Определение № 299 от 09.07.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Смолян, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20265400500231 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248 ал. 3 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от адв. Е. И. - пълномощник на Ф. А. Б., против Определение № 141/ 02.04.2026г., поставено по гр. дело № 482/ 2025 г., по описа на Районен съд Мадан, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248 ГПК, вх.№ 854/11.03.2026 г. за изменение на Решение № 20/20.02.2026 г. по гр.д. № 482/2025 г. по описа на РС Мадан по отношение на присъдените в полза на „К. Й.“ ООД разноски. В жалбата са изложени доводи, че постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като не са налице предпоставки за присъждане на разноски на ответното дружество, като в тази връзка е посочена практика на СЕС, която страната намира за релевантна. Основен аргумент в защитаваната теза е, че когато в производство, в което се търси защита срещу неравноправни клаузи, заплащането на разноски се възложи в тежест на потребителя – ищец, съразмерни на отхвърлените му искове за нищожност на част от такива клаузи, това ще има върху него възпиращ ефект да търсят защита на потребителските си права по съдебен път. Акцентира се върху обстоятелството, че решението на РС Мадан в частта свързана с прилагането на чл. 78, ал. 4 ГПК противоречи на правилата на Съюза за потребителска защита, и следва да остане неприложена в настоящия случай. С оглед изложеното, се иска отмяна на обжалваното определение, евентуално да бъде намалено присъденото възнаграждение. В частната жалба е включено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

В законоустановения срок не е постъпвал отговор на частната жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

1

Производството е образувано по искова молба на Ф. А. Б. против „К.

Й." ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да бъде прогласен за нищожен договор за кредит №276427/16.01.2020 г., като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, да бъде осъдено „К. Й.“ ООД да върне на ищцата сумата от 1106,00 лева, недължимо платена сума по договор за кредит №276427/ 16.01.2020 г. поради нищожността на договора за кредит, ведно със законна лихва от датата на подаване па исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С протоколно определение от 20.01.2026 г. е прекратено производството по предявения от Ф. А. Б. против „К. Й.“ ООД иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД, за осъждането на ответника „К. Й.“ ООД да върне на ищцата недължимо заплатена сума по Договор за паричен заем № 276427 от 16.01.2020 г., в частта за разликата над сумата от 596.00 лева до първоначално предявения размер от 1106.00 лева на осн. чл. 232 от ГПК поради оттегляне на иска. С Решение: 20/20.02.2026 по гр.д. 482/2025 г. на РС Мадан, Ф. А. Б. е осъдена да заплати на „К. Й.“ ООД, ЕИК *****, направени по делото разноски по съразмерност с частта от иска, спрямо която производството е прекратено в размер на 117,60 евро. В мотивите си съдът е приел, че ответникът е реализирал разноски в размер на 500 лева - за платено адвокатско възнаграждение, които разноски са присъдени по съразмерност в полза на ответника съобразно частта от иска, спрямо която производството е прекратено.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното определение по чл. 248 ГПК е законосъобразно и обосновано.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК урежда отговорността за разноски в случаите, когато производството по делото приключва с прекратяване, а не с произнасяне по съществото на спора. За разлика от чл. 78, ал. 1–3 ГПК, които разпределят разноските според уважената или отхвърлената част на иска, ал. 4 урежда самостоятелна хипотеза – прекратяване на производството. Когато ищецът е предприел изменение на размера на предявения иск по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК, разноските по делото се определят съобразно произнасянето по изменения размер, като при намаляването му за целите на изчислението разликата се третира като иск, за който производството е прекратено, т.е. само за тази част се прилага чл. 78, ал. 4 ГПК. Смисълът на разпоредбата е, че когато поради процесуално поведение на ищеца или по друга процесуална причина производството не достигне до разрешаване на спора по същество, ответникът не следва да понесе направените от него разноски. С предявяването на иска ответникът е бил въвлечен в съдебен процес и е бил принуден да организира защитата си, като е направил разноски за адвокатско възнаграждение, държавни такси, експертизи или други процесуални действия. След като производството е прекратено без постановяване на 2 решение по съществото на спора, законът възлага тези разноски върху ищеца, който е инициирал процеса и впоследствие е станал причина той да бъде прекратен. Ето защо чл. 78, ал. 4 ГПК не поставя като предпоставка съдът да извършва преценка коя страна би спечелила спора по същество. Достатъчно е да е налице прекратяване на производството, за да възникне правото на ответника на разноски, доколкото именно прекратяването е юридическият факт, с който законът свързва това право. Когато искът е намален по реда на чл. 214 ГПК, за разликата над намаления размер производството се прекратява поради оттегляне на иска по чл. 232 ГПК. В тази част спорът не се разрешава с решение, а приключва с определение за прекратяване. Поради това именно чл.

