Решение № 2774 от 10.05.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2774 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100500285 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на ответниците М. Д. П. и С. Г. Р. срещу решение от 14.03.2022 г. по гр.д. №45687/2017 г. на Софийския районен съд, 179 състав, с което е признато за установено по предявения от Г. П. Ц. - М. и Н. П. С. против М. Д. П. и С. Г. Р., в качеството му на наследник на К. С.а Р.а, положителен установителен иск за собственост, че Г. П. Ц. - М. и Н. П. С. са собственици на основание давност и наследяване на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрен със заповед №РД18-13 от 07.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Банкя, ул. ****, с площ от 1266 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, и е отменен на основание чл.537 ал.2 ГПК нот. акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по ЗСПЗЗ и наследство №155, т.ІV, рег. №28218, н.д. №706/2013 г., като жалбоподателите са осъдени заплатят на ищците разноски по делото.

В жалбата на М. Д. П. се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че не е ясно за кое от двете сочени придобивни основания съдът е формирал воля. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищците е изтекла 10-год. придобивна давност, тъй като административната процедура по ЗСПЗЗ не е приключила – решението на ПК, с което ответниците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, е нищожно, поради което и придобивна давност не може да тече. Твърди още, че ищците не могат да се легитимират като собственици на процесния недвижим имот и по силата на сочената замяна, извършена от наследодателя им, тъй като липсва идентичност на имотите, а и намиращата се в процесния имот постройка не отговаря на техническите норми към годината на построяване. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да 1 отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Не претендира разноски.

Въззиваемите Г. П. Ц. - М. и Н. П. С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

В жалбата на С. Г. Р. се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на приетите СТЕ.

Поддържа, че двете решения на ПК са нищожни административни актове и не са породили никакви правни последици – не е възникнало твърдяното материално право за реституция на процесния недвижим имот. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Не претендира разноски.

Въззиваемите Г. П. Ц. - М. и Н. П. С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо поради следното:

Производството по гр.д. №45687/2017 г. е образувано по искова молба от Г. П. Ц. М. и Н. П. С. срещу М. Д. П. и К. С.а Р.а . В исковата молба и в последващите уточнителни молби ищците са поддържали, че са собственици на процесния недвижим имот по наследство, останало от наследодателя им А.Т. Ц., която е придобила имота по силата на договор за замяна, обективиран в нот. акт за замяна №51, т.ХХ, н.д. №3208/13.09.1977 г., както и давност, която тече от датата на извършената замяна – 13.09.1977 г., като с последната уточнителна молба – от 31.05.2021 г., ищците са уточнили като главен установителен иск за собственост на основание давност и наследство, и евентуален установителен иск за собственост на основание реализирания договор за замяна и чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ.

С постановеното по делото решение СРС, 179 състав, е разгледал и е уважил посочения от ищците като главен установителен иск за собственост на основание давност и наследяване, като е приел, че наследодателят на ищците и самите те са владели имота в сочения период, поради което и са го придобили по давност, както и че предвид уважаване иска на посочените основания – наследство и давностно владение, не дължи произнасяне по евентуално заявеното придобивно основание по реда на чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ.

Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Ищецът не е длъжен да сочи претендираното от него правно естество на правото, т.е. да квалифицира правото.

Достатъчно е с исковата молба да индивидуализира спорното право, чрез спорен предмет /основание на иска/ и посочване в какво се състои искането /петитум/. Правната квалификация се определя от съда, а посочената от страната правна квалификация не е задължителна за съда. В случаите, когато съдът е разгледал наведените от ищеца като 2 основание на иска факти, но е определил погрешно правната квалификация на иска, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му.

Първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба - чл.210 ал.1 ГПК. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове; при евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск; а алтернативното съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете, без значение на кое от конкуриращите се основания ще го уважи. Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. След като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете. Когато ищецът прибягва до обективно съединяване на исковете, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. Ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, а не от заявеното от ищеца, като при уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове. В този смисъл е трайно формираната практика на ВКС, обобщена в решение №117/31.05.2016 г., постановено по гр.д. №5673/2015 г. по описа на ІІІ ГО.

Така следва да се процедира и когато в исковата молба ищецът по собственически иск въвежда две основания на придобиването на собствеността при условията на евентуалност. При уважаване на иска на главното основание, евентуалното основание не следва да бъде разглеждано. Предявяването на искове за собственост на различни правни основания при условията на кумулативност е недопустимо, тъй като искът не може да бъде уважен на двете основания по съображения от материалноправно естество, защото правото на собственост не може да бъде придобито на две основания, настъпили последователно във времето /така напр. решение №110/08.02.2019 г., постановено по гр.д. №5013/2017 г. по описа на ВКС, І ГО/. Исковете за собственост следва да се разгледат от съда, както вече бе посочено по-горе, при условията на евентуалност в поредност, произтичаща от естеството на поддържаните от ищеца придобивни способи, а не в посочената от ищеца поредност.

Вещно право може да бъде придобито само на едно придобивно основание, поради което при позоваване на деривативно и оригинерно придобивно основание, това може да стане само при условията на евентуалност, като деривативното основание е главно, а оригинерното – евентуално /така решение №102/27.11.2020 г., постановено по гр.д.

№819/2020 г. по описа на ВКС, ІІ ГО/. Това е така, защото когато осъществява фактическа власт върху имота, лицето с валиден титул за собственост упражнява собственическото си правомощие. Владението като основание за придобиване на собственост на недвижим имот е фактическо отношение, с което се упражнява съдържанието на вещното право на собственост върху чужда вещ.

Ето защо, в конкретния случай, изхождайки от характера на предявените искове, главен се явява установителният иск за собственост на основание договор за замяна и наследство, а евентуален - установителният иск за собственост на основание изтекла придобивна давност, съответно исковете подлежат на разглеждане в посочената последователност.

3

Съдебно решение, постановено по евентуално придобивно основание без да бъде разгледано и прието за неоснователно поддържаното главно придобивно основание, се явява процесуално недопустимо като постановено по иск, спрямо който не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането му, а именно произнасяне и приемане за неосъществило се главното придобивно основание /така цитираното вече решение №102/27.11.2020 г., постановено по гр.д. №819/2020 г. по описа на ВКС, ІІ ГО/.

Поради изложеното, първоинстанционното решение следва да бъдат обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на СРС, съобразно указанията за предмета на спора в мотивите на настоящото решение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

О Б Е З С И Л ВА реш е н и е №20021006/14.03.2022 г., постановено №454687/2017 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав. по гр.д.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4