Определение № 2475 от 26.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2475 гр. София, 26.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Г. К. като разгледа докладваното от И. Г. К. Частно наказателно дело № 20231110204370 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Инициирано е с жалба, подадена от пострадалата Ц. Н. Ц., срещу постановление от 17.02.2023 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т.

1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 226 ЗМИ 15128/2020 г. по описа на 02 РУ при СДВР, пр. пр. № 11330/2020 г. по описа на СРП, което е образувано на 20.06.2020 г. за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Според жалбоподателката, постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано и неправилно. В подкрепа се твърди, че атакуваното постановление е неправилно с оглед извода на прокурора за субективна несъставомерност на деянието. Жалбоподателката твърди, че през месец октомври 2019 г. К. Х. Х. започнал да осъществява комуникацията с нея в социалната мрежа „Фейсбук”, като се представил с имената Т. С. Ц.. В хода на осъществяваната комуникация, Х. създал и поддържал представа у Ц. Ц. за това, че желае да има сериозна връзка с нея и че възнамерява да закупи имот в гр. София, където да живеят заедно. К. Х. накарал Ц. Ц. да повярва, че той се занимава със сериозен бизнес, но са му необходими пари, за да реши временно финансово затруднение, след което възнамерявал да изпълни дадените обещания за съвместен живот и да и върне заетите суми. По този начин Х. мотивирал пострадалата да се разпореди със свои средства в негова полза, като за целта същата сключила редица договори за заем с различни финансови институции, а общият размер на средствата, които предоставила на Х. възлизал в размер на сумата от 15 000 лева. След като разбрала, че става въпрос за измама и че Х. не възнамерявал да изпълни обещанията си спрямо нея, Ц. Ц. преустановила комуникацията с него и подала сигнал в Прокуратурата на Република България. Едва след това жалбоподателката узнала, че в действителност деецът се казва К. Х. Х., а не Т.

С . Ц.. По тези съображения жалбоподателката счита, че спрямо нея е 1 осъществено престъпление от страна на Х., в подкрепа на което сочи, че той никога не е разполагал с възможност да върне взетите в заем пари и поначало не е възнамерявал да изпълни дадените обещания. По изтъкнатите причини е направено искане за отмяна на обжалваното постановление и за връщане на делото на СРП с указания относно прилагането на закона.

Софийски районен съд, като взе предвид подадената жалба и материалите по досъдебното производство, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол постановление на прокурор, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения седемдневен срок.

С постановление от 26.06.2020 г. на прокурор при СРП е образувано досъдебно производство № 226 ЗМИП 15128/2020 г. по описа на 02 РУ СДВР, пр. пр. № 11330/2020 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 209, ал. 1от НК. В хода на досъдебното производство не е привлечен обвиняем.

В резултат от извършената процесуална и процесуално-следствена дейност по делото са събрани следните доказателствени източници:

Писмени доказателства – платежни документи от Еконт; разписки; формуляри за изпращане на пари чрез Уестърн Юнион; платежни нареждания; договор за заем от 19.12.2019 г., сключен между Ц. и „Сити Кеш” ООД; договор за заем от 01.11.2019 г., сключен между Ц. и „Вива Кредит” ООД; договор за кредит за текущо потребление от 12.12.2019 г., сключен между Ц. и „Банка ДСК” ЕАД; договор за кредит от 28.11.2019 г., сключен между Ц. и „Банка ДСК” ЕАД; договор за кредит от 27.11.2019 г., сключен между Ц. и „Банка ДСК” ЕАД; договор за паричен заем от 10.12.2019 г., сключен между Ц. и „Изи Асен Мениджмънт” АД; договор за паричен заем от 23.10,2019 г., сключен между Ц. и „Изи Асет Мениджмънт” АД; гаранционна карта и фактура за закупуване на мобилен телефон марка “Huawei” P3 0 Pro; протокол от 07.08.2020 г. за доброволно предаване на мобилен апарат, собственост на Ц. Ц.; справка от Българска народна банка (БНБ) за банкови сметки на К. Х.; справка от БНБ относно информация от дирекция Регистри; преводни документи от Първа инвестиционна банка; справка от система «Изи пей» относно данни за налични преводи, извършени в периода 01.09.2019 г. – 31.07.2020 г. /л. 137-143/; справка от ФК Кеш Експрес Сървис ЕООД за периода от 01.09.2019 г. до 31.07.2020 г. /л. 145148/; справка за парични преводи от Еконт Експрес ЕООД /л. 152-160/; писмо-отговор от управителя на хотел «Мира» гр. Враца /л. 161/; разпечатка от кореспонденция по Месинджър /л. 199-281/;

