.д. № 55/2022 год., с което е одобрен списък с приетите от временния синдик вземания на кредиторите на „Юмюм“ ЕООД – в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. С разпореждане от 04.11.2024 год. е постановен отказ за присъединяване на „Транстир“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело. Отказът за присъединяване е обжалван от „Транстир“ ЕООД с частна жалба по реда на чл. 435 от ГПК и с решение Рег.№ 236 / 09.05.2025 на СОС по гр.д. № 28/2025 год. отказът е потвърден като законосъобразен. С протоколи за обявяване на наддавателните предложения от 05.11.2024 год. за купувачи на процесните недвижими имоти са обявени наддавачите К.С.П. за поземлен имот с идентификатор *** и Г.В.З. – за поземлен имот с идентификатор ***. Наддавателните предложения на наддавача и настоящ жалбоподател „Транстир“ ЕООД са обявени за недействителни, като същият не е допуснат до участие в наддаването, тъй като не е внесъл дължимият съгласно чл. 489, ал. 1 от ГПК задатък за участие в проданта.

Изпълнителното дело е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК въз основа на представена обезпечителна заповед от 04.11.2024 год. по ч.гр.д. № 1310/2024 год. по описа на РС-Самоков, видно от която е допуснато обезпечение на бъдещ иск на трето лице против „Юмюм“ ЕООД по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Тази обезпечителна заповед е депозирана по изпълнителното дело на 06.11.2024 год., т.е. един ден след отварянето на наддавателните предложения и обявяването на купувачите на имотите. Взискателят е подал частна жалба срещу определението за допускане на обезпечението и с определение от 13.01.2025 год. по ч.гр.д. № 1029/2024 год. на СОС обезпечителната заповед е обезсилена и изпълнителното 2 дело е възобновено, като са издадени и процесните възлагателни постановления.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбите са допустими – същите са подадени в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от длъжници в изпълнителното производство и против актове сред изрично изброените в ГПК /чл. 435, ал.3 от ГПК/.

Разгледани по същество, жалбите срещу постановленията за възлагане, са неоснователни по следните съображения:

Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от взискателя - наддавач, длъжника и наддавач, внесъл задатък до последния ден на проданта, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най – високата предложена цена.

Наддаването е надлежно, когато са спазени изискванията на чл. 489 и чл. 490 ГПК.

Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действия на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка.

Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най – високата предложена цена /т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В тази връзка провеждането на устно наддаване при спазване на правилата на чл. 492, ал. 2 ГПК е част от наддавателната процедура и подлежи на проверка в настоящото производство, с оглед на наведените в жалбата по чл. 435, ал. 3 ГПК оплаквания.

Видно от изготвените протоколи за обявяване и отваряне на наддавателните предложения, за участие в публичната продан за поземлен имот с идентификатор *** са подадени три наддавателни предложения – от наддавачите „Транстир“ ЕООД, К.С.П. и Г.В.З., с приложени квитанции за внесен задатък в размер на 10 на сто от началната цена за наддавачите-физически лица. Към наддавателното предложение на наддавача „Транстир“ ЕООД не е приложена квитанция за внесен задатък и поради това и с оглед факта, че същият няма качеството на взискател по изпълнителното дело, неговото наддавателно предложение правилно е обявено за недействително и същият е отстранен от участие в проданта. Предложената от останалите наддавачи П. и З. цена не е под началната и не я надвишава с повече от 30%, като най-високата цена от писмените наддавателни предложения е предложена от наддавача Г.З. – 180 600 лева, като след обявяването му за купувач в писмената част от наддаването е отправено запитване към другия наддавач – К.

П., дали иска да предложи цена, по-висока с размера на един задатък. Тъй като последният не е изявил желание да наддава, за купувач на имота законосъобразно е обявен наддавачът Г.В.З. за цената, предложена в писменото му наддавателно предложение. В законоустановения двуседмичен срок по чл. 492, ал. 3 от ГПК обявеният купувач е внесъл по 3 сметка на ЧСИ предложената от него цена, като е приспаднат внесения задатък, поради което правилно е издадено и процесното постановление за възлагане.