78, ал. 4 ГПК е приложимата разпоредба относно разноските за прекратената част от производството.

Според настоящия състав, приложението на чл. 78, ал. 4 ГПК от първоинстанционния съд, в хипотезата на частично оттегляне на иска е правилно. Това е пряка последица от настъпилото прекратяване на производството за съответната част от исковата претенция и не зависи от крайния изход на спора по останалата част от иска, нито от качеството на ищцовата страна или правната сфера чиято защита преследва тя. Правото на ответника на разноски възниква по силата на закона именно поради прекратяването на производството, а не в резултат на преценка относно основателността на претенцията. Така, възлагането на пропорционална част от разноските върху ищеца, не представлява санкция за упражняването на правото на иск, а е израз на общия принцип на процесуалната отговорност за разноските, съгласно който страната, по чиято инициатива производството е прекратено, понася неблагоприятните последици от това прекратяване.

Присъждането на разноски е ограничено единствено до прекратената част от производството и е съразмерно на нейния обем, поради което не надхвърля необходимото за обезщетяване на ответника за направените разноски. Поради това приложението на чл. 78, ал. 4 ГПК, включително и в производства по потребителски спорове, само по себе си не създава непропорционална финансова тежест за потребителя и не е от естество да възпрепятства или да направи практически невъзможно упражняването на предоставените му от правото на Европейския съюз права. Доколкото разпоредбата се прилага еднакво към всички гражданскоправни спорове, независимо от предмета им, и предвижда възлагане само на съразмерната част от действително направените разноски, тя не противоречи на принципа на ефективност на правото на Европейския съюз и не поражда възпиращ ефект за потребителите да търсят съдебна защита на предоставените им права.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е направено след приключване на устните състезания, поради което се явява несвоевременно. Съгласно задължителната практика на ВКС, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде заявено най-късно до приключване на устните състезания пред съответната 3 инстанция, тъй като след този процесуален момент страните не могат да въвеждат нови искания и възражения, които предполагат произнасяне от съда при постановяване на съдебния акт. Липсата на възражение в този срок, води до неговата процесуална преклузия. В случая възражението за прекомерност е релевирано от процесуалния представител на ищцата, едва след приключване на устните състезания, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че същото е преклудирано и не подлежи на разглеждане по същество.

Не може чрез производство по чл. 248 ГПК да бъде наваксан пропуснат процесуален срок за упражняване на правото да се направи възражение за прекомерност, тъй като това производство има за предмет единствено проверката за правилното разпределяне на своевременно претендираните и оспорени разноски, а не предоставя възможност за въвеждане на нови възражения, които са били преклудирани в хода на исковото производство. Ето защо въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно в тази му част, като изложените във въззивната частна жалба доводи не обосновават извод за неговата отмяна.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по поставения от жалбоподателя въпрос. Спорът относно присъждането на разноски при прекратяване на делото вследствие на оттегляне на иска не поставя въпрос по тълкуването или валидността на норма от правото на Европейския съюз по смисъла на чл. 267 ДФЕС. Разрешаването му се основава изцяло на приложението на националното процесуално право, а именно на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, която ясно и недвусмислено урежда правото на ответника на разноски при прекратяване на производството. Обстоятелството, че спорът, попада в приложното поле на правото на Европейския съюз, не обуславя само по себе си необходимостта от отправяне на преюдициално запитване по всеки възникнал процесуален въпрос. Предмет на искането е приложението на националните правила за разпределяне на съдебните разноски при частично прекратяване на производството – въпрос, който не изисква тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз и намира своето разрешение в достатъчно ясната национална правна уредба. Ето защо съдът намира, че поставеният въпрос не попада в обхвата на чл. 267 ДФЕС, поради което искането за отправяне на преюдициално запитване се явява неоснователно.

Така мотивиран, Окръжен съд Смолян

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 141/02.04.2026 г. по гр. д. № 482/2025 г. по описа на РС-Мадан, като законосъобразно и обосновано.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5