Решение № 6662 от 21.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6662 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100508101 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20087224 от 06.04.2021г., постановено по гр.дело №32315/2018г. по описа на СРС, Г.О., 151-ви състав, е осъдена А. С. П., с ЕГН **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК *******, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 47.59 лв., главница, представляваща цена на топлинна енергия, за имот – апартамент №150, находящ се в град София, ж.к."******* Г", бл.******* за периода м.04.2015г. м.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2018г. до окончателното плащане на вземането; сумата от 15.93 лв., главница за у с л у г а т а "дялово разпределение" за периода м.05.2015г. - м.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2018г. до окончателното й изплащане ; както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата о т 4.4 1 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2015г. - 11.04.2018г., както и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК сумата от 318.8 9 лв., разноски за производството, като е отхвърлен главния иск за сумата над уважения размер от 47.59 лв. до пълния предявен размер от 107.76 лв. и за периода м.05.2014г. – м.03.2015г. като погасен по давност ; както и е отхвърлен иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 23.67 лв., законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2015г. - 11.04.2018г. като неоснователен. С решението е осъден А. К. Д., с ЕГН **********, да заплати на "Т.С." 1

ЕАД, с ЕИК *******, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 15.86 лв., главница, представляваща цена на топлинна енергия, за имот – апартамент №150, находящ се в град София, ж.к."******* Г", бл.******* за периода м.04.2015г. – м.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2018г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 5.31 лв., главница за услугата "дялово разпределение" за периода м.05.2015г. - м.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2018г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1.47 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2015г. - 11.04.2018г., както и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК сумата о т 106.3 0 лв., разноски за производството, като е отхвърлен главния иск за сумата над уважения размер от 15.86 лв. до пълния предявен размер от 35.92 лв. и за периода м.05.2014г. – м.03.2015г. като погасен по давност; както и е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7.89 лв., законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2015г. - 11.04.2018г. като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците - А. С. П., с ЕГН ********** и А.

К. Д., с ЕГН **********, подадена чрез назначен особен представител адв.Н. А., срещу решението на СРС в частта, в която са уважени спрямо всеки от тях предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта на възложените в тяхна тежест разноски. Инвокирани са доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон.

Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че наследодателят на ответниците е бил потребител на топлинна енергия през исковия период, тъй като е съществувала валидна облигационна връзка между наследодателя на ответниците и топлофикационното дружество с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. Твърди се, че по делото не са ангажирани доказателства, че наследодателят на ответниците е собственик или притежава ограничено вещно право на собственост по отношение на процесния топлоснабден имот, поради което не намира приложение нормата на чл.153 от ЗЕ, която постановява, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се още, че от представена по делото молбадекларация от наследодателя на ответниците за откриване на партида на негово име в топлофикационното дружество досежно процесния топлоснабден имот, не може да се приеме, че е налице облигационна връзка между топлофикационното дружество – ищец и лицето, което е заявило откриване на партида, тъй като няма доказателства за сключен писмен договор между посочените лица с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот. Излага се още, че неправилно са изчислени наследствените квоти при които се претендира ангажирането на отговорността на ответниците.

2

Предвид на изложеното молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените срещу ответниците искове за главница за доставена топлинна енергия, за цена на услугата за "дялово разпределение" на топлинна енергия, както и за обезщетение за забава.

Въззиваемата страна - "Т.С." ЕАД, не депозира писмен отговор, в молба от 15.11.2022г. е взето становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Изложени са бланкетни доводи за законосъобразност и правилност на решението на СРС в обжалваните части. Претендира се присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "Т.С." ЕАД срещу А. С. П. и А. К. Д. при условията на разделна отговорност, при квоти: за първия ответник – 3/4 и за втория ответник – 1/4, съгласно молба-уточнение от 30.08.2018г., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед заявеният петитум на подадената въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените срещу А. С. П. и А. К. Д. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените срещу А.

С. П. и А. К. Д. искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

3

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. По същество решението в обжалваните части е правилно, обоснованите крайни изводи на СРС за частична основателност на предявените искове, са направени при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. За да постанови обжалваното решение, в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ с р е щ у ответниците - А. С. П. и А. К. Д., първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на предявените искове, за стойността на доставена топлинна енергия, в т.ч. и за цена на услугата за "дялово разпределение" на топлинна енергия, са дължими поради проведено доказване на релевантните за спора факти, а именно, че наследодателят на ответниците е притежавал качеството потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през исковия период, тъй като между наследодателя на ответниците и топлофикационното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлоенергия. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по делото доказателства, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в процесния топлоснабден имот при спазване на изискванията на Общите условия по договора за доставка на топлинна енергия, както и на действащата нормативна уредба, доказано е количеството и стойността на доставената топлинна енергия за исковия период от време, предвид на което за наследодателя на ответниците е възникнало задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот, съответно ответниците са пасивно легитимирани да отговарят за задълженията на наследодателя им, съобразно притежаваните от всеки от тях наследствени права. След като са изложени аргументи за основателността на предявените главни искове, първоинстанционният съд е разгледал релевираното възражение за погА.ване по давност на част от претендираните вземания и е прието, че същото е частично основателно, съответно е обоснован извода, че не са погасени по давност задълженията на ответниците за част от исковия период от м.04.2015г.30.04.2016г.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото 4 и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Основният спорен въпрос в първоинстанционното производство, пренесен и във въззивното производство с оглед релевираните конкретни оплаквания във въззивната жалба, е свързан със съществуването на валидно облигационно правоотношение между наследодателя на ответниците и топлофикационното дружество по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, респ. дали наследодателят на ответниците е притежавал качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди за исковия период. Настоящият състав счита, че този правопораждащ спорните права факт е бил установен от ищеца, чиято е била доказателствената тежест съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК. Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ (редакция след 17.07.2012г.) – всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. На следващо място съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР №2/2017г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т.2а, §1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред н а ГПК, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В конкретната хипотеза ищецът не навежда твърдения, че наследодателят на ответниците през процесния период се легитимира като собственик, респективно ползвател на процесния топлоснабден имот, а поддържа доводи, че същият се явява трето ползващо лице, в който случай и по изложеното по-горе в негова доказателствена тежест е да установи възникването на облигационно правоотношение 5 с наследодателя на ответниците по договор за доставка на топлинна енергия при общи условия с предмет процесния недвижим имот, за който се твърди в исковата молба, че се е ползвал от наследодателя на ответниците. В конкретния случай ищецът ангажира по делото доказателства -настанителна заповед №77-02-84/16.10.2002г., издадена от Кмета на СО район „Подуяне“, от която е видно, че К.В. Д., наследодател на ответниците, е бил наемател на процесния недвижим имот, общинска собственост, и същият е поискал от ищцовото дружество да му бъде открита партида за топлоснабдяването на процесния имот, като е подал молба-декларация с вх.