Решение № 172 от 19.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Варна, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. А.ов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20253100502655 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с №88319/22.12.2025 год. oт А. В. Д., чрез адв. Р. срещу Решение № 3359/29.09.2025г. по гр.д. № 865/2025г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от ищеца/ сега въззивник/обективно комулативно съединени искове, както следва: за приемане за установено, че ищцата не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в гр. София сумата 5116.68 лв., представляваща главница по договор за кредит от 29.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата /сумата 3986.97 лв. – лихва за забава за периода 14.04.2011 г. – 10.12.2024 г./, както и сумата 498.01 лв. – съдебноделоводни разноски, които суми са предмет на заповед за изпълнение № 2971/23.03.2011 г. по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4429/2011 г. по описа на ВРС, Х състав, и за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.04.2011 г., въз основа на който е образувано изп. дело № 2954/2018 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, с рег. № 892 на КЧСИ, с район на действие – ВОС, поради погасяването по давност на вземанията.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Сочи се, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като не е извършил задълбочена проверка на заявените факти и не е обсъдил в цялост събраните доказателства. Навеждат се оплаквания за нарушение на материалния закон. Счита, че извършените изпълнителни действия след 1 перемцията на 14.08.2015г., нямат прекъсващ давността ефект. Намира, че при прекратено изп. дело, същото не може да се образувано отново по описа на друг съдебен изпълнител.

Сочи оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че извършеният на 17.11.2020г.опис на движима вещ е прекъснал давността. За този опис длъжникът не е редовно уведомен. Освен това за въпросното изпълнително действие взискателят не е заплатил дължите такси по изпълнението, поради което и на това основание описът не може да прекъсне давността. В обобщението сочи, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в периода 08.11.2016г. до 17.05.2022г.

С оглед на това, се настоява за неправилност на изводите на първоинстанционния съд. Моли се за отмяна на решението по тези съображения и за присъждане на разноски.

В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юк Милушева депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното решение ВРС е приложил правилно материалния закон относно основанията за прекъсване на давността, както и тълкувателната практика. Акцентира, че настъпилата перемпция не съставлява пречка за извършване на действия по принудително изпълнение. Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност по отношение разноските за адв. възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не изпращат представители. Въззивникът А. Д., чрез адв. Р. поддържа жалбата с нарочна молба.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД не разполага с право на принудително изпълнение за вземания по изп. лист, издаден по ЧГД №4429/2011г. по описа на РС –Варна поради изтекла давност след стабилизиране на изпълнителното основание.

Твърди се в исковата молба, че въз основа на издадения изп. лист на 18.07.2021 г. по молба на взискателя „Юробанк и Еф Джи България“ ЕАД е образувано изп. д. № 4347/2011 г. по описа на СИС при ВРС. Твърди, че по това дело покана за доброволно изпълнение не й е връчвана. На 14.08.2013 г. бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от работодателя „Нипрас“, гр. Варна. На 05.07.2016 г. по делото е подадена молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституирането му като взискател по делото, на основание сключен договор за цесия от 18.01.2016 г. с „Юробанк и Еф Джи България“ ЕАД. След конституирането по изпълнителното дело 2 новият взискател е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал извършването на справки за недвижими имоти, МПС, трудови договори и банкови сметки, като ако се установи нещо от справките, да се предприемат съответните изпълнителни действия. На 12.10.2016 г. е наложен запор на трудовото й възнаграждение, получавано от работодателя „Нипрас“, гр. Варна.

По изрично искане на ответника изпълнителното дело е изпратено на 30.11.2018 г. от СИС при ВРС на ЧСИ Христо Георгиев. Пред него е образувано изпълнително дело № 2954/2018 г. На 10.03.2023 г. е наложен запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от работодателя „Париск БГ“ ЕООД. Посочва, че част от вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени в рамките на изпълнителното производство с плащания, извършвани от солидарните длъжници. Твърди, че доколкото взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, то изпълнителното дело е перемирано на 12.10.2018 г. Поддържа, че в настоящия случай последното валидно изпълнително действие срещу нея е наложеният на 12.10.2016 г. запор на трудовото й възнаграждение. Считано от тази дата е започнала да тече погасителна давност, като същата е изтекла на 12.10.2021 г., поради което счита, че вземането на взискателя е погасено по давност.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – юрк. М.М.. Поддържа, че след наложения на 12.10.2016г. запор на трудовото възнаграждение на ищцата е започнала да тече нова давност.