От приложените протоколи за обявяване и отваряне на наддавателните предложения, за участие в публичната продан за поземлен имот с идентификатор *** са подадени четири наддавателни предложения – от наддавачите „Транстир“ ЕООД, К.С.П., Г.В.З. и С.Т.Н., с приложени квитанции за внесен задатък в размер на 10 на сто от началната цена за наддавачите-физически лица. Към наддавателното предложение на наддавача „Транстир“ ЕООД не е приложена квитанция за внесен задатък и поради това и с оглед факта, че същият няма качеството на взискател по изпълнителното дело, неговото наддавателно предложение правилно е обявено за недействително и същият е отстранен от участие в проданта. Предложената от останалите наддавачи П., З. и Т. цена не е под началната и не я надвишава с повече от 30%, като най-високата цена от писмените наддавателни предложения е предложена от наддавача К. П. – 220 600 лева, като след обявяването му за купувач в писмената част от наддаването е отправено запитване към другите наддавачи дали искат да предложат цена, по-висока с размера на един задатък.

Същите не са изявили желание за устно наддаване, поради което за купувач на имота законосъобразно е обявен наддавачът К. П. за цената, предложена в писменото му наддавателно предложение. В законоустановения в чл. 429, ал. 3 от ГПК срок обявеният купувач е внесъл по сметка на ЧСИ предложената от него цена, като е приспаднал внесения задатък, поради което законосъобразно е издадено и обжалваното постановление за възлагане.

Неоснователно е оплакването в жалбите, че към датата на провеждане на публичната продан – 05.11.2024 год. изпълнителното дело е било спряно по силата на закона, въз основа на издадената обезпечителна заповед по ч.гр.д. № 1310/2024 год. на РС-Самоков.

Изпълнителното дело е било спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК с разпореждане на съдебния изпълнител от 07.11.2024 год. въз основа на обезпечителната заповед след депозирането й в кантората на ЧСИ /с молба вх. № 92476/06.11.2024 год./, т.е. един ден след отваряне на наддавателните предложения и обявяването на купувача на имотите. След обезсилване на издадената обезпечителна заповед с определение от 13.01.2025 год. по ч.гр.д.

№ 1029/2024 год. на СОС изпълнителното дело е възобновено, като са издадени и процесните възлагателни постановления.

За пълнота на изложението съдът намира и следното:

Изпълнителното производство се спира, на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК въз основа на представена в оригинал пред съдебния изпълнител обезпечителна заповед, издадена от съда. Безспорно, към момента на отваряне на наддавателните предложения пред съдебния изпълнител не е била представена обезпечителната заповед за спиране на изпълнителното производство, поради което извършените от съдебния изпълнител действия са били законосъобразно предприети в рамките на висящия изпълнителен процес /в този смисъл Решение № 654 от 5.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1643/2024 г., IV г. о., Определение № 14126 от 16.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8714/2024 г. и др./. В съдебната практика 4 непротиворечиво се приема, че изпълнителните действия са законосъобразни до момента на уведомяване на съдебния изпълнител за наложената обезпечителна мярка, като едва след уведомяването същият следва да издаде постановление за спиране на изпълнителното производство. Независимо от това следва да се посочи, че дори ако съдебният изпълнител, в нарушение чл. 432, ал. 2 ГПК осребри имущество на длъжника въпреки наличието на основания за спиране на производството, то той ще носи имуществена отговорност за процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. чл. 441 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД, но не съществува възможност предприетото действие по изпълнение да бъде отменено на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Това е така, защото в действащия ГПК са лимитативно изброени хипотезите, в които могат да бъдат обжалвани действията или бездействията на съдебния изпълнител, като за сметка на това беше предвидена възможност за ангажиране на имуществената отговорност на съдебния изпълнител при процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. В чл. 435, ал. 2 ГПК са посочени само тези действия на съдебният изпълнител, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица, които подлежат на обжалване от длъжника по изпълнението. Ако бъде осребрено имущество на длъжника, докато изпълнителния процес е спрян, то самото изпълнително действие, посредством което е бил реализиран изпълнителния способ, не може да бъде отменено по реда на чл. 435, ал. 2 или, ал. 3 ГПК, защото такава възможност не е предвидена от законодателя. В този случай пътят за защита на длъжника е посредством ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител по реда на чл. 441 ГПК. В случая съдебният изпълнител е действал законосъобразно, като е постановил спиране на изпълнителното производство в същия ден, в който е била представена обезпечителната заповед.