Гласни доказателствени средства – показания от 07.08.2020 г. на свидетеля Ц. Ц. /л. 64-69/; показания от 12.08.2020 г. на свидетеля К. Х. /л. 7072/; показания от 13.08.2020 г. на свидетеля М. В. /л. 74/; показания от 12.08.2020 г. на свидетеля С. А. /л. 75-76/; показания от 24.11.2020 г. на свидетеля Ц. Ц. /л. 77/; очна ставка между Ц. Ц. и К. Х. /л. 196-198/;

Експертизи – СТЕ /л. 190-194/.

От показанията на свидетеля Ц. Ц., дадени при разпит от 07.08.2020 г.

2 се установява, че през 2019 г. се запознала с мъж, който и изпратил покана за приятелство в социалната мрежа „Фейсбук” от профил с имена Т. С. Ц., които имена Ц. смятала за истински. Т. Ц. казал, че е от гр. Враца, на 31 години, че се занимава със семеен бизнес, тъй като родителите му имали магазин за дрехи, с който той продължил да се занимава, както и че идеята на запознанството му с нея е да имат връзка. Свидетелската Ц. и представилият се за Т. Ц. започнали редовно да общуват, като си пишели в „Месинджър” и във „Вайбър” и говорили по телефона, но никога не са се виждали на живо, защото когато Ц. му казвала, че ще се прибира в гр. Враца, той измислял, че има други ангажименти, като комуникацията между двамата продължила до месец февруари 2020 г. В периода, в който Ц. и представилият се за Т. Ц. комуникирали, тя започнала да му превежда пари, защото той я убедил, че трябва да рефинансира паричен заем, тъй като искал да закупи жилище в гр.

София, като казвал, че след като успее да рефинансира заема, щял да и върне парите, но това винаги се оказвало, че ще е „следващият месец”. В началото свидетелката повярвала, че Т. Ц. наистина желае да има връзка с нея, като нейното желание било същото, но впоследствие разбрала, че „всичко е за пари” и се отказала. Именно желанието на свидетелката да има връзка с Цветков я мотивирало да му изпраща множество парични суми, за което включително взела кредити от различни финансови институции.

Свидетелката превеждала парите чрез „Изи Пей”, „Еконт”, „Уестърн Юнион”, като ги адресирала до други лица, посочени от Цветков, тъй като той и обяснявал, че работи в магазина и няма как да получава лично парите.

Свидетелката изпраща пари на Цветков в периода от месец октомври 2019 г. до месец февруари 2020 г. Освен парите свидетелката Ц. предоставила на Цветков и мобилен апарат „Самсунг”, който взела на лизинг, тъй като Цветков и казал, че пътува в чужбина, за да внася автомобили и му бил необходим телефон с добра навигация. Според свидетелката, Т. Ц. обещал, че сам ще плаща вноските за телефона по договора за лизинг, но впоследствие не изпълнил обещанието си, защото нямал пари. Свидетелката твърди, че е изпращала пари, предназначени за Т. Ц., които адресирала до посочено от него лице с имена К. Х., което получило и въпросния телефон за Т. Ц.. На имената на К. Х. Ц. изпращала и по-голямата част от паричните средства.

Свидетелката сочи, че кореспонденцията с Т. Ц. се осъществявала чрез Месинджър с профил Eel Kenan (Т. Ц.), а във вайбър чрез чат с Ac71v3 (Т.

Ц.), като същият и пишел и от телефони с номера ***, *** и ***. Свидетелката сочи и чат с профил с имена С. А. А., като принадлежащ на едно от лицата, на които е пращала пари, предназначени за Т. Ц..

При разпит от 24.11.2020 г. свидетелката Ц. Ц. заявява, че около месец октомври или ноември 2019 г. е получила покана за приятелство в социалната мрежа „Фейсбук” от лице с имена Т. Ц., изписано на латиница, която покана тя приела и двамата започнали да си пишат. Т. Ц. и казал, че искал да бъдат повече от приятели, да имат връзка. Впоследствие той започнал да я пита, дали тя може да му услужи с пари, като изтъквал различни причини за нуждата от парични средства. Свидетелката започнала да му изпраща 3 различни парични суми, за което той и казвал какви имена на получател да посочва, поради което свидетелката изпращала пари, предназначени за Т. Ц., но с посочен получател К. Х., С. А. и М. В., като най-често преводите са били до лице с имена К. Х.. Причината, поради която свидетелката изпращала парите за Т. Ц. до други хора била, че Цветков бил много ангажиран в магазина, в който работел и нямал възможност да получава сумите лично, а това били негови близки приятели. Свидетелката правила преводите на сумите чрез „Изи Пей”, „Еконт“ и „Уестърн Юнион”. Ц. Ц. заявява, че едва след като подала сигнал до Прокуратурата на РБ узнала за това, че човек Т. Ц. в действителност няма и че мъжът, който се представил с тези имана и с когото комуникирала се казва К. Х.. Свидетелката сочи, че никога не се е срещала лично с лицето, което се представило за Т. Ц., както и че никога не е отсядала в хотел „Мира” в гр. Враца. Общият размер на сумата, която свидетелката превела на въпросния К. Х. била около 20 000 лева.

Показанията на свидетелката Ц. са достоверни източници на гласни доказателства, тъй като те не съдържат вътрешни противоречия и се подкрепят от другите достоверни гласни доказателствени източници по делото, както и от приобщените писмени доказателства и от информацията, изводима от експертизата по делото. Ето защо съдът приема, че на базата на тези свидетелски показания могат да се формират правилни изводи за фактите от предмета на доказване по делото.

В показанията си като свидетел от 12.08.2020 г. К. Х. заявява, че познава Ц. Ц., с която се запознали през зимата на 2019 г. през Фейсбук, в която социална мрежа свидетелят имал профил с имена Т. С. Ц.. Известно време си писали, като Х. се представил с истинските си имена, а именно К. Х.

Х., като казал на Ц., че използвал профила с имена Т. С. Ц., за да си пише с бившата си приятелка. Ц. и Х. се видяли веднъж чрез видеоконферентна връзка, а по телефона разговаряли много пъти, тъй като тя му звъняла всеки ден след работа. Свидетелят твърди, че Ц. живеела в гр. София, в ж. к.

Фондови жилища, където той ходил един път през зимата на 2019 г., но иначе се срещали в гр. Враца, вкл. 3-4 пъти се срещали в хотел Мира в гр.

Враца. Свидетелят твърди, че е инвалид и има ТЕЛК. Твърди, че Ц. Ц. му е дала заем около 10 000 лева, като му давала пари в продължение на месеци.

Сочи, че използвал профила с имена Т. С. Ц., тъй като не искал да пише с имената си заради турската си фамилия. С част от получените от Ц. пари, а именно с около 6000 лева, свидетелят изплатил свои кредити, а останалата част от парите, около 5000 лева проиграл в казино Цезар в Дъбника. Според свидетеля, Ц. Ц. му се предлагала, защото била по-възрастна от него, като той признава, че е искал пари от нея. Ц. Ц. първоначално му изпращала пари на неговото име, но впоследствие неговата майка му прибрала личната карта, поради което той накарал Ц. да му преведе пари на името на негов познат - С.

А.. Свидетелката Ц. превела парична сума на С. А., а свидетелят Х. отишъл с него до Изи Пей и взел парите от Ангелов, на когото дал 20 лева да се почерпи за услугата. По същия начин процедирали и с М. В. В. която получила пари от Ц. Ц. за К. Х.. Свидетелят твърди, че поддържал отношения със свидетелката Ц. в продължение на около година и половина, но 4 отношенията им били преустановени когато Ц. си намерила друг приятел.

Според свидетеля Х., той не е отказал да и върне парите, тъй като с Ц. се били разбрали да ги върне когато започне работа, но станало, така че те се разделили. При всички случаи когато Ц. превеждала пари на Х. си важала уговорката, че той ще и върне парите когато има възможност. Свидетелката Ц. подарила на Х. телефон и смарт часовник, които впоследствие си искала от Х., но той не ги върнал, тъй като продал телефона, а часовника заложил в заложна къща в гр. Враца.