Решение № 704 от 02.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. Варна, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Т.

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20253100501680 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №49407/04.06.2025г. на ищеца Г. Н.

Н., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник адвокат Ц. Д., ВАК, срещу решение №1532 /02.05.2025г. на Районен съд – Варна, постановено по гр. д. № 17069/2022 г. по описа на ВРС, в частта му, с която предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 558, ал.5, във вр. с чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, вр. КЗ за осъждане на ответника Г. Ф., седалище град София, да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения му л.а.

„Датсун Нисан 280 З“ рег. *****, при ПТП, настъпило на 14.11.2021 г. в град Варна, на бул. „Осми Приморски полк“, е отхвърлен за разликата над присъдените 1 370,23 лева до пълния претендиран размер от 14 690,08 лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Решението в тази отхвърлителна част се оспорва като незаконосъобразно, неправилно, необосновано и в разрез със събраните доказателства, като се твърди, че същото е постановено без да бъдат 1 преценени от решаващия състав всички факти и събраните по делото доказателства. Оспорват се като неправилни мотивите на съда, че по делото не се установявал механизмът на произшествието и вината на застрахования от ответника водач, както и увредените елементи от процесното МПС, като се твърди, че между страните няма спор по механизма на настъпилото ПТП, същият е изяснен и от събраните по делото доказателства, в т.ч. и в хода на предварителното производство по чл.207 ГПК, като спорен в производството е бил единствено въпроса за размера на дължимото обезщетение и начина на неговото определяне. Според въззивника необосновано съдът е кредитирал заключението на допуснатата от него съдебно-автотехническа експертиза, въпреки че същото е било надлежно и своевременно оспорено, тъй като вещото лице Й. М. не е извършвал оглед на процесното МПС, макар и да е канен неколкократно да извърши такъв, не е положил необходимата грижа да изследва приетите по делото доказателства, като е ползвал материали от „интренет“ посредством гугъл преводач, а и е посочил източници на сходни, но не и относими детайли с процесния автомобил, при определяне на пазарни цени не е включил дължимите такси за доставка, мито, ДДС, поради което и е дал една много по-ниска пазарна цена. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като при наличието на прието по делото две експертизи с крайно различни и несъответстващи заключения не е допуснал поисканата от ищеца тройна или допълнителна експертиза. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване в цялост на предявените искове.

Претендира присъждане на разноски. Във въззивната жалба е направено искане да се допусне повторна тричленна съдебно-автотехническа експертиза, която да даде отговор на конкретно поставени въпроси.

Осъществена е размяна на книжа по чл. 263, ал. 1 ГПК. В указания двуседмичен срок ответникът Г. фонд чрез пълномощника си по делото адвокат Л. В.- Т. е подал писмен отговор вх. №62635/11.07.2025г., в който излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, обосновано с аргументи и доводи по наведените от въззивника оплаквания.

Счита, че първоинстанционният съд е извършил изключително задълбочен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, както и на приетите за установени факти и обстоятелства, в резултат на което е направил обосновани и правилни изводи относно вида на 2 увреденото превозно средство и справедливия размер на дължимото обезщетение. Сочи, че ищецът сам със собствените си действия е осуетил огледа на автомобила от вещото лице, не е представил надлежни доказателства за осъществен ремонт преди преминатия през 2023г. ГТП и договора за продажбата на автомобила, което не само поставя под съмнение добросъвестността на ищеца, но и е индиция за стремежа му да се облагодетелства неправомерно за сметка на Г. фонд с претендираното изключително и необосновано завишено обезщетение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски. Възразява по допускане на доказателственото искане на въззивника като счита същото за преклудирано и необосновано. В условие на евентуалност моли да се даде възможност и на въззиваемата страна да постави конкретни въпроси на експертизата при евентуалното нейно допускане във въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил и отговор от третото лице – помагач на страната на ответника Д. Д. В., подаден чрез пълномощника му по делото адвокат А. Д., ВАК (вх. №59559/02.07.2025г.). По подробно изложени аргументи и твърдения обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Изрично заявява, че поддържа възражението си за съпричиняване на увредите от страна на ищеца, обосновано подробно в хода на първоинстанционното производство.

За да се произнесе по спора, въззивният съд съобрази следното:

Предмет на първоинстанционното исково производство са предявените осъдителни претенции на собственика на л.а. „Датсун Нисан 280 З“ рег. *****, увредено при ПТП, причинено виновно от водача на л.а. „Мерцедес ГЛ“ рег.

№ *****, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за дължимото обезщетение за отстраняване на вредите и на допуснатата забава за неговото изплащане. Според ищеца Г. Н. Н., ЕГН **********, причинените имуществени вреди се съизмерват с необходимите разноски за възстановяване на превозното средство в състояние от преди събитието, възлизащи на сумата от 14 690,08 лева. като същата се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

С решението си по съществото на спора първоинстанционният съд е 3 уважил частично предявените искове, като след задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства и заключенията на допуснатите съдебни автотехнически експертизи (както по делото, така и в обезпечителното производство по чл.207 ГПК) е приел, че възстановителната стойност на увредената вещ е 1 370,23 лева (в т.ч. 390,16 лв. – части, 768 лв. – труд, 212,07 лв. - боя), кредитирайки в тази връзка заключението на изслушаната по делото САТЕ и съобразявайки само онези детайли, за които е установено, че са увредени при процесното ПТП. Приел е с оглед на това, че обезщетението следва да се определи в този размер, съответно е отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 14690,08 лева.