Сочи, че след в хода на изпълнителното производство, образувано по описа на ЧСИ Христо Георгиев, са извършени множество изпълнителни действия, с които погасителната давност е прекъсвана многократно: на 18.09.2020 г. е входирана молба за насрочване на опис на движими вещи; на 04.05.2022 г. е депозирана молба за извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове за съществуването на регистрирани банкови сметки, като при наличието на такива да се наложат запори с цел обезпечаване на вземането; на 02.08.2022 г. е депозирана молба за запор на банкова сметка в банка Те-Дже Зираат Банкасъ; на 18.09.2023 г. отново е поискана справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове; на 10.10.2023 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 от ГПК и е действително. Произнасянето на съда съответства на предявеното искане за отричане съществуването на право на принудително изпълнение за погасено по давност вземане след приключване на съдебното дирене в производството, в което е установено.

Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

3

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Изведеният пред въззивния съд спорни въпроси е свързани с изясняване на значението на извършените изпълнителни действия при настъпила перемпция, като относно възможността прилагането на изпълнителни способи да прекъснат давност, когато взискателят не е заплатил изискуемата държавна такса по сметка на съдебния изпълнител.

В конкретния случай правото на принудително изпълнение на вземането на кредитора „Юробанк и Еф Джи България“ ЕАД спрямо ищеца – длъжник е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. №4429/2011г. по описа на ВРС, въз основа на която е издаден изпълнителният лист от 23.03.2011г. По молбата кредитора –първоначален взискател е образувано изп. д. № 4347/2011 г. по описа на СИС при ВРС. По искане на взискателя с отделни запорни съобщения- от 27.02.2011г., 14.08.2013г. са наложени запори върху трудовото възнаграждение на длъжника.

След като ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател като частен правоприемник на „Юробанк и Еф Джи България“ ЕАД, по искане на този взискател със запорно съобщение от 12.10.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. В. Д. в „Нипрас Ко“ ЕООД.

По молба от 17.10.2018 г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, изпълнително производство е предадено на ЧСИ Христо Василев Георгиев, с рег. № 892 при КЧСИ, за продължаване на изпълнителните действия, на основание чл. 427, ал. 5 ГПК. Първото искане за извършване на изпълнително действие по второто изпълнително дело е от 25.09.2020г., когато взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи.

С разпореждане от 20.10.2020г. на съдебния изпълнител е насрочен опис на вещи в дома на длъжника А. Д.. По изпълнителното дело няма данни описът да е действително извършен. След това на 16.08.2022г. със запорно съобщение от 16.08.2022г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в „Те-Дже Зираат Банкасъ“ АД. По-нататък със запорно съобщение от 10.10.2023г., по искане на взискателя, е наложен запор на трудовото възнаграждение от „Париско БГ“ ЕООД.

Искът с правно основание чл. 439 от ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправните предпоставки за провеждане на изпълнителния процес. Отрицателната претенция може да се основава само на факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права.

Доколкото процесното принудително изпълнение, първоначално по ИД 4

№ 4347/2011 г. по описа на СИС при ВРС е образувано преди 26.06.2015 г.( когато е прието ТР №2/26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), то съгласно разрешение в ТР №3/28.03.2023 г. по т. д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, за него давността започва да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980 г. Преди тази дата, съгласно ТР 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, се приема за приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., с което се е приемало, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането. След посочената дата следва да намерят приложение постановките на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.

№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, според което по време на изпълнителния процес давността не спира, като се прекъсва от всяко изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ.

След 26.06.2015 г., съгласно постановките на ТР от т. 5 от ТР 3/2013г.), съдът приема, че давността е прекъсната за пръв път с налагане на запор върху трудовото възнаграждение със запорно съобщение от 12.09.2016г. След това давността отново е прекъсната с отправеното от взискателя искане за извършване на опис от 25.09.2020г. Макар и такъв опис да е само насрочен от съдебния изпълнител, без да е извършен фактически, давността следва да се приеме за прекъсната, тъй като продължаването на изпълнението не е прекъснато по причина, дължаща се на взискателя (Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК). В посоченото решение е аргументирано, че когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но то не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Приема се, че дори въпросното искане да е било нередовно, както е в случая ( доколкото не е съпроводено с доказателства за привнесени разноски за прилагане на способа), бездействието на съдебния изпълнител да даде подходящ срок за отстраняване на констатираните нередовност, на осн.чл. 426, ал. 3 от ГПК не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до негативни за него последици. В този смисъл е и Решение № 37/24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№ 1747/2020г. на IV г.о. на ВКС. След в случая давността се прекъсва само с искането от кредитора от 25.09.2020г. за предприемане на изпълнително действие- опис на движими вещи, оплакванията на въззника по отношение изводите на първата инстанция за връчване на съобщението за описа, са без правно значение.