Решение № 872 от 26.06.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000502048 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 261299 от 13 април 2022г. по гр. д. № 15972/2019г.

Софийски градски съд, ГО, 1 състав е прекратил производство по предявения от „Лев Корпорация“ АД против „Вест 2015“ ООД инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК за признаване нищожността на апортна сделка, вписана в търговския регистър на 23.11.2016г., за внасяне като непарична вноска в капитала на „Вест 2015“ ООД на Офис № 6, находящ се в гр.София, ул .*** №***, ет.2, Бизнес център „Е.“, с площ 236.43 кв. м, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. ; признал е за установено по отношение „Лев Корпорация“ АД по иска на „Вест 2015“ ООД, че „Вест 2015“ ООД е собственик на недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, находящ се в гр.София, район ***, ул.*** №***, ет.2, обект 6, с предназначение: за офис на едно ниво, с площ 1

236.43 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградатана същия етаж :

***;

***; под обекта***; над обекта - ***, заедно с 3.728 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата и осъдил на основание чл. 108 ЗС „Лев Корпорация“ АД да предаде на „Вест 2015“ ООД владението върху описания имот; осъдил „Лев Корпорация“ АД да заплати на „Вест 2015“ ООД сумата 26 755.75 лв. на основание чл. 59 ЗЗД, представляваща обезщетение за ползване в периода 01.06.2019г. - 30.11.2019г. на офис № 6, находящ се в гр.София, ул.*** №***, ет.2. Бизнес център „Е.“, с площ 236.43 кв. м, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София; осъдил „Лев Корпорация“ АД да заплати на „.Вест 2015“ ООД разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 12 704.60 лв., както и разноски на основание чл.

78, ал. 4 ГПК от 7 265.44 лв.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на „Лев Корпорация“ АД, с променено наименование на 23.12.2022г. на „Левкорп Груп“ АД, срещу решението по гр. д. № 15972/2019г. на СГС, ГО, 1 състав. С доводи, че решението е недопустимо поради произнасяне по недопустим иск, евентуално неправилно поради придобиването от негова страна на процесния имот по давност, отправя искане към съда да отмени решението. В хода на производството формулира и искане решението да се обезсили. Жалбоподателят излага съображения, че между него и дъщерното му дружество „Ест“ АД не е сключван договор за заем за послужване, както неправилно е прието от съда въз основа и на мотиви към съдебни решения, които не формират силана на пресъдено нещо, а той (жалбоподателят) е станал собственик на имота въз основа на придобивна давност, за установяването на което е предявил и иск. Недопустим бил искът с правно основание чл. 59 ЗЗД, тъй като било невъзможно неоснователно обгатяване от имот, негова собственост. Посочил е, че в отговора на исковата молба защитата му не е била напълно адекватна на реалната фактическа и правна обстановка, което е довело до погрешни правни изводи в обжалваното решение. В молба от 24.10.2022г. жалбоподателят е уточнил, че обжалва изцяло решението на първоинстанционния съд, в това число, в частта му, в която производството е прекратено.

2

Насрещната страна „Вест 2015“ ООД е оспорило въззивната жалба.

Поддържа, че от отговора на исковата молба до последното съдебно заседание ответникът е поддържал, че е обикновен държател на процесния офис въз основа на неформален договор за заем за послужване от 2009г. С предявения инцидентен установителен иск ответникът също се домогвал да докаже, че собственик на имота, предмет на делото, е не ищецът, не ответникът, а „Ест“ АД. В резултат от променена защитна стратегия в последното съдебно заседание ответникът навел нови твърдения и възражения, които са преклудирани според „Вест 2015“ ООД и на които изцяло почива и въззивната жалба на ответника, който предявил и иск за собственост по давност.

В становище от 15.11.2022г. „Вест 2015“ ООД е навело доводи, че във въззивната жалба и в молбата – уточнение не са направени съответни срещу мотивите на съда да прекрати частично производството оплаквания, поради което не следва да се приема, че решението се атакува и в тази част, а ако съдът счете, че е подадена жалба и срещу тази част от решението, я намира за неоснователна.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел на първо място, че предявеният инцидентен установителен иск е недопустим, тъй като страни по него могат да бъдат само главните страни, а необходимостта от съвместна процесуална легитимация с трето за спора лице е пречка да се търси самостоятелна защита чрез инцидентен установителен иск, поради което и предявеният иск за прогласяване нищожността на апортна вноска е недопустим поради неучастието на „Ест“ АД в процеса, а по доводите за нищожност съдът ще се произнесе в мотивите към решението. По тези съображения съдът е прекратил производсвото по посочения иск. Понататък СГС е приел, че апортната сделка е действителна и е произвела действие, легитимиращо ищеца като собственик на процесния имот. Ищецът е трето лице, придобило право на собственост върху недвижимия имот, предмет на спора, в резултат на апортирането в капитала му от „Ест“ АД при спазване изискванията на чл. 72 и чл. 73 ТЗ и той няма отношение към вътрешните за дружеството-вносител въпроси от кой орган, при какви условия и с какво мнозинство следва да е взето решението и не би могъл да търпи неблагоприятните последици от твърденията за допуснати нарушения 3 на особените правила на чл. 236 ТЗ, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 236, ал. 4 ТЗ. СГС се е позовал и на ТР № 3/15.11.2013г. по тълк. д. № 3/2013г., ОСГТК на ВКС, съгласно което не е нищожна поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2 ЗЗД сделка на разпореждане с недвижим имот, сключена от представляващия търговско дружество без решение на общото събрание или друг негов орган. Наред с това, СГС е изтъкнал и, че с влязлото в сила решение № 2439/10.12.2018г. по т. д. № 674/2018г. на СГС, TO, VI-16 състав, исковете на ответника „Лев Корпорация“ АД за вреди по чл.

240а ТЗ вр. чл. 240, ал. 2 ТЗ против двама от членовете на СД на „Ест“ АД, гласували за апорта, са отхвърлени. Съдът е зачел съдебното решение на основание чл. 297 ГПК и допълнително е посочил, че в мотивите на това решение са изложени подробни съображения за съответствие на взетите решения със закона и устава и липса на допуснати нарушения на чл. 236 ТЗ и чл. 238, ал. 4 ТЗ. СГС е приел още, че ответникът ползва имота от 2009г. въз основа сключен с „Ест“ АД неформален договор за заем за послужване по чл.

243 ЗЗД и оттогава се намира в негова фактическа власт. СГС е приел и, че въпреки прекратяването на договора, ответникът не е предал имота на собственика му и е продължил да го ползва, като въз основа на заключението на СТЕ и в съответствие с диспозитивното начало искът по чл. 59 ЗЗД е уважен в пълния предявен размер.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно. То е и допустимо (постановено при наличие на процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск, в това число без да е налице пречка за упражняване на правото на иск, основание за спиране на настоящото производство, съобразно приетото от въззивния съд в открито заседание, в което преключи разглеждането на делото) и изцяло правилно, в частта му, в която производството е прекратено, е правилно като резултат.

По допустимостта на иска, по който производството е прекратено със съдебен акт с характер на определение, обжалван от ответника, съобразно направеното от него изрично уточнение, както и по съществото на спора, с оглед посоченото във въззивната жалба (доводите, изложени след срока за въззивно обжалване, които не касаят приложение на императивни норми на 4 материалния закон, за чието приложение съдът следи и служебно, не подлежат на обсъждане) и насрещните доводи срещу нея, въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е ревандикационен иск за признаване за установено, че ищецът е собственик въз основа на непарична вноска в капитала му на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, находящ се в гр.София, район ***, ул.*** №***, ет.2, обект 6, с предназначение: за офис на едно ниво, с площ 236.43 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***; ***; под обекта-***; над обекта - ***, заедно с 3.728% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата. Ответникът „Лев Корпорация“ АД ползвал имота, искът на ищеца за опразването му бил отхвърлен по съображения, че неформалният договор за заем за послужване не е прекратен от заемодателя „Ест“ АД. След като ищецът поканил „Ест“ АД да предприеме нужните действия за прекратяване на сключения договор за заем за послужване, „Ест“ АД го уведомил, че е прекратил с нотариална покана договора за заем за послужване, считано от 01.06.2019г. и е поканил „Лев Корпорация“ АД да върне имота на 03.06.2019г., което той не сторил, поради което „Ест“ АД бил в обективна невъзможност да предаде на ищеца владението върху имота. При тези твърдения ищецът е обобщил, че ответникът владее имота, който му принадлежи, без правно основание за това. Иска от съда да признае за установено, че е собственик на имота и да осъди ответника да му предаде владението върху него. Иска от съда и да осъди ответника да му заплати обезщетение за ползване на имота без основание за периода 01.06.2019г. – 30.11.2019г. вкл. в размер на 26 775, 75 лв.

Ответникът е предприел, в отговора на исковата молба от 05.06.2020г., защита по същество срещу иска за собственост с правоизключващо претендираното право на собственост възражение, че ищецът не е станал собственик на имота. В тази връзка поддържа, че апортът е нищожен поради липса на съгласие – липсва валидно решение на управителния орган на „Ест“ АД поради липса на единодушно решение на съвета на директорите (СД) 5 съгласно изискванията на закона и цитирани норми от Устава на дружеството – решението било взето от 2 - ма от членовете на СД. Поддържа още, че гласувалият за разпореждането изп. директор Д. е прехвърлил придобитото дялово участие в дружеството, в което се апортира, на свързано лице - ЕООД, собственост на сина му В. Д., поради което решението заобикаля закона поради забраната за прихвърляне на активи на свързани лица и ако този изп. директор се отстрани от гласуване, решението би било взето само с 1 глас. Възразил е още, че „липсва конкретност“ в апорта – не е записана нито цена, нито са описани имотите, упълномощаването на изп. директор „не е оформено изрично и конкретно“ съобразно закона. Сочи, че поради желанието му за формиране на сила на пресъдено нещо предявява „насрещен инцидентен установителен иск“ за нищожност на придобивното основание – апортната сделка, с която процесният имонт е включен в капитала на ищеца. Иска да бъде привлечено на страната на „Вест 2015“ ООД трето лице – „Ест“ АД – собственик на имота, в чийто патримониум би се върнал процесният имот, в което дружество-ответник е акционер с 50 % от капитала, който да бъде обвързан от мотивите към решението. Направил е признание, че не е собственик на процесния имот, който счита, че е собствен на „Ест“ АД, в който акционер е ответникът е Я. Д.. Твърди, че след въвеждане в експлоатация на имота през 2009г., 2–та като акционери са се споразумели с неформален договор за предоставяне на няколко офиса за послужване на всеки от акционерите срещу запащане само на разходите за тях. Счита, че това споразумение е договор за заем за послужване на „ниво акционери и ОС“ между съдружници, което било признато и в нотариалната покана от „Ест“ АД, изпратена до него, приложена към исковата молба.