В частта му, в която първоинстанционният съд е уважил частично предявения главен осъдителен иск като е осъдил ответника Г.

ФОНД да заплати на ищеца Г. Н. Н. сумата от 1 370,23 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 14.11.2021 г., в гр. Варна, на бул. „Осми Приморски полк“, първоинстанционното решение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.

Спорът, пренесен във въззивното производство с подадената от ищеца въззивна жалба, е единствено относно размера на дължимото обезщетение.

Според заключението на проведената в производството по чл.207 ГПК автотехническа експертиза, увредени при процесното ПТП са следните детайли от автомобила: вежда PVC калник преден десен, калник преден десен, мигач в калник десен, панел около фар, греда предна, основа калник преден десен, основа фар десен, като е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Общата стойност на уврежданията поотделно и като обща сума, при съобразяване на средни пазарни цени за оригинални части към датата на събитието и като се приеме, че автомобилът е ретро, респективно всички части по същия са оригинални, е в общ размер на 12004,41 лева.

Общата стойност на необходимия труд за възстановяване на настъпилите щети при съобразяване на средни пазарни цени за труд, към датата на събитието, в т.ч. и цената предлагана в официалния сервиз на марката, е в размер на 1227,84 лева. Към 14.11.2021 г., средната пазарна стойност на лек автомобил „Нисан Датсун 280 З“, е в размер на 25 000 лева.

С оглед установяване на спорните в хода на първоинстанционното 4 производство факти, в т.ч. относно вида и обема на причинените увреждания, съответно размера на дължимото обезщетение е била допусната и приета съдебна автотехническа експертиза. В заключението си вещото лице обосновава становище, че процесният удар не е първи за предна дясна част на автомобила, поради което не са установени технически обективни данни, че увредените детайли изпод калника, облицовката на фара и десен ъгъл на предната броня са увредени от процесното ПТП. Остойностява възстановяването на всички описани като увредени части и детайли в размер на 4 219,86 лева при ремонт с оригинални части и труд от алтернативни сервизи в случай на необходимост от заместване на детайли с други (употребявани или фабрично нови, оригинално вграждани или допълнително добавени спрямо автомобила) нови за процесния автомобил, независимо, че няма категорични данни за необходимост от подмяна спрямо процесното ПТП, като е посочено, че изключение прави лайсна преден десен калник, неподлежаща на ремонт по познатите ни технологии.

Съгласно заключението по тричленната експертиза, допусната и изслушана във въззивното производство, като увреди, настъпили в резултат на процесното ПТП, могат да се приемат само уврежданията, констатирани от представител на застрахователя при извършване на първичен оглед на автомобила по претенция № ***** от 15.11.2021 г. - вежда PVC преден десен калник – подмяна; калник преден десен - ремонт втора степен и боядисване; мигач в калник десен – подмяна; панел около фар - ремонт, втора степен и боядисване; греда предна – подмяна. По отношение на гредата се сочи, че такъв тип детайли се изработват от стоманизиран материал и е почти невъзможно да се ремонтира без нагряване и рязане, което би нарушило нейните качества, поради което не следва да се ремонтира, а е нужно да бъде подменена.

Общата стойност на щетите поотделно и като обща сума, определени по средни пазарни цени за части и труд към датата на събитието, като при определяне на средната пазарна цена на труда е извършена справка в 10 сервиза на територията на гр. Варна, работещи на различни цени, като половината от тях да притежават европейски сертификат за качество, е определена в размер на 2 622,01 лева с ДДС. Необходимият труд за възстановяване на щетите възлиза на 509,95 лева с ДДС. Средната пазарна цена на увредения лек автомобил „Нисан Датсун 280 Z“ с рег.№ **** към 5

2021г. е определена в размер на 25 000 лева.

Съобразно трайната практика на ВКС при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи обезщетение по възстановителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФ.

Въз основа заключенията и по двете САТЕ, изслушани в хода на първоинстанционното и на въззивното производства, следва да се приеме, че част от увредите, чието обезщетяване се претендира с предявения иск, не са настъпили в резултат на процесното ПТП. Според вещото лице по първоначалната САТЕ съприкосновението между двата автомобила, участвали в ПТП е чрез приплъзване, а не удар под прав ъгъл, като няма данни за движение със значителна скорост на л.а. „Мерцедес“, за да е възможно да се нанесе значителна деформация по л.а. „Нисан Датсун 280 Z“ с рег.№ ****, която да се предаде към предния десен рог. Същото становище аргументират обосновано и достоверно и вещите лица по повторната тричленна САТЕ, допусната във въззивното производство. Въз основа на описания в протокола за оглед на ПТП № 1739770 механизъм, снимковия материал, приложен към делото, и констатираните увреждания по виновното МПС л.а. „Мерцедес“, вещите лица заключават, че причинно-следствена връзка с процесното ПТП имат само установените при първоначалния оглед повърхностни вреди по л.